80 стихотворения за 80-ия си рожден ден събра в стихосбирка роденият в Марково български поет Петър Анастасов.
„Упорито отлагах това време, когато трябва да събера стиховете от досегашните си книги на едно място, но вече няма мърдане. Мене къде ще ме поместят като му дойде времето се знае, но на стиховете мястото им е в книгата”, споделя в лирикът.
Решил, че е по-честно да представи последователно издадените от него книги, след като избрал от тях онова, което според него и днес си струва да бъде прочетено. Накрая представя и някои от последните си стихотворения.
Поетът и драматург е почетен гражданин на Пловдив и носител на награда „Пловдив” за цялостно творчество и автор на текста на химна на града под тепетата.
„Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „40 стихотворения”, „Този черен бял свят”, „Хубава и проклета си” са заглавията на неговите поетични книги. Към тях се прибавят двата тома „Избрано” – поезия и пиеси.
През 1985 г. Петър Анастасов дебютира в театъра с остро полемичната си драма „Обещай ми светло минало”, която се поставя на почти всички сцени в страната. Следващите му пиеси „От сняг помилвана душа”, „Голям колкото малка ябълка”, „Четирите посоки на света”, „Църква за вълци”, „Живите от мъртвата махала” се играят с успех в българските театри.
През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци”, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.
По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”.
Поетът и драматург Петър Анастасов е удостоен с националните награди за литература „Пеньо Пенев”, Наградата на българските писатели, „Изворът на Белоногата”, „Акад. Николай Лилиев” и е първи лауреат на приза „Валери Петров”.
