В МУ-София, ще събират изображения в дигитална библиотека, достъпна 24 часа в денонощието
Как се учи медицина онлайн? Този въпрос си задаваха мнозина по време на пандемията от COVID-19, когато университетите бяха затворени за студенти. Отговорът е: с микроскопи, оборудвани с дигитални камери.
Такава апаратура използват преподавателите по патология
в Медицинския университет в София, като освен за онлайн студентско обучение, тя е полезна за ежедневното обучение на специализанти и за научна работа.
“Когато трябваше да преминем към дистанционно обучение, се оказа, че можем да излъчваме хистологичния образ от монитора на нашите компютри към студентите, които да го наблюдават вкъщи на своите компютри. Разбрахме, че по този начин те по-добре виждат това, на което искаме да ги научим, защото от монитора в пълната със студенти учебна зала не всички виждат еднакво”, обясни за “24 часа” доц. д-р Весела Иванова, ръководител на Катедрата по обща и клинична патология към Медицинския факултет на МУ - София.
Чрез дигитална камера микроскопът разглежда хистологичните препарати, излъчвайки сигнал до компютрите на студентите. По този начин на екраните у дома, те могат да наблюдават това, което биха видели на живо. Разликата е, обаче, че освен у дома, всички виждат ясно и от близо, за разлика от екраните в учебните зали, които понякога са твърде далеч.
Все пак този начин на обучение изисква наличен преподавател, който да работи с микроскопа, а излъчването е ограничено време - в рамките на упражнението. Затова преподавателите по патология от МУ - София вече желаят да направят следващата стъпка - да заснемат всички учебни препарати и да ги поставят в дигитална библиотека. За нея, обаче, ще е нужно да се купи скенер за дигитализиране на хистологични препарати, който вече е обещан на лекарите от ръководството на Медицинския университет. Той ще прави дигитални записи, а към тях преподавателите ще добавят необходимата анотация. Информацията ще е достъпна 24 часа в денонощието за бъдещите лекари от смартфон или компютър у дома.
Микроскопите с дигитални камери в университета са били закупени още преди началото на онлайн обучението. Когато започва пандемията, се оказва, че преподавателите всъщност са
готови да преминат към обучение в онлайн среда
И това става абсолютно успешно, въпреки първоначалните резерви, благодарение на помощта на младите асистенти д-р Желева и д-р Терзиева.
“Ако преди всеки студент сам трябваше да види на микроскопа всичко, за да разпознае един препарат, днес може да го направи от километри. Имахме студенти от чужбина, които се обучаваха от домовете си, когато бяха в локдаун и не можеха да пътуват. И те се справиха не по-зле на изпита по патология”, спомня си доц. Иванова.
“На моменти си даваме сметка, че дори и сега, когато имаме възможност за присъствено обучение, би било добре да го съчетаем с някои елементи от дистанционното - да
дигитализираме всички учебни препарати
и да дадем достъп до тях на нашите студенти, за да се обучават през цялото време”. Затова и тя смята, че бъдещето на образованието е именно в хибридната форма.
Освен скенера, патолозите очакват и апаратура, която ще им позволява да заснемат макроскопски
изображения на органите, които се изпращат от операционните зали в биопсичната лаборатория
Доц. Иванова предлага да бъдат сложени и камери в аутопсионните зали, които да заснемат аутопсиите с учебна и научна цел.
Нови устройства очакват и съдебните лекари: рентгенова система, с която ще могат детайлно да се заснемат и оценят преди аутопсия всички травми при пътно-транспортни произшествия и огнестрелни наранявания.
“Когато имаш дигитален запис, можеш да правиш върху него различни измервания. Ако дигитализираме резултатите от един научен експеримент, в последствие те могат да бъдат измервани и анализирани”, обяснява лекарката. “Така се случва и т.нар революция с изкуствен интелект в нашата дисциплина - събираме дигитални образи и караме компютъра да мисли като нас. Но все още сме по-добри”, посочва колегата ѝ в Катедрата и болница “Александровска” д-р Тихомир Диков.
Цялата апаратура се закупува от университета с цел учебният процес да тече съвременно и безпроблемно във всякакви ситуации. Тя обаче има и огромно клинично приложение.
“С дигитален скенер се прави телепатология. Заснемайки целия препарат и изпращайки го в чужбина, можем да реализираме консултации, които ще бъдат безплатни за пациентите на база лични контакти. Надявам се закупуването на скенер да даде тласък и на научната работа”, посочва доц. Иванова.
Такива скенери и дигитални библиотеки в чужбина вече има. Затова и преподавателите в България заимстват от тях и ги показват на своите студенти, макар и на английски език. Доц. Иванова се надява скоро МУ - София да предлага такива материали на български език. Подобна инициатива е реализирана от д-р Кьосева по време на дистанционното обучение, записвайки видео как разглежда под микроскоп учебен препарат и успоредно с това обяснява хистологичните находки.
“Една снимка замества хиляди думи”,
казва доц. Иванова и обяснява - нашата дисциплина е изпълнена с образи. Затова в миналото, преди да съществува техническа възможност за заснемане, дори преди художници като Леонардо да Винчи да правят изключително точни скици на органи от аутопсионната зала, лекарите са сравнявали патологичните находки с неща от ежедневието.
“Ние все още преподаваме наименования и описания от 16-18-и век, като например мускатов черен дроб - сравняваме го с мускатово (индийско) орехче. До ден днешен, когато ги преподаваме, показваме успоредно снимки на срезната повърхност на орехчето и на черния дроб”, посочва доц. Иванова.
Въпреки, че дигитализацията в България върви по-бавно в сравнение с чужбина, онлайн обучението ѝ дава тласък. А лекарката от “Александровска” дори вярва, че специално обучението по патология повече е спечелило, отколкото загубило в онлайн среда.
Образование 4.0” е съвместна инициатива на Vivacom и в. “24 часа” за дигитална трансформация на образованието.
Проектът си поставя за цел да популяризира ползите от дигитализация на българските училища и университети чрез въвеждане на технологии, нови методи на преподаване в сигурна виртуална среда и подходящо съдържание.
