- Съдът отмени глоба от 300 лв. на стопанина на пернатите, а едната кокошка умря от старост, докато той обжалва
- Сигналът подал комшия, срещу когото местни подписали жалба - конете му миришели и се шляели по селската мера
- Те какво очакват да минава оттам - кораби и платноходи ли, диви се собственикът
Фразата “Кон за кокошка” идеално пасва на ситуацията в едно родопско село тия дни.
Заради люти комшийски спорове областната дирекция на агенцията по безопасност на храните направи пътека до Хвойна. Група местни първо пратили сигнал срещу собственик на конна база, защото животните му миришели. За да си го върне, той пък пусна жалба срещу съсед, който гледал в двора си 3 кокошки и един заек. А агенцията глоби и двамата.
Съдът в Чепеларе обаче отмени санкцията от 300 лева на стопанина с пернатите. Мъжът настоява да остане анонимен и “24 часа” уважи правото му. Глобили го, защото не бил регистрирал “животновъден обект”.
“Кокошките са стари, дори не са в репродуктивна възраст.
Не съм имал намерение да гr отглеждам със стопанска цел, не ставаха дори да ги сготвим
Едната умря от старост, докато съдът насрочи дата за обжалване, Исках децата да им се радват и да ги опознават, нали живеем на село”, казва стопанинът.
В селото възмутено коментират, че размерът на глобата е три пъти по-голям от стойността на животните.
Същото мислят и от областната дирекция по безопасност на храните, извършили проверката.
“В жалбата пишеше, че има и пчелин с 18 кошера. Актът е за кокошките и заека, а за пчелина има предписание с определен срок за изпълнение. Аз лично смятам, че наказанието е сурово, но така е записано в закона. Законотворците така са го създали, че при всяка подобна ситуация човек може да се жалва от съседа си, той съответно да бъде глобяван и да се създават поводи за дрязги”, коментира д-р Румен Стрински от Чепеларе, който извършил проверката.
Ветеринарният лекар е общински съветник. “Познаваме се лично със семейството, но законът ме задължава да го приложа. Размерът на акта се определя от горестоящите”, добави д-р Стрински. Той напомня, че
регистрацията не е сложна и е безплатна
- попълва се готов формуляр и се подава в съответното кметство.Тази регистрация удостоверява, че животновъдният обект отговаря на ветеринарномедицинските и хигиенните изисквания за отглеждане на животни и има хуманно отношение към тях.
При обжалването съдът обаче приема, че броят на кокошките е маломерен, за да може да се тълкува като животновъден обект със стопанска цел. Също така казва, че от акта не става ясно дали стопанинът е глобен за един, или за два обекта - пчелин и животни в двора. Всъщност пчелинът е от другата страна на пътя и в друг имот.
“За да бъде наказан някой по този текст - чл. 449 “a” от Закона за ветеринарномедицинската дейност, следва да докажат, че се отглеждат не какви да е животни, а селскостопански. Това са крави, овце, птици, зайци и т.н., развъждани със стопанска цел. А стопанска цел е налице, ако, грубо казано, има изгода, т.е. печалба.
Кой по селата и паланките гледа в двора си животни за печалба?
Повечето са дребни стопани с единични бройки, така че тук липсва обективният елемент от определението на селскостопански животни”, казва съпругата Мариана. И допълва: “По-важното е, че вместо БАБХ да проверява едрите стопанства, се занимава с безсмислени неща. Ясно е, че в нашия случай има сигнал и той трябва да се провери, но следва всяко нещо да се прецизира, а не да върви под един знаменател”.
“Няма да им стигнат кочаните за глоби, ако ветеринарите тръгнат из селата и прилагат закона. Кой ще ходи да регистрира прасе, което е купено през септември и се коли на Коледа, или кокошки, чийто брой се променя често?”, обсъждат в родопското село.
В почти всеки двор има кокошки, зайци и други дребни животни, но никой не е наясно какви книжа трябва да попълва и къде да ги подаде.
Подателят на сигнала е съседът Георги Юруков, който има къща за гости и конна база наблизо. Гледа 13 коня, магаре, крава, телета и кокошки. Хората започнали да роптаят, че понякога животните му излизат от загражденията, тъпчат ливадите и посевите. През юли 12 души, чиито къщи са близо до стопанството му,
пуснали жалба срещу миризмата от базата
и шляенето на животните. “Направих проверка, сигналите на хората се потвърдиха и я изпратих до общината в Чепеларе”, обясни кметицата на Хвойна Елена Сивакова.
“Институциите трябва да обръщат повече внимание на едрите стопанства, а не да натоварват дребните с постоянни изисквания и бюрократични претенции. Големите получават субсидии и за собствениците им са важни те, а не самите животни - често ги пускат без пастир, изскачат изневиделица, дори ловците се оплакват”, допълва тя.
“Нямаме против отглеждането на коне за езда, нито на животни въобще. Искаме да се спазват правилата и отстояние от къщите. Не искаме техният бизнес да пречи на нормалния ни живот. През лятото не може да си отворим прозорците заради миризмата”, оплаква се Елена Лещева, която е една от подписалите се.
На Юруков били съставени два акта по 200 лева. Платил ги, но решил да отвърне и той с жалба.
“Базата има всички необходими документи. Конете пасат по ливади, които имат ясни собственици, на които плащам наем. Оградени са и с електропастири. Може и да мирише понякога, но
това са животни - как да направя така, че на недоволните да им ухае винаги на парфюм?
Хората, които са против, ме упрекват, че конете ходят по поляните, сякаш очакват по селската мера да има кораби и платноходи”, отвръща Юруков.
В конната база той организира езда из околностите, прави детски лагери, а с някои от конете участват на състезания със съпругата му.
“След тези кавги от лятото насам съм проверяван от полиция, пожарна НАП , Агенцията по храните, комисиите на потребителите и на конкуренцията и от кого ли не. Аз също подадох жалба срещу въпросния пчелин и дворни животни. Пчелинът е незаконен и е разположен върху чужд имот. Нека видят и те какво е да те проверяват непрекъснато”, обяснява собственикът на конната база.
“Тук е вилната зона на Хвойна и преди появата на Юруков беше спокойно. Самият той е повод за проверка, но след това обявява, че ние сме причината. Глобяван е за незаконен превоз на деца, за нарушения, свързани с броя на настанените в къщата му, за неплащане на туристически такси и за какво ли не. Просто спокойствието изчезна”, е версията пък на Димитър Хаджиев, основател на Физико-технологичния факултет на Пловдивския университет в Смолян, който сега живее в Хвойна.
