Досегашните идеи бяха имотът да се превърне в музей или общинска администрация
Красива и впечатляваща, бившата сграда на БНБ в Пловдив стои заключена и се руши, а изящните й мебели и каси в паричния салон на партера са потънали в дебел прах.
"Време е за по-сериозен дебат за нейното бъдеще. През годините се предлагаха разнообразни идеи, повечето нахвърлени на момента, без сериозен анализ. Такива като ритуален дом, филиал на Археологическия музей и др. Но сериозно допитване така и не е правено", казва бившият кмет и градски лидер на ГЕРБ Иван Тотев.
По думите му на следващото заседание на общинския съвет на 10 ноември ГЕРБ ще внесе предложение общината да отпусне средства за провеждане на конкурс за функционалното използване на сградата.
"Пловдив има нужда от своята представителна сграда", категоричен е той.
На 15 септември при тържественото отбелязване на 140 г. от създаването на Археологическия музей директорът доц. Костадин Кисьов отправи пожелание в следващите 5 г. бившата сграда на БНБ да се превърне в експозиция. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти.
Настоящият градоначалник Здравко Димитров смята за неудачна идеята градската администрация да се премести в имота на ул. "Райко Даскалов".
"Най-подходящ е за археологически музей", каза преди година той, докато развеждаше журналисти в трезорите.
"Няма да е лошо музеят да има още една сграда. Но за преустройството й без държавна финансова намеса няма как да стане", каза тогава кметът.
Цялата сграда е с обща площ 4266 кв. метра, а от 1985 г. е обявена за паметник на културата. Това прави изключително трудно реставрацията й, тъй като за забиването на всеки пирон ще е нужно съгласуване, което е съпроводено с тежки и бавни процедури.
Бившата сграда на БНБ е проектирана от швейцарския архитект Яков Майер през 1905 г. Пусната е в експлоатация четири години по-късно. И оттогава не е сменяла предназначението си.
От 2013 г. тя е дарена на община Пловдив.
На партера е разположен някогашният паричен салон с гишета. От таваните висят 16 тежки полилея, всеки един с по 10 лампи, оформени като чаши. Масивни дървени маси, шкафове и метални каси не са помръднати. В някои от чекмеджетата още стоят старите ленти за сметачните машини. Старинен часовник, "облечен" в дървен обков със "замръзнали" стрелки, се извисява над входа на салона.
Една от касите е толкова тежка, че не е местена и сантиметър, откакто е поставена през 1909 г. "С такова желязо са правени танковете", констатира кметът. И опита да отвори вратата. Според него толкова е тежка, че жена не може да го направи, защото се изисква голяма сила. Произведена е от немската фирма "Панцер". "Не се знае колко тона тежи. Само кран може да я премести", коментира още Зико.
От паричния салон по стръмни стълби се слиза в подземието, където са разположени три огромни трезора. Това всъщност е едно от най-любопитните места на сградата. "Тази огромна и тежка врата не е ремонтирана, откакто е поставена. И механизмът й работи безотказно", изрича Димитров и с все сила я отваря. Трезорът е със сводести тавани и помещения, отделени с дебели метални решетки. Вторият трезор е от 1929 г., когато е достроена сградата. Всеки от "бункерите" за съхраняване на пари е с различна големина.
На горните два етажа са разположени канцеларии с дървени ламперии, прокъсани балатуми и провиснали кабели.
