В Златоград няма специалисти, шестгодишното дете пътува постоянно до София и Стара Загора
6-годишният Александър Илиев от Златоград е бил с 100% загуба на слуха, сега започва да чува някои звуци.
Родителите му разбират за проблема, когато детето е на около 1 г. и половина. “След множество прегледи лекарите прецениха, че за Сашко е необходим кохлеарен имплант, който стимулира слуховия нерв с електрически импулси. Казаха ни го на 7 януари, имения ден на кака му Ивана. Първият имплант му бе поставен от доц. Петър Руев му през януари 2019 г. в Пловдив, а 10 месеца по-късно същият лекар му сложи и втория имплант в Стара Загора”, разказва майка му Венета.
Имплантите за Сашко имат външна и вътрешна част. Външната включва речеви процесор, кутия за батерии и предавателна намотка, а вътрешната част - имплантат с магнит и електрод.
След поставянето им започва специализирана речева и слухова рехабилитация. В Златоград няма такива специалисти и семейството пътува до рехабилитационен център за деца със слухово-речеви проблеми в София, където остават една седмица. Децата като Сашко първо се учат да чуват звуците. Звуковото възприятие е различно от това, на което са свикнали нормално чуващите.
Речевият процесор на импланта се програмира според наблюденията на родителите и рехабилитаторите. Честите настройки на импланта в първите месеци след активацията помагат на пациента да свикне с новия звук и да извлича от него максимална полза.
“По време на пандемията стана много трудно
заради ограниченията. Състоянието на детето се влоши. След поставяне на процесорите трябва всеки месец да се посещава специалист. Установи се, че не всички канали на процесора работят, и се нуждаеше от настройки. Всеки месец трябва да бъдем в София. При него обаче, след като се приберем в Златоград, една седмица е добре - жизнен е, бърбори разни неща, но след това сякаш започва да забравя наученото. Затова почти всяка събота пътуваме и до Стара Загора за допълнителна рехабилитация и работа по индивидуална програма. Реално от това лято има положителен резултат. Сега казва някои думи, започва да разбира какво му се говори”, обяснява майката.
“Българската Коледа” превежда по 1200 лв.
на година за Александър. Тези средства обаче стигат само за 4-5 месеца. Останалите са за наша сметка, но съм много благодарна и на това”, казва майката Венета. Сашко се нуждае от 91% чужда помощ според решение на ТЕЛК. Личен асистент е майка му. Тя работи в местната кабелна телевизия като компютърен оператор на 4-часов работен ден, за да има време за него. Баща му е горски инспектор.
Семейството има и по-голяма дъщеря, която няма здравословни проблеми. “Децата са осиновени и нямат биологична връзка помежду си”, уточнява Венета. Тя и съпругът ѝ още по време на осиновяването му са имали подозрения за здравето му, но това не ги отказало. За себе си вече били взели решението. Започнали да търсят специализирана лекарска помощ. Така стигнали до д-р Ана Бешкова в УМБАЛ “Св. Георги" в Пловдив, която препоръчала поставяне на кохлеарен имплант.
В Златоград Сашко посещава обща детска градина. “Учителите и връстниците му са много внимателни. С него се занимава и логопед от ресурсния център, който не е тесен специалист, от какъвто се нуждае детето, но има полза от това. Започва да разбира какво му се говори. Иска и да прави разни неща. Напоследък настоява много да готви”, казва Венета.
