- Семейства, в които има пристрастени, освен с дрогата водят битка заради отхвърлянето им от обществото, без те лично да са зависими
- Само за 3 месеца в болница заради отравяне са били приети 39 деца под 15 години
Те са сред нас, но не искаме да ги видим. Тези, които мислят, че проблемът не ги засяга, ги наричат презрително наркомани, слабохарактерни хора, които сами са си виновни. Семействата им са се свили в тревогата си, лутат се в търсене на спасение, развиват съзависимост, вдигат ръце, отчайват се, гонят ги от домовете им.
Преди два месеца едно 18-годишно момиче от много добро семейство прикова вниманието върху зависимите. Наскоро навършилата пълнолетие Ивет Стайкова, внучка на обичаната актриса Виолета Донева, беше задържана по обвинение, че е убила баба си. Тя се дрогирала от 14-годишна и за четири години наркотикът е разбил психиката ѝ и е превърнал нежното момиче в агресивно същество, което посягало на майка си и наръгало с нож приятеля си. В съдебната зала Ивет се държеше като дете, което изобщо не разбира в какво го обвиняват.
Друга връстничка на Ивет след месеци живот по строежи, изоставени сгради и градинки, с помощта на бивши зависими е успяла да замине в комуна в чужбина. Майка ѝ се хванала за последната сламка. Потърсила хора, минали през болестта, и те я насочили. Поне засега момичето е на лечение.
По данни на националния център по обществено здраве само през третото тримесечие на тази година 465 деца са постъпили в болница заради отравяне с психоактивни вещества - дрога или алкохол. Като 39 от тях са под 15 години и са приети в лечебно заведение заради употреба на наркотици.
Сашо е мъж почти на 40 г. от София. Води семпъл живот, излиза от квартирата си призори, защото работи в строителството, прибира се по тъмно, в общи линии - еднообразие. Разликата между него и хиляди други обаче е, че за да постигне този “скучен” живот, е минал през ад, който трудно се описва.
Допреди две години е бил
наркозависим бездомник,
на крачка от смъртта. Започва с наркотиците на 12, спира ги на 38 г. След 26 години в лапите на дрогата един ден казва: Не мога да живея повече така. Пътят от този миг до окончателното спиране обаче е кошмарен, изисква нечовешки усилия. Влиза и в затвора за няколко месеца.
“Нали си представяте през какво минава един човек, който живее под моста, който спи на улицата, да стигне дотам да си търси работа. Мислите ли, че е лесно да намери къде да се изкъпе, за да отиде чист сред колегите си ”, казва Юлия Георгиева. Тя работи с наркозависими повече от 20 години. Най-малкият, употребяващ дрога, с който призванието ѝ да помага я среща, е бил на 7 години. “В семейството бяха много деца. Големите даваха на малкия”, разказва Юлия Георгиева. И добавя: но у нас няма терапевтична програма и няма система, която да поеме децата със зависимости от наркотици. От 2019 г. тя е човекът, който заедно с няколко доброволци се грижат за Розовата къща в София. Това е единственото безплатно място не само в столицата, но и в цялата страна, където наркозависимите, предимно бездомни, могат да се нахранят с топла храна, да вземат чисти дрехи, да се изперат. Тези, които са с ХИВ, държат там лекарствата си, защото иначе ги губят. Юлия и екипът ги водят да се изследват за хепатит С или ХИВ, да си извадят лична карта, защото “не може да си представите колко е трудно на един такъв човек да направи дори това”.
Официално Розовата къща се води нископрагов център за хора със зависимости. Нископрагов значи, че всеки зависим, изхвърлен от системата, може да потърси храна, дрехи и разбиране там. Не е нужно да има документи за самоличност, дори напротив, хората, които прекрачват прага на къщата, са с много тежка зависимост, без лични карти, без пари и без осигуровки.
Не всички са изгонени от семействата си, но обикновено предпочитат да не са с тях. Някои са загубили домовете си. Наркозависим мъж остава на улицата след смъртта на възрастната си майка, роднините поделят апартамента без него, а той не е в състояние да се защити. Целта на хората от Розовата къща не е да карат своите посетители да спират дрогата, а да надградят живота си, дават им базова подкрепа - помагат им да си извадят документи, да отидат на лекар, да се нахранят, да се научат да подреждат времето и приоритетите. Ако успеят да организират по-добре живота си, започват да намаляват дрогата.
Като нямат пари, как се снабдяват с наркотици?, сигурно ще се попитате.
“Мит е, че дрогата е скъпа.
По-евтина е от алкохола
Една цигара от т.нар. билка може да се купи за 3 лв.”, казва Юлия Георгиева. Билката е от дизайнерските дроги, които понякога не са в списъка със забранените вещества. Те обаче са много по-опасни и водят до много по-големи последици.
“Това са вещества, които не се преследват от закона. Има седем места в България, където могат да се изследват. Често употребяващите ги ги комбинират с марихуаната, за да подсилват ефекта. От тази “билка” се правят на мармалад”, казва Юлия Георгиева.
През студените декемврийски дни през Розовата къща се отбиват по 50 човека, най-възрастният е на 63.
330 души са регистрираните, като месечно близо 200 болни мъже и жени посещават центъра.
Болни - да, защото зависимостта не е глезотия, а болест, която се нуждае от лечение.
“Българската държава не е осигурила социални услуги за зависими. Липсват дневни центрове, защитени жилища, защитени работни места. Помощ оказват единствено групите за самопомощ и взаимопомощ “Анонимни алкохолици” и “Анонимни наркозависими”, категоричен е д-р Иван Добринов. Той е шеф на Отделението по зависимости към алкохол и наркотици в Държавна психиатрична болница - Раднево. Хората, сблъскали се с болестта - зависимост, го определят като един от най-добрите в тази сфера.
