12-годишното момче страда от аутизъм, но е енергично, бащата има церебрална пареза, но сам отглеждал сина си и бил образцов родител
Водоеми в широк периметър около Перник, изоставени къщи по селата и в града и дворовете им, по които често се е заглеждал, се претърсват в акцията по издирване на 12-годишния Александър Цветанов, който изчезна безследно в петък привечер.
Според близките на детето с аутизъм то обичало да си играе с вода. Специалисти, които работят с хорасъс същата болест, потвърждават, че аутистите обичат водоемите и търсят спокойствие около тях. Александър е бягал по същия начин 3 пъти през последните години, като в един от случаите е открит на 20 км от мястото на изчезването му.
Хиляди доброволци и служители в институции от Перник, София и цялата страна 3 денонощия издирваха момчето в операция без прецедент. Претърсват се входове, мазета, тавани, изоставени сгради, където Александър може да се скрие.
Полицията ползва хеликоптер, дронове, следови кучета, термокамери и друга техника
Още в събота от ГДБОП пуснаха специално съобщение до всички, които се намират в радиус до 200 км от мястото, на което Сашко изчезна. Системата е известна като “Амбър Алърт” и информира потребителите на фейсбук и инстаграм в периметъра.
“Обществото е силно ангажирано. При най-малки съмнения получаваме сигнал и веднага го обработваме, за да сме сигурни. В неделя сигналите са 9, в събота - 16, а в петък са 12”, каза директорът на МВР в Перник Павел Млеканов, който ръководи щаба по издирването. Прокуратурата образува досъдебно производство за отвличане.
Доброволците се организират в социалните мрежи и обменят информация в специално създадени групи в различни мобилни приложения
Мистерията с изчезналото момче стана причина за десетки фалшиви сигнали, че е забелязан в Перник през уикенда. Различни хора откриха дрехи и играчки, поставяха храна и вода близо до мястото, където се е изгубил, а мъже дори нападнаха татко му с въпроси дали не го е убил. Баща и син са били на разходка в петък около 16 ч. Тогава детето поело в неизвестна посока. Във фейсбук десетки призоваваха родителят да се подложи на детектор на лъжата. Полицията проверява всички версии, проведени са десетки беседи с него, но до неделя вечерта той не беше заподозрян, че крие нещо около случая с Александър. Дори напротив - включил се активно в издирването и насочвал полицията за предпочитаните от сина му места, включително любимите му реки и водоеми.
Бащата страда от детска церебрална пареза. Сам се е грижил за сина си и по думите на близките им е бил родител за пример. Майката ги напуснала преди няколко години.
В петък вечерта Сашко и баща му били на разходка в планината Голо бърдо. Изведнъж детето се скрило от погледа му. Часът е около 15,50. Притесненият родител започнал да го търси сам. Обезкуражен, в 17,05 ч се обадил на 112. Описал дрехите на сина си и външния му вид. Казал дори, че държи в ръцете си розова плюшена играчка. Подобна е намерена в събота и предадена в полицията. Друга е открита в неделя, както и захвърлени дрехи и детски чорапи, за които никой не потвърждава, че са на детето. Момче, което държи в ръце плюшена играчка в парк до няколко автомобила, беше снимано от потребители във фейсбук в почивния ден, но се оказа друго. А бащата беше освободен от полицията късно вечерта.
В същото време полиция, аварийни служби, горски служители, организации на студенти, ловци и много други продължаваха да търсят Сашко.
Според близки на семейството детето е здраво, свръхенергично, може да бяга дълго. Не се страхува от тъмното, не е особено контактно, но има инстинкт за самосъхранение, както и тик с поклащане на главата.
В дискусиите с информация се включва и Диляна Лулчева, която е логопед, лектор в Академията за родители. Точно при нея в София бащата е водил Александър. Според нея той не е в състояние да върви или тича целенасочено по дълъг път в права линия, защото няма ясна цел. Ако го прави - ще тича в една посока и ще се връща.
“Трябва да се претъсва широк периметър многократно. Терапевт, който сега работи с него, сподели, че може да клекне или приседне до дърво, когато се измори”, пише Лулчева. И дава пример с деца аутисти, хващали влак или автобус, без да знаят накъде пътуват.
Президентът Румен Радев: Хора със специални потребности да носят техника в дрехите си
Работи се по абсолютно всички версии. Надяваме се това мащабно издирване да даде резултат. Хуманността на обществото си личи по отношението към уязвимите, децата и възрастните. Това, което се случва, е огромен акт на солидарност и съпричастност. Всеки един живот на беззащитно дете е важен. Издирването ще продължи, докато има резултат от него, каза президентът Румен Радев, който пристигна в Перник в неделя вечерта за среща с ръководителите на институциите, ангажирани с операцията. Той благодари на хилядите доброволци, на полицията, на представителите на БЧК, планинските спасители и всички, които се включиха в издирването на Сашко.
“Няма нужда армията да се включва. Има пренаситеност на терена. В такива ситуации започват конфликти и да си пречат едни на други. Взети са всички мерки с хора и техника. Съседни области също са активирани. С вътрешния министър Иван Демерджиев обсъждахме ускоряване на програмата за видеонаблюнение, но нека да помислим и за деца със специални потребности, които да носят техника в дрехите си, за да може в такива условия проблемът да се реши бързо”, призова Радев.
Психологът Иван Игов: Поведението им е непредсказуемо, действията им са повтарящи се
Информацията за детето е объркваща. От една страна, се казва, че детето е с аутизъм. От друга страна, че има хиперактивност. Не е ясно кое от състоянията е водещото. Най-вероятно детето се е загубило. Тези деца имат много по-различна представа за време и пространство.
Децата с аутизъм живеят в един собствен свят. Когато е свързано и с хиперактивност, поведението им е непредсказуемо. Те нямат много социални умения, затова вероятно се е заблудило и не може да намери начин да се прибере. Такива деца имат повтарящи се действия и е много възможно то да има място, където обича да ходи само̀ или с някого.
Грижите за такова дете също са изключително големи. Наистина на бащата му е ужасно трудно. Може само да му съчувстваме. Съжалявам, че в България няма система от социални дейности и подкрепа на семейства с деца с подобни проблеми. Дано в училището да е имало помощ.
