Депутатите на заден за голямо вдигане, служебният кабинет наддаде в последния момент. Влиза в сила от 1 януари
Депутатите спориха близо 3 часа по минималната работна заплата.
С колко да се вдигне минималната заплата - депутатите и служебното правителство наддаваха до късно вечерта в четвъртък, като размерът ѝ се променяше динамично през целия ден.
Първо в парламента обсъждаха исканията да стане 850 лв. от началото на годината, както бе записано на четене. Но не го приеха и оставиха служебният кабинет да решава, а неговата “оферта” към този момент бе за 770 лв. После на тристранка изведнъж служебният социален министър Лазар Лазаров обяви нова сума - 780 лв. от 1 януари. А късно снощи депутатите умуваха
дали да не гласуват още веднъж текстовете за минималната заплата
в удължителния закон на бюджета.
Минималната работна заплата да стане 780 лв. от 1 януари 2023 г., предложи вицепремиерът Лазаров пред бизнес и синдикати, които свика в четвъртък за обсъждане на старото предложение за 770.
“С колегите ще настояваме от 1 януари минималната заплата да се увеличи на 780 лв. Може да поемем такъв ангажимент и това е нашето предложение”, обяви той на тристранката. Това трябва да бъде окончателно одобрено от кабинета на 29 декември, за да стане факт.
Досега Лазаров предлагаше минималната заплата да стане 770 лв. от 1 януари. Това обаче не се хареса нито на депутатите в парламента, нито на работодателите и синдикатите в тристранката, дори и на останалите министри.
“Склонни сме да ревизираме този размер от 770 лв. на минималната заплата и да предложим тя да се изчислява спрямо средногодишната за 2021 г. Това би довело до промяна в размера на заплатата за следващата година от 770 на 780 лв. Това ще е 9,9 на сто увеличение. Предложението би изпреварило и ръста на индекса на потребителските цени”, каза Лазаров.
На годишна база това е 20% увеличение, което изцяло компенсира натрупаната до момента инфлация, която е 16%, подчерта вицепремиерът. И обясни, че по предварителни разчети, ако минималната заплата стане 780 лв.,
бюджетът ще се натовари с над 300 млн. лв.
На тристранката не се изказа нито един представител на министерството на финансите. МФ е на различно мнение от това на вицепремиера Лазар Лазаров, който е и социален министър. Още преди седмица финансовата министърка Росица Велков обясни, че няма как минималната заплата да стане 770 лв. от 1 януари.
Велкова настояваше увеличението да е от 1 юли,
когато вече би трябвало държавата да има нов бюджет.
От КНСБ и КТ “Подкрепа” обявиха, че са готови да подкрепят това предложение само при условие, че ще има и второ вдигане на минималната заплата догодина. Настояват тя да стане поне 830 лв. от 1 юли.
Работодателските организации обаче се разделиха. От Българската търговско-промишлена палата подкрепят увеличението, но искат да влезе в сила от 1 юли, а не от 1 януари.
Ние сме против този подход МРЗ да се определя въз основа на един критерий, контрира Васил Велев от АИКБ. На заседанието на тристранката той настоя минималната заплата да се определя по икономически дейности. Против предложението на кабинета са още от Конфедерацията на работодателите и индустриалците и от Съюза за стопанска инициатива.
По-рано през деня върху това от кога и с колко да се вдигне минималната работна заплата спориха и депутатите.
След 3 часа бурен дебат обаче се реши, че последната дума ще има служебният кабинет.
При поне 5 прегласувания ГЕРБ-СДС, ДБ, БВ и ДПС отхвърлиха предложението на социалистите първо да се почне с промени в Кодекса на труда, през които да се извади заплата от фризера.
В удължителния закон на бюджета пък предложенията за минималното възнаграждение изобщо не стигнаха до гласуване, защото
бяха определени като недопустими
Залата ги отхвърли с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС, ДБ и БВ.
Това предизвика лидера на БСП Корнелия Нинова да обяви, че служебният кабинет обрича хората на “глад и обедняване”, а Румен Гечев да обвини пленарната зала, че “бламира Европейския съюз”.
Той визира европейска директива, която препоръчва минималната заплата в държавите членки да бъде половината от средната за съответната година.
Заради решението на служебния кабинет да не внесе истински бюджет, а само удължителен, доходите на 500 000 души ще останат такива до юни, заяви пък бившият министър на финансите и съпредседател на ПП Асен Василев.
Лимитът за нов дълг догодина да се увеличи на 12 млрд. лева
вместо сегашния таван от 10 млрд., решиха още депутатите.
Според Румен Гечев това е подписване на празен чек за разходи, за които не се знае какви са. Въпреки несъгласието на БСП и ПП новият лимит бе гласуван.
Предложението на Асен Василев да се увеличи данъчното облекчение за отглеждането на деца от 600 на 900 лв. не мина в зала, въпреки че бе подкрепено от бюджетната комисия. Отхвърленото предложение предвиждаше още този механизъм да се запише като постоянен в Закона за облагане доходите на физическите лица, а не да се гласува всяка година.
Напрежение предизвика предложение на Кирил Ананиев от ГЕРБ кабинетът да не може да ползва заемите по плана за възстановяване. Преди гласуването му служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че ако то бъде прието, има риск през януари да не могат да бъдат платени пенсиите.
Държавата е доведена дотам да няма пари от бившия финансов министър на ПП Асен Василев, реагира на това шефката на депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова. “Пари в държавата има. Знам защо не искате аз да бъда финансов министър - защото това означава парите да отиват при хората, а не да подарявате милиарди на ваши приближени фирми в края на всяка година”, отвърна Василев.
Не плашете хората, пари в държавата има и няма риск да не могат да се плащат пенсии,
призова колегите си шефът на икономическата комисия Мартин Димитров от ДБ. И попита тези от ГЕРБ защо всички искат по-високи разходи, а никой не предлага по-високи приходи. Натрупването на задължения за допълнителни разходи означава вдигане на данъците. Това за нас е абсолютно недопустимо, това ще спре развитието на България, предупреди Димитров.
Депутатите приеха още, че при удължения стар бюджет МС ще определя лимити за плащания за всеки месец на бюджетните организации. Плащания към международни финансови и други институции и фондове се извършват в съответствие с действащите споразумения.
