Известният художник, сценограф и карикатурист Тодор Деков подреди изложбата “Живопис, скулптура, кукерски маски”. По неписана традиция неин домакин е регионалната библиотека “Гео Милев”.- Монтана.
Експозицията включва живописни платна на стари къщи, красиви места в България, натюрморти и кукерски маски. Показани са още плакати, част от изложбата му “Да не допуснем! Да помогнем!” и скулптури на Йордан Радичков, Радой Ралин, карикатуриста Борис Димовски и актьора Иван Кондов.
За безспорния му талант и изкуството му говори директорът на библиотеката Анелия Иванова.
“Тази изложба е плод на една зима, 90 на сто са нови работи, кукерските декоративни маски, живописните платна - това са места, които ги има в България. Има и натюрморти от всичко по-малко”, разказа Деков.
„Не знам кое е първо кое второ- живописта или карикатурата. Всичките ми изкуства вървяха заедно ръка за ръка, преплитаха се, но като усещане живописта е по в началото на творческия ми път.“
Той е щастлив,защото има трима верни приятели- Иван Кондов, Каваленко Божинов и Петър Ангелов, зам. директор на монтанския театър. С Иван Кондов се познава от 1964- година, стават неразделни приятели за цял живот. Той се разболял и дошъл на работа като директор на театъра в нашия град. Не е участвал в роли на монтанска сцена, а бил постановчик. След това отива във Враца и там художникът Деков го последвал, после незабравимият Иван Кондов създава частен театър в столичния квартал „Младост“.
„Аз бях художник- изпълнител в монтанския драматичен театър, постепенно започнаха да ме канят и така израснах като сценограф, разказва Тодор Деков.
„Карикатурите идват по- късно като китка здравец със щипка хумор, подарени ми от Бога. Правил съм карикатури на всяко правителство. Никой не ми се е сърдил, защото винаги имаше едно намигване и усмивка. Изложбата „Утрешното вчерашно днес“ бе видяна от всичките 245 депутати в бившия младежки театър срещу Народното събрание, но нямаше обидени. По- специално внимание отделя на царя, и то когато беше свален като премиер. В отговор на крилатата му фраза, „Когато му дойде времето“ изложбата му се нарича „Дойде му времето“. Тя беше открита в художествената галерия в Лом. „Вдъхновява ме това, което правя, търся вица, а вицовете взимам от живота“, споделя сатирикът. Хората харесват шаржове и карикатури, дори да са през криви огледала. Поназнайва,че все още има много зевзеци, главно по селата в Северозапада.
Тодор Деков е автор на ярки изложби, които показват будния му поглед към времето, в което живеем - „Дрога или Живот“, „Хрумки, а не локумки“, „Преди отвъдното“,“ Да запазим природата“ и други.
Той изненадва почитателите си със скулптури на Иван Кондов, Борис Димовски , Радой Ралин и Йордан Радичков. Все още пази в ателието си непоказана пластика на Радичков като ловец. Признава, че не го е познавал лично, но и той се зарекъл да напише книга за жестокото си детство. Ще разкаже за беднотията по трънливата пътека на живота си.
Тодор Деков е роден на 9 март 1940 г. в Златия, област Монтана. Работил е като художник-изпълнител в театрите в Монтана, Враца и “Сълза и смях”, в монтанския куклен и в читалище “Разум” в областния град. Реализирал е много постановки, като “Покана от Париж”, “Женско царство”, “Ако бях голям”, “Приказки от грешки” и др.
Изложбата на Тодор Деков може да бъде разгледана до 9 декември. След дълъг талантлив творчески път, разкъсван между театъра, живописта и рисуваната сатира по-случай 60 годишнината си Тодор Деков издава книга с шаржове и карикатури “Утрешното вчерашното днес”.
