Той е в световния 1% на най-влиятелните учени в своята сфери, осмели се на истински реформи
Ако правителството се съсредоточи върху проблемите, които вълнуват хората, и намира решенията, които са важни за тях, то може да устои и по-дълго време. Ако се занимава с вътрешни дрязги, ще бъде слабо.
Това каза в интервю за “24 часа” в края на май тогавашният министър на образованието и науката Николай Денков, сега номиниран от “Продължаваме промяната” за министър-председател.
Академикът се оказа прав - дрязгите първо разклатиха, а после свалиха кабинета на четворната коалиция. В който малцина от членовете му бяха като него - отличават го диалогичността на учения и търсенето на експертното, а не на политическото мнение.
Както бе и с издигнатия от ГЕРБ за премиер проф. Николай Габровски, името на акад. Денков буди огромен респект в професионалните му среди. А и в политическите - рядкост за човек у нас, минал през управлението през последните години.
Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. българинът е в първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята сфера. Изследванията му са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 180 научни статии, две от които в престижното списание Nature и по една в Nature Physics и в Nature Communications, както и 18 обзора.
Неговите разработки
са цитирани над
10 000 пъти в научната
литература
(h-index = 50). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Съавтор на 12 патента, включително 6 международни и 4 чуждестранни.
Определено знае как се прави наука по света и като министър мисията му бе реформа във висшето образование, която да изстреля нашите университети в световните класации. Така Денков
рискува срещу него
да се обърнат повечето
ректори,
когато на 22 февруари им представи идеята си за обединяване на някои висши училища под една шапка, за да споделят ресурсите си - преподаватели, база, международни контакти, като така станат и по-атрактивни за студентите. И въпреки че беше убеден в своето ноу-хау, тук академикът се показа като последователен, но фин човек, който не се налага на всяка цена и веднага. Като много умен и възпитан човек не е силовак в подхода си, привърженик е на убеждението. Даде възможност ректорите да проведат разговорите си по темата вътре във вузовете.
“Ще използваме толкова време, колкото е необходимо”, беше казал акад. Денков. Така постъпи и за промяната в начина на атестирането на университетските преподаватели, за който е публична тайна, че се нуждае от реформа.
По негово време се откри Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет в
партньорство с двата
най-големи
технологични
университета
на Швейцария - Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zuerich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL). По начина, по който е конструиран, институтът дава шанс на България да се появи на картата на световните центрове за развитие на компютърни науки и изкуствен интелект, обясни той. А за неакадемичните натури преведе: с центъра ще сме видими и от Силициевата долина.
Именно той
започна и битката с плагиатството
Успя да се фокусира и върху училищното образование, като повече от половин година преди Брюксел да ни обясни в доклад, че българчетата имат най-много ваканции в целия ЕС и са им нужни повече часове за упражнения, за да разбират материала, Денков предложи именно такава реформа - повече почивки за презареждане през учебната година за сметка на 3-те месеца лятна ваканция. И тук остана недоразбран, но даде на системата време сама да извърви пътя до вярното решение. Тя още е по средата му...
В най-тежката фаза на пандемията през 2021 г. въведе изследването в училищата с щадящи тестове и
положи всички усилия
да върне децата
в класните стаи,
а не да стоят затворени пред компютрите вкъщи. Денков промени изцяло предишния подход - не затваряне на училища на национално ниво, а решение община по община и според заболелите в отделното училище. Академикът химик лично убеждаваше хората в ползата от ваксините, а МОН направи информационна кампания, в която се включиха над 85% от директорите на училища.
Докато бе министър, започна и прегледът на учебните програми с амбицията още този септември да бъдат адаптирани към днешните поколения ученици, оттам посепенно да започне и промяната на учебниците.
Прокара през парламента пълната забрана на политическа дейност в училищната система.
Но издигането му вчера обрасна именно с политически коментари. Денков е бил зам.-министър в кабинет на Бойко Борисов, служебен министър в правителство на Румен Радев и министър в това на Кирил Петков - може да говорим за
модела
Борисов - Радев - Петков,
заяви шефката на депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова. А като е бил заместник на Меглена Кунева в МОН, значи ли, че НДСВ или тройната коалиция се завръщат, продължи тя. И иронизира, че според някои “вторият ешелон на ГЕРБ оглавява кабинет на ПП”.
“Никога не съм бил кадър на ГЕРБ, влязох през 2014 г. в служебно правителство, защото имах експертиза как се правят научни проекти, и останах до 2016 г., защото някой трябваше да стартира първата програма за научни изследвания с ЕК. През 2016 г. си подадох оставката от правителството на Борисов”, отвърна академикът. Напомни, че вторият подал оставка от него бе Христо Иванов. “Не бяхме съгласни с това, което се случваше, в моя случай - в МОН”, припомни той.
Винаги съм бил експерт и в момента съм такъв, но ангажиран политически с ПП, обясни Денков.
