“Българската Коледа” помага на 13-годишното момче със синдром на Даун да стане шампион по езда
“Обичам те”, “обичам те”, “обичам те”, изречени по шестнадесет пъти на ден, придружени с широката усмивка на слънчевия Виктор, карат майка му Оля да забрави за всички проблеми. А те за родител на дете със синдром на Даун не са никак малко.
Преди 13 г. Оля чака второто си дете. Макар да има много лека бременност, вътрешното усещане, че нещо не е наред, не ѝ дава спокойствие. Майката на момченцето прави всички изследвания и консултации през бременността, които показват, че плодът се развива добре и без проблеми. В момента, в който Виктор проплаква обаче, всички лекари в родилната зала замлъкват. “Какво има?”, неколкократно пита майката, която осъзнава, че се случва нещо нередно. Още преди да е видяла сина си, неонатоложката ѝ го описва: “Има типичната маймунска бразда, ниско разположени уши, очите му са от монголоиден тип, коремът му е жабешки, има по-нисък врат и нос без костица”. В първия момент майката си помисля, че е родила маймуна или чудовище. Медиците ѝ обясняват, че вероятно
детето е със синдром на Даун и ще живее много кратко
По това време майката само е чувала за “страшното” състояние.
“Не мога да опиша какво съм изпитала. Когато някой ме попита кой е най-щастливият ми ден, казвам: раждането на дъщеря ми, а най-тъжният ми ден е раждането на сина ми”, разказва Оля. Следват няколко кошмарни дни в реанимация и изолатор, където десетки лекари убеждават родилката да остави детето си в дом за сираци, защото няма да я познава, няма да говори и само ще се плези.
13 години по-късно Виктор е “гордостта на мама”. Винаги усмихнат и болезнено откровен, той е влюбен в спорта и обожава ездата. Благодарение на “Българската Коледа” през 2017 г. момчето започва хипотерапия - лечебна физкултура, при която детето общува с коне и прави различни упражнения. Вече пет години Виктор язди кобилката си Зита, която го учи на постоянство и спокойствие. “След общуване с конете той е доста спокоен, сам реши коня, сам го храни и го оседлава”, обяснява майка му. Според нея това е голям успех, тъй като преди това Виктор не можел дори сам да закопчава колана на панталоните си. Освен това ездата променя стойката му и той стои много по-изправено отпреди. След това момчето става състезател по езда към “Спешъл олимпикс” и всяка победа носи огромна радост както за него, така и за родителите му.
“Когато ходи на състезания и се прибере с медалче, сме много щастливи. На последното състезание беше предпоследен, но това няма значение, защото цялата емоция, че е там, много го зарежда”, обяснява Оля.
От една година Виктор ходи на плуване,
където също напредва бързо, веднъж в седмицата тренира футбол и бадминтон. “Той много обича да спортува, но когато извадя домашното, изпада в ужас”, смее се майката.
Учението на Виктор е един от проблемите за родителите му. Той посещава специализирано училище, а според майка му за деца като него няма създадени подходящи учебници. Затова семейството му плаща за частни уроци, за да може Виктор да чете и пише. Сред трудностите, които срещат родителите му, е процедурата с направленията, които личният лекар трябва да даде, за да може момчето да бъде прегледано от специалист. Затова майката доста често плаща за частен преглед. Същевременно много от лекарствата, които пие Виктор, не се поемат от здравната каса. “За всички прегледи и активности плащаме, затова “Българската Коледа” ще ми е от голяма помощ в уроците по езда”, казва Оля.
