“Българската Коледа” поема част от парите за раздвижване на момчето от Горна Оряховица
5-годишният Симеон Цанков от Горна Оряховица е с детска церебрална парализа и за него и семейството му всяка самостоятелно направена крачка е голяма победа.
Трета поредна година го подпомагат от инициативата “Българската Коледа” за двигателна рехабилитация и благотворният ефект от постоянството вече се забелязва.
“Ходим системно на рехабилитации, откакто навърши 10 месеца. Работим активно и с логопед и психолог. Като цяло имаме напредък, но нещата се случват бавно”, казва майката на Симеон Жени Дерменджиева.
Мони е второто ѝ дете. Бременността протекла нормално, раждането също. Според нея нищо не предвещавало, че момченцето ще има здравословен проблем. Но бързо разбрала какво се случва.
“Още на втория месец забелязах, че не може да си вдига главичката
Имам по-голяма дъщеря и знаех какво трябва да може едно бебе на определени месеци. Той на 10 месеца не можеше да седи самостоятелно. Оттогава тръгнахме по лекари. Детски невролог ни насочи към рехабилитации. Започнахме да правим изследвания - ядреномагнитен резонанс, дори това лято направихме втори сравнителен, с надеждата нещо да покаже, но е напълно чист. Правили сме генетични изследвания в детската педиатрия в София, метаболитни, ендокринни, за мускулни заболявания, но диагноза нямаше”, изрежда Жени.
Така 3 години, докато проф. Иван Литвиненко от Столичната педиатрична болница не поставя диагнозата детска церебрална парализа по метода на изключването. Специалистът е един от наблюдаващите лекари на Мони. Ходят при него на контролни прегледи на около 4 месеца.
За терапия, рехабилитация и последващи грижи не получават регламентирано финансиране от здравната каса. Семейството разчита изцяло на лични средства и подпомагането от “Българската Коледа”. “Много е важно, защото това е финансова помощ, която покрива част от рехабилитациите”, казва Жени.
Раздвижването протича в детски частен център.
“Една седмица сме в Горна Оряховица, една седмица - в София,
т.е. два пъти в месеца ние сме на терапии. Работим с кинезитерапевта Стоян Грошлев вече 4 г. и виждаме успехите, които постигат”, посочва майката.
Момченцето вече може да ходи стабилно, водено за едната ръка. Може да се придвижва, като се държи за мебели или за стена. “Има инстинкт да се подпре при залитане. Започна по-смело да се пуска от време на време, за да направи 2-3 крачки, въпреки че страхът е огромен”, изброява малките победи от рехабилитацията тя.
От тази есен Мони посещава детска градина. Чувства се доста добре там, защото е контактно дете и бързо се адаптира. Момчето няма интелектуални затруднения. Фактът, че не е бил в социална среда, обуславя изоставане в знанията и уменията, които имат другите деца в детската градина.
Коледната мечта на Жени е Симеон да бъде една самостоятелна личност и
да се научи да се справя сам
Момчето и семейството му вървят по трудния път, но гледат само напред, разчитат на рехабилитаторите и на добрината на хората.
