143 години, след като за първи път българинът хваща в ръка хартиена бюлетина и само година и половина, след като бе въведен вотът с машина, хартията се завръща с водеща роля в изборите.
Каква е историята на хартиената бюлетина и как тя се е променяла през годините, провери “24 часа”.
За първи път хартиените бюлетини се използват в изборите за Първо обикновено народно събрание на 30 септември и 7 октомври 1879 г. Тогава всъщност се провеждат и първите реални парламентарни избори в новото Княжество България. А гласоподавателите получават като бюлетина... малко празно листче. На него всеки е трябвало сам да изписва името на избрания от него кандидат за депутат. След това го пускал в кутия.
Освен липсата на предварително отпечатани бюлетини, тези избори остават в историята и с липсата на предварително назначени секционни комисии.
Първите, които пристигнат в определените за гласуване помещения в околийския център, автоматично стават и членове на изборните комисии,
разказа пред “24 часа” Евгений Еков, главен експерт в Държавна агенция “Архиви” (ДАА).
След края на гласуването са се отделяли невалидните бюлетини - такива, на които е писано на османотурски, например (дори ако в превод имената на кандидатите са били коректни).
Уникалното е, че след преброяването всички бюлетини са били изгаряни. Това се е правило, за да се предотврати възможността при касация на вота да се извършват манипулации като се добавят бюлетини. Но пък така няма как да се преброят наново, ако вотът бъде оспорен. Което е вкарвало тогавашните изборджии в Параграф 22.
Прародителят на днешните протоколи е изборният дневник. В него не само се дава бройката на бюлетините за отделните кандидати, но и подробно се описва как е протекло гласуването. А накрая всички документи се подпечатват с восъчния печат на околията, за да се изпратят в окръжната избирателна комисия.
По този начин в първото Обикновено народно събрание са избрани 158 депутати. Животът на този парламент е само месец, от 21 октомври до 24 ноември 1879 г. Заседанията се провеждат в клуба на руските офицери в София. Поради краткия си живот I ОНС
не гласува нито един закон, но пък взема решение за построяването на храм-паметника “Св. Ал. Невски”
в София.
През годините изборният процес се изменя, а броят на депутатите варира от 145 (7-о ОНС - 1893 г.) до 276 (26-о ОНС - 1945 г.), за да закове на 240 през 1991 г.
Първият избирателен закон се приема през 1897 г., но в годините след това системата е променяна неведнъж - от мажоритарна през смесена и до пропорционална.
В края на ХIХ век започват да се печатат предварително и бюлетините с имената на кандидатите. Пред тях обаче не е имало квадратче, в което да се отбелязва фаворитът, а това е ставало с подчертаване.
През 1908 г. - на изборите за 14-о НС, се въвеждат цветните бюлетини. Отпечатването им не било централизирано, а било задължение на самите партии.
Поради това те са били различни не само по цвят, но и по размер, форма и шрифт. Партиите предварително са регистрирали цветовете си в Софийския градски съд, разказа Евгений Еков. Така Демократическата партия е била в синьо, БРСДП (широки социалисти) в цикламено, а зеленото е било за независимите кандидати.
За да се запази тайната на вота са въведени пликовете за бюлетини.
Интересен факт е, че 14-ият парламент е попълван на 3 пъти
Първите избори са редовни и се провеждат на 25 май 1908 г. Избрани са 203-ма депутати (спрямо таблицата за числото на представителите - 1/12 от гласоподавателите в дадената околия).
Тъй като изборите били мажоритарни и е нямало листи, при освобождаване на място се е провеждал нов вот. Първите допълнителни избори са на 12 април 1909 г. за попълване на 32 мандата, останали свободни поради дублиране на водачите в повече от една околия. На другата година пак се гласува за 6 мандата - 4 били касирани, един дал оставка и един починал.
На изборите през 1911 г., вече е въведен първият отпечатан дневник, който комисията да попълва. В него са се описвали цветовете на всяка партия. Но
броят на бюлетините за всеки кандидат се отбелязвал с чертички
Документите на околийските комисии са били изпращани към окръжната с придружително обяснително писмо. А оттам са отивали в изборния департамент към Министерството на правосъдието, защото в онези години не е имало Централна избирателна комисия, обяснява Еков.
Първите избирателни списъци се изработват след първото преброяване на населението през 1881 г. Освен имената, в тях са вписани годините на гласоподавателите, какво занятие имат и до кое отделение са учили. Тъй като 80% от селяните били неграмотни или най-много с 2-о отделение, те са били подписвани от членове на комисиите. Интересни са и описаните професии - сарач, зидар, тютюнопродавач, пелтар, ходжа, файтонджия, бозаджия, надничар, столар, касапин, клисар, яхджия и пр.
До 1937 г. право да гласуват имали само мъжете
През тази година се въвежда частично избирателно право за жените - омъжени, разведени или вдовици. Едва през 1945 г. те получават пълни избирателни права и могат и да бъдат избирани за депутати.
Следващите интересни бюлетини в историята са за референдума за отмяна на монархията и обявяване на България за народна република от 8 септември 1946 г. И двете са малки и бели, но на тази за народната република има трикольор. Резултатът е 95,6% “за” промяна на управлението, а избирателната активност е 91,7%.
В годините на социалистическия режим изненади и интересни истории около бюлетините няма. Те са били с по едно име, за да няма съмнения кой ще бъде избран.
Триковете за манипулации на вота не са от днес, а в архивите се пазят документи, които свидетелстват за такива опити и от самата комунистическа партия, разказва още експертът от архивите. И показва инструкция с гриф “Поверително” от 1971 г. Тогава се е провеждал референдумът за одобряване на новата конституция - т.нар. Живковска конституция, на който се е гласувало с два вида бюлетини - червена “за” и бяла “против”. А от партията пишат инструкция до председателите на окръжните комисии по провеждането на референдума, която гласи: “Във всяка секция да се осигурят виненочервени бюлетини, колкото е броят на избирателите в секцията +30% резерв. А част от останалите да се раздават в деня на референдума вън от помещението, където се провежда, на стари, болни и други, които биха се затруднили при изпълняването на избирателното си право.”
Още на първите избори след демократичните промени - през юни 1990 г. за 7-ото Велико народно събрание, се връщат цветните бюлетини. Още за 36-ото НС обаче
партиите вече са много, а цветовете не достигат,
затова се въвеждат и бюлетини с цветни линии. Така се гласува и за следващите парламенти до 39-ия включително.
Първо цветовете падат за местните избори - през октомври 1995 г. са въведени бели бюлетини, но различни за всяка политическа формация.
4 години по-късно отново на местния вот е направена следващата крачка - вече има една обща бяла бюлетина с имената на всички кандидати за кметове. За първи път за президент се гласува с бели бюлетини през ноември 2001 г. Интегралната бяла бюлетина за парламент в днешния ѝ вид пък се въвежда за вота през юни 2005 г.
А от изборите за Европарламент през май 2007 г. гласуваме с преференции. Така върху бюлетината освен квадратчетата с номерата на партиите вече има и такива за всички кандидати в листата.
