В азиатската държава има смъртни присъди дори за 100 грама дрога, а в тира му бяха открити 129 килограма подхвърлен хероин
До последно работеше като шофьор на училищен рейс в родното Гълъбово
Живко Русев, шофьорът от миньорски град Гълъбово, който по чудо се размина със смъртната присъда в Иран заради наркотици, е починал от рак на простата в средата на март т.г. - десетина дни преди да навърши 68 години.
Това стана ясно, след като “24 часа” го потърси тези дни, за да разкаже как живее днес човекът, който преди време беше един от героите на вестника. Уви, закъсняхме с няколко месеца. Но тъкмо
“24 часа” беше вестникът, който първи откри
Живко в ирански затвор
и писа за него през януари 2009 г. Тогава не закъсняхме. До онзи момент в продължение на 4 месеца шофьорът бе в неизвестност и за близките си, след като бил арестуван на охраняем паркинг в иранския град Табриз през нощта на 19 септември 2008 г., а в тайник в камиона му бяха открити 129 кг хероин.
В азиатската страна бесят и за 100 грама дрога. Затова мнозина отписаха българина още в мига, когато се разчу за неговия арест.
Чудото Живко да остане жив в ирански затвор се случи благодарение на дискретната намеса на българските специални служби и добрата воля на иранската страна, както се изясни по-късно.
Бе намекнато за вероятната намеса в случая и от страна на чужди разузнавателни служби. Със сигурност помогна и гласността по случая, за която тон тогава даде “24 часа”, подобно на историята с нашите медици в Либия. Още повече че
между България и Иран, няма договор за правна помощ
Двете дъщери на Живко също не изоставиха нито за миг баща си. Близките на мъжа бяха много благодарни и на тогавашния български външен министър Ивайло Калфин, чийто екип им оказа съдействие в първите най-трудни месеци след ареста на шофьора.
Живко Русев бе върнат в България през август 2014 г., а малко по-късно в телевизионно интервю тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров разказа, че бил изпратен тайно в Иран с единствената молба към тамошните власти в този случай да няма смъртна присъда.
Заради това свое интервю генералът имаше неприятности с българското правосъдие, защото издал класифицирана информация.
В Иран Живко получи две доживотни присъди
И в двата случая прокурорът искаше смърт, но съдът реши друго. Тогава посъветваха нашия да не обжалва пред трета инстанция, за да не стане по-лошо.
Докато беше в ирански затвор, в Гълъбово почина майка му, която така и не го дочака.
Дългогодишен шофьор на автобуси и камиони, Русев тръгва за Иран в началото на септември 2008 г., за да закара в Техеран части за двигатели на камиони.
Цанил се за работата по обява във вестник. Тогава е на 54 г. и смятал това да е последният му дълъг курс. От Табриз обратно трябвало да натовари стъкла за Петрич. Но го арестували...
В началото дълго време дори не разбирал за какво е зад решетките. После
никога не се призна за виновен
и обясни, че и в Техеран, и след това в Табриз, за дълги периоди е оставял камиона си без надзор и е имало достатъчно време някой да натовари хероина, без той да знае за това.
Много по-късно, вече в българския затвор, той прочел нашумялата книга на Димитър Златков “БГ октопод”, където е спомената и неговата история. Имаше своите подозрения кой го е натопил - хора, отдавна напуснали страната, но нямаше доказателства и не обвини публично никого до края.
Още при първата си среща с български дипломат в иранския затвор Живко Русев получил уверението, че процес срещу него ще има, но не и смъртна присъда, разказваше приживе българинът.
И допълваше: “През цялото време бях спокоен. Иран е много интересна страна - условията в затвора, особено в “Евин”, където бях дълго, са много добри.
Килиите са застлани с персийски килими, нито веднъж не спря топлата вода, на разположение на затворниците има дори печки с котлони.
Няма ограничения за цигарите, които са и много евтини. Отделните килии не се заключват, само етажът. Войници следят на монитори за реда. Там има много религиозни празници и те винаги са повод за амнистии... Едновременно с това изпълняват много смъртни присъди,
бесят - идват рано сутринта, отвеждат осъдения и... край
Предават по телевизията екзекуциите - на площада в някой град, с кран. Близките на осъдения задължително са там и след като съдебният лекар констатира смъртта му, те получават тялото за погребение.”