“Имаме доста пациенти, които по време на лечението дават прекрасни резултати, но връщайки се в дома си, рецидивират светкавично. В България преди повече от 20 години отпадна диспансеризацията, а на нейно място така и не беше въведено т.нар.“водене на случай”, при което специалист, обикновено социален работник, отговаря за определен брой хора с психични проблеми и координира предлаганата им помощ. Най-сериозният проблем е липсата на единна система за обхват, на последователни, логично следващи един след друг етапи. Така трайна стабилизация трудно се постига”, обяснява д-р Добринов.
“Когато се говори за наркотици, всичко е безкрайно индивидуално. Има хора от т.нар. прекрасни семейства, богати, с бизнеси и децата им употребяват наркотици, защото очевидно покриват някаква нужда. И обратното - има много бедни, които не употребяват”, каза Юлия Георгиева.
Тя добавя, че има хора, които са много депресивни, тревожни и започват с дрогата за кураж.
“Виждал съм всякакви случаи. Има хора, които са добронамерени, ангажирани с близките си и се грижат за тях. Някои дори прекаляват”, казва д-р Иван Добринов.
По думите му
много по-тъжна е ситуацията, когато
роднини захвърлят болния
и отказват всякакви
контакти с него
“Регистрирали сме и случаи на злоупотреба. Правилният подход е, докато зависимият се лекува, близките също да потърсят помощ и да променят поведението си. Така шансовете за възстановяване рязко се повишават. Могат да посещават групи от типа на Ал Анон, да се свържат с родителски сдружения, да потърсят обучен фамилен терапевт, да се образоват”, препоръчва специалистът.
Понякога близките развиват състояние, наречено съзависимост - опитват се постоянно да контролират и преследват зависимия, да го спасяват, като премахват всички последствия от неадекватното му поведение, да прикриват от околните сериозния проблем. Това по никакъв начин не помага за възстановяването. Роднините се нуждаят от специализирана помощ, подкрепа и обучение, за да могат да се държат адекватно и да повишат шансовете за успех в терапията, казва д-р Добринов.
В клиниката по зависимост в болницата в Раднево често по спешност постъпват хора в окаяно състояние – крайно занемарени, голи, боси, без никакви средства, без подкрепа в общността, с нелекувани болести.
“Много от тях са с доказано опасно поведение, изпратени за освидетелстване, настанени на задължително или принудително лечение със съдебно решение. Понякога се налага да решаваме и социалните им проблеми, трупани с години”, казва д-р Добринов.
В психиатричните болници стигат най-тежките случаи на зависимост. Хората често са с пълен срив в социалното функциониране, с които останалите психиатрични служби не могат или не искат да се справят.
При всеки наркозависим лечението продължава различно. То зависи от състоянието и вторичните усложнения.
“След спиране на употребата на психоактивни субстанции обикновено
няколко дни пациентът
изпитва неприятни телесни
и психични усещания,
което се нарича абстинентно състояние. Овладяването му е медицинска процедура и най-често отнема около 2 седмици. Ако има вторични психиатрични усложнения, например психоза, може да е необходимо по-дълго лечение на острото състояние”, обяснява специалистът.
Много по-важен обаче е следващият период на психосоциална рехабилитация, който включва образоване, работа с мисленето, поведението, ценностната система на пациента. Продължителността му е 3 до 12 месеца.
Той обяснява, че коварното при зависимостта и повечето от психиатричните ѝ усложнения е това, че често
пациентът не разбира,
че е болен
Което е логично, защото е засегната централната нервна система.
Човек се усеща късно, едва когато тежките телесни, психични и социални последици са налице. Затова понякога се налага и външна намеса, някаква форма на принуда. При опасно поведение, сериозно занемаряване, опити за самоубийство и своевременната психиатрична намеса може да бъде животоспасяваща. Има няколко варианта за постъпване на лечение.
Единият е доброволно – със съгласие на пациента. Понякога това става под влияние на близките.
Другият е хоспитализация по спешност. Тя е при опасно животозастрашаващо поведение. Тогава чрез тел.112 се търсят спешен център и полиция.
В спешния център се провежда консултация с психиатър и болният може да бъде насочен за хоспитализация по спешност в затворено психиатрично отделение. Ако откаже доброволно да остане, директорът на здравното заведение има правомощия да уведоми районния съд и да задейства процедура за настаняване.
Другият вариант е задължително лечение по Закона за здравето. Подава се молба в Районната прокуратура по местоживеене. След предварителна проверка държавното обвинение внася предложението в съда. Има възможност със съдебно решение пациентът да бъде настанен в психиатрично заведение след освидетелстване.
Има и принудително лечение по Наказателния кодекс. При извършено престъпление по болестни мотиви съдът може да постанови принудително лечение. Големият проблем обаче остава какво се случва със зависимия, а и с неговите близки след терапията.
“Държавата ни от години е занемарила тази дейност, тя не се финансира, унищожени и
разграбени са
рехабилитационните бази,
няма ясен регламент за организацията, не достига персонал, дори беше закрито рехабилитационното отделение за зависими в болницата ни. Сега се налага на едно място да вършим всичко без съответната подкрепа и ресурси”, обяснява д-р Добринов.
А Розовата къща, където бездомните наркозависими може да се стоплят и нахранят, разчита само на добрите хора. Дори токът им е на промишлени цени, защото наемателят е фондация “Център за хуманни политики”.
Така десетилетия наред без отговор остава големият въпрос кога държавата ще прогледне и за тези българи.
