Подложена на натиск заради геополитиката, Хага отстъпила за Букурещ в Шенген, но не и за София
Нидерландия влезе в петък в тотален разнобой с Европейската комисия и Европейския парламент, когато след заседание на министрите си обяви, че ще наложи вето на влизането на България в Шенген, защото не е готова и не е изпълнила всички условия за членство.
На пресконференция след министерското заседание премиерът Марк Рюте обясни, че страната ни все още не е решила проблема с действащата правова държава и борбата с корупцията. Освен това не е изпълнила напълно техническите изисквания на шенгенското пространство, цитира го в. “Нидерланд таймс”. Според Рюте позицията на страната му не е политическа, а става дума за “фактическо, почти административно решение”, което няма нищо общо с желанието да се намали имигрантският поток. “Решението няма да спре България скоро да се присъедини към Шенген, това може да стане
“някъде през следващата година”, ако изпълни изискванията, добави Рюте.
В края на октомври той говореше пак подобни неща, но за България и Румъния заедно, като допусна възможност за промяна на позицията при предоставяне на допълнителна и актуална информация по линия Механизма за сътрудничество и проверка (докладите по него за България отпаднаха през 2019 г., но наблюдението остана). В своя резолюция тогава, призоваваща кабинета да не пуска България и Румъния в Шенген, нидерландският парламент посочи: “Корупцията и проблемите с организираната престъпност в държава от Шенген могат да предизвикат сериозни проблеми във функционирането на граничния контрол в тази страна и така да изложат на риск сигурността на Нидерландия и цялото шенгенско пространство”.
Именно поради опозицията на Хага в двете страни членки бяха изпратени мисии от експерти, за да оценят ситуацията непосредствено преди гласуването в Съвета на ЕС. И след приключването на тези мисии Европейската комисия заключи, че
София и Букурещ са се справили “блестящо”
и че продължават да изпълняват всички изисквания за прилагане на шенгенското законодателство, както и техническите критерии, покрити още през 2011 г.
Вече 11 г. страната ни се опитва да убеди европейските си партньори, че мястото ѝ е в безвизовото пространство, но безуспешно. А иначе неведнъж е получавала похвали, че се справя добре, поемайки ударите на външна граница на ЕС, което за държавите във вътрешността на континента е доста удобна ситуация. Според актуалната оценка на Европейската комисия всяко по-нататъшно отлагане на членството на България е неоснователно.
Едва ли ЕК и Европарламентът разполагат с различни факти за страната ни от тези на правителството на Нидерландия. Че в България има корупция и че борбата срещу нея от десетилетия е неефективна, че реформите в правосъдието циклят и българите нямат вяра в правораздаването, че има пробиви по границата заради продажни служители, че афери като “Капитан Андреево” карат Западът да настръхва, че има течове на информация от службите за сигурност, че влиянието на Русия остава силно на много нива, не са тайна. Но очевидно са тълкувани с различен аршин от европейските институции и отделни страни от ЕС и в частност от Нидерландия.
Достатъчно е да се припомни, че Франция и Германия, двата мотора на съюза, които дълго се съпротивляваха на влизането ни в Шенген, вдигнаха възраженията си и ни подкрепиха твърдо. Едва ли те са по-слабо информирани от Марк Рюте какво се случва в България. Както и Европейският парламент, който в серия от резолюции подчертава, че продължаващото упорство България да бъде държана навън е дискриминация и проява на двоен стандарт.
Всъщност най-болезненото в случая е, че Нидерландия стана
първата страна, която раздели България и Румъния,
които си вървят в пакет от самото начало. Допреди месец и нещо Хага имаше възражения и срещу Букурещ, но ги вдигна и нарече това “голяма стъпка”. Според европейски източници, подложена на силен натиск да пусне заедно България, Румъния и Хърватия, Хага не е искала да мине за тотално неотстъпчива в момент, когато европейското единство е ключово заради геополитическата ситуация, и е решила да “пожертва” само България. Въпросът е защо само България? Дали румънските дипломати са изиграли по-добре картите си пред нидерландските власти и дали политическото разделение у нас с непрекъснати взаимни нападки, че границата не се охранява добре, не ни изигра лоша шега?
Бившият ни външен министър Кристиан Вигенин съзря страх от гръцките пристанища, които ще засилят предимствата си от облекчения трафик север-юг за сметка на нидерландското пристанище Ротердам. Още повече, че пристанището в Пирея е в китайски ръце, а това в Солун – в руски.
Нидерландската политическа класа все още не може да преглътне факта, че през 2007 г. България и Румъния станаха членки на ЕС, въпреки че според нея са били тотално неподготвени и нереформирани, което е довело до процъфтяване на корупцията и организираната престъпност, подчертават нидерландски анализатори. Не бива да се забравя и фактът, че през 2011 г. северната благоденстваща страна имаше неприятен опит с български банди, наречен “българската измама”. Тогава престъпни групи докарваха в Нидерландия роми, чрез които успяха
да източат милиони от щедрата местна социална система
чрез фалшиви регистрации и документи за получаване на помощи. Това стана възможно, защото по онова време помощите бяха отпускани, преди да се направи проверка дали има основания за тях. Така участниците в схемата получаваха пари за жилища и издръжка на децата си, връщайки се в България, където на воля харчеха парите на нидерландските данъкоплатци, след като са дали дължимото на организаторите на мрежата.
Впоследствие социалната система на Нидерландия зави в обратната посока и се стигна до огромния скандал за “лова на вещици”, в който много хора, получаващи законно помощи, бяха обявени за измамници и се озоваха на ръба на оцеляването си. Този скандал свали третото правителство на Рюте през 2021 г. Независимо от тежкия удар десноцентристката му Народна партия за свобода и демокрация успя отново да спечели изборите, но с резултат, който я принуди да преговаря цели 9 месеца за съставяне на правителство. А през март догодина се задават местни избори, които ще са тест за устойчивостта на управляващата коалиция. В този смисъл обидната реплика на нидерландския премиер за това, че границата ни се минава срещу 50 евро, бе всъщност за вътрешна употреба – нещо като “ние сме единствената ефективна преграда в ЕС срещу заплахата за сигурността на гражданите ни”.
Шенгенска граница по Дунав - ще е скъпо и ще стане бавно
Очаква се на 8 и 9 декември Съветът на ЕС да гласува отделно за Загреб и за Букурещ и София
Какъв ще е сценарият оттук нататък, само може да се гадае, след като скептичната Швеция свали възраженията си, но пък неочаквано и Австрия обяви, че ще пусне само Хърватия в Шенген, но остава против България и Румъния. Тя се позова на засиления мигрантски поток по балканския път на нелегални, които не са били регистрирани в европейските страни, през които са влезли първоначално и са преминали на Запад.
Според еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон Съветът на ЕС на 8 и 9 декември ще гласува отделно Хърватия, срещу която няма никакви възражения, и отделно Румъния и България. Така Загреб ще може да се похвали с членство от началото на следващата година, ако за другите две страни не бъде постигнато необходимото единодушие. Според румънски евродепутат заради разногласията по отношение на двете държави – дали да бъдат оставени заедно, или да бъдат разделени, има някаква вероятност гласуването да бъде отложено за по-късно през годината или дори за след нидерландските избори догодина. Вече се надигат гласове, че разделянето на София и Букурещ е абсолютно непродуктивно, дори и само поради факта, че оборудването на шенгенска граница по Дунава би струвало много и ще отнеме години.