Иран е сред страните в света с най-много изпълнени смъртни присъди. Но Живко бе впечатлен от друго - от медицинските грижи за затворниците там. Дори и към осъдените на смърт.
Разказваше за свой съкилийник със смъртна присъда, който се разболял. Лекували го, дори му направили спешна операция и след като се възстановил, изпълнили смъртната му присъда.
“Мен също ме оперираха - през февруари 2014 г. от рак на простатата. Преди това ми направиха цитоскопия. И
при най-малкото оплакване те водят на лекар,
осигуряват скенер, рентген, каквото трябва. Ако няма условия в затворническата болница - водят те навън. И всичко това - безплатно. Разбрах, че операцията ми струвала 1500 долара, никой не е имал финансови претенции към мен.
Щом ме върнаха в София, първо казаха близките ми да преведат 120 лева за медицински преглед”, разказваше Живко.
И показваше иранска медицинска експертиза от юли 2014 г., според която комисия е констатирала, че осъденият до живот Живко Русев има тумор на простатата и е необходимо да бъде лекуван извън затвора. Там щял да бъде под лекарско наблюдение, при нужда - и опериран.
“Лечението следва да се осъществи в продължение на 6 месеца, впоследствие ще бъде направена оценка относно възможността за излежаването на присъдата”, пишеше в превода на документа.
Затворникът, неочаквано за самия него, е върнат в България през август същата година с полет през Истанбул. Най-напред той беше в Софийския централен затвор, откъдето даде дълго интервю за “24 часа”.
Български съд трансформира доживотната му присъда
в 15 години затвор съгласно българските закони. От нея му оставаха да излежи още 5 години, 8 месеца и 8 дни, когато на 1 април 2017 г. бе освободен от затвора в Стара Загора условно предсрочно.
Тогавашният директор Иван Карушков го предложи за освобожданане с характеристика, че е дал доказателства за поправяне.
Живко излезе на свобода, облечен с оранжевата риза и жилетката, които си купил от затворнически магазин още в Иран. Дори пропусна последната закуска зад решетките, която му се полагала, защото в същото време трябвало да сдаде дюшека и възглавницата, които му били зачислени.
Последният му спомен от Иран беше ръчен часовник, който си купил малко преди да го арестуват и който му служил вярно по време на целия му престой в килиите.
През февруари 2015 г. тогавашният вицепрезидент Маргарита Попова отказва да помилва Живко Русев и той остава зад решетките.
“Най-напред в Стара Загора работех като тракторист,
дори ме пуснаха в отпуск да си подновя шофьорската книжка, чийто срок бе изтекъл. След това излезе разпореждането затворниците с по-тежки присъди да работим в корпуса и ме направиха портиер на заводския цех. Поддържах и градинките с рози”, разказваше Живко.
В деня на своето освобождение след близо 8,5 години митарства по затворите в България и Иран той сподели, че вече иска да се пенсионира. Натрупал дълъг трудов стаж - втора категория като шофьор на автобус.
Пък и малко преди това - на 26 март, беше навършил 63 г. А и трябваше да се лекува, макар че при една от затворническите отпуски бил на преглед в пловдивска клиника и го уверили, че няма усложнения с простатата.
Но след това продължи да работи като шофьор на училищен автобус, назначен от общината в Гълъбово. За последен път се видяхме през май 2019 г. в село Обручище.
Тамошните ученици имат една любопитна традиция - всяка година в навечерието на 24 май обикалят селото с фенери, за да гонят духовната тъмнина.
Живко бе докарал с автобуса си деца от съседни села, които учат в Обручище. Тогава го снимах зад волана, но снимките излязоха тъмни и ги изтрих с обещанието, че ще го снимам отново друг път.
Уви, съдбата пожела друг път да няма. Почти до края на живота си той остана зад волана на училищния автобус. Коварната болест го връхлетяла неочаквано - този път безпощадно в дебелото му черво.
