Годишната инфлация в еврозоната се забави през ноември по-рязко от очакваното с оглед на по-слабо нарастване на енергийните цени спрямо предходния месец, показват предварителни данни на Евростат.
На месечна база индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната се понижи през ноември с 0,1% спрямо октомври, когато нарасна с 1,5%, като това е първото понижение на потребителската инфлация от юли 2021 г. насам.
Потребителската инфлация на годишна база се забави през ноември до 10% от 10,6% през октомври, когато потребителските цени отбелязаха рекордно нарастване за единадесети пореден месец. Очакванията бяха за по-сдържано забавяне на инфлацията до 10,4%.
Най-голямо повишение през ноември отново бележат енергийните цени, като те нарастват с 34,9% на годишна база, но след скок с цели 41,5% през октомври, следвани от цените на храните, алкохола и тютюна - повишение с 13,6% спрямо 13,1% на сто месец по-рано, на неенергийните промишлени стоки (с 6,1% в сравнение с 6,1 на сто и през октомври) и цените на услугите - повишение с 4,2%, но след растеж с 4,3% месец по-рано.
Основната инфлация (без цените на храни и енергия) в еврозоната остана пре ноември на октомврийското ниво и се повиши спряно година по-рано с 5% за втори пореден месец.
По-рязко от очакванията забавяне на инфлацията в еврозоната през ноември може да засили надеждите, че силно растящите цени вече са подминалия своя пик, което пък да накара ЕЦБ да забави агресивното си темпо на повишаване на лихвите на заседанито си през декември.
При инфлация, която надвишава пет пъти целевото ниво от 2%, ЕЦБ повиши лихвените проценти през последните три месеца с най-бързия темп в историята и все още е вероятно да предстои поредица от нови повишения през следващите месеци, тъй като растежът на цените ще отнеме години, за да се укроти.
Но след последователните агресивни затягания на лихвите със 75 базисни пункта, някои членове на ЕЦБ наскоро изказаха аргументи за увеличение на лихвите с 50 базисни пункта на заседанието на 15-и декември, твърдейки, че инфлацията най-накрая е достигнала своя връх и че ЕЦБ е постигнала достатъчен напредък, за да оправдае по-скромни стъпки на затягане на лихвените ставки.
Въпреки че спадът на цени, първият в еврозоната от повече от година, засилва аргументите за по-премерени действия на ЕЦБ през следващия месец, днешните данни също така могат да подхранят опасенията, че инфлацията ще се окаже по-устойчива от очакваното с оглед най-вече на задържане на основната инфлация на високото ниво от 5% и поради продължаващото ускоряване на ценовия растеж на хранителните стоки.
