Възелът е труден за разплитане. В България има хиляди украински бежанци от войната. Решението какво да стане с тях, къде и как да бъдат настанени, е всичко друго, но не и лесно. Емилия Милчева от "Дойче Веле" обобщава данните.
След близо 8 месеца програмата за настаняване на бежанци от Украйна приключва днес (31.10), без войната да е свършила, в очакване на нови вълни бягащи преди зимата и най-важното - без яснота какво се случва с настанените в хотели и държавни бази майки, деца и възрастни хора от Украйна. Каквото и да е решението, ще е хуманно, уверяват управляващите, но не казват какво. На изпратено запитване до МВР, чийто представител оглавява междуведомствената работна група, която да предложи решение на правителството, отговор няма.
Но все пак днес такова ще трябва да вземе на заседанието си Националният оперативен щаб. Вариантите са два - или украинците остават там, където са, тоест в хотелите, или напускат и се стига до хуманитарна криза, както предупредиха от Българския Хелзинкски комитет по БНР. Миналата седмица от БХК съобщиха, че се очаква хората отново да бъдат насочени към ведомствени бази, но не е ясно как ще се организира разпределянето им между свободните места в тези почивни станции, кой къде ще отиде, кога и от кого ще бъдат извозени до тези места.
“С особена тревога следим възможността отново да се вземе решение за ползване на фургоните на т.нар. Разпределителен център в Елхово”, предупредиха от БХК. Нито една от политическите сили обаче, дори тези, които са радетели за военна помощ за Украйна - ГЕРБ, “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, не включиха темата в политическия дневен ред.
Колко струват бежанците
За осемте месеца, откакто български хотели отвориха за първи път врати за бягащите от войната в Украйна хора, разходите на българската държава са 523 милиона лева. От тази сума над 183 милиона лева са за настаняване и изхранване, осигурени от европейски програми. По БНТ преди дни служебният министър на туризма Илин Димитров съобщи, че средствата по европейски програми в подкрепа на украинските бежанци “привършват”.
Наскоро обаче Европейската комисия одобри отпускането на общо 37.4 млн. евро за мерки по CARE (Действия по линия на сближаване на бежанците в Европа) за България, предоставени по линия на оперативните програми “Околна среда” и “Добро управление”. Тази седмица се очаква да бъдат одобрени още 37 милиона евро от оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност”. С одобрените през лятото 26 млн. eвро по програмата REACT EU европейските средства за украинските бежанци в България стават близо 100 милиона евро. През април ЕС изплати първите милиони евро на държавите, приели украински бежанци, в това число и България. Сумата тогава беше 148 млн. евро, но бившата вече вицепремиерка и настоящ депутат от “Продължаваме промяната” (ПП) Калина Константинова обясни, че само 48 млн. евро ще бъдат насочени в помощ на бежанците, а стоте милиона евро отиват за “покриване на направени вече разходи за финансиране на програми в подкрепа на бизнеса”.
Калкулацията показва, че Брюксел е отпуснал общо 248 млн. евро на България за бежанците от Украйна.
Според данните на портала “България за Украйна” в страната от началото на войната са влезли близо 845 хиляди души, но са останали около 55 000, като работа са намерили не повече от една пета от тях. По-малко от половината от украинските бежанци са настанени в хотели и бази - 20 195, а броят им спрямо началото на лятото е намалял с малко над 5000. Тези хора бяха преместени след 31 май от морските хотели, където отседнаха първоначално след началото на войната.
Сега служебният кабинет е изправен пред същата дилема, която тормозеше и предишния - какво да прави с тях. Местенето от една база в друга не подпомага интегрирането им, нито насърчава търсенето на работа и обучението на децата. Засега не е регистриран засилен бежански натиск от Украйна към България, но не е изключено да има такъв още преди зимата. Макар че повечето бягащи от войната хора предпочитат държавите от Централна и Западна Европа, всяка нова вълна ще доведе още украинци и в България.
Наскоро вицепремиерът на Украйна Ирина Верешчук в телевизионно изявление посъветва бежанците да прекарат зимата в чужбина - ако имат възможност, поради руските удари по енергийната система на страната.
Сметките на хотелиерите
Министерството на туризма, което администрира програмата за настаняване на бежанците от Украйна, е затрупано от стотици жалби на хотелиери. Основната причина за тях е непризнати нощувки, за които няма да получат плащания. Министърът на туризма вече обеща всички жалби да бъдат проверени и да получат отговор.
Въпреки тези проблеми от бранша отново искат да има програма за настаняване. Настаняването на бежанци в хотели по Черноморието тази пролет помогна на част от бизнеса да посрещне по-лесно летния сезон. Предложението на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) обаче е за една нощувка да се плащат суми от 40-50 лева, за да запазят курортите персонала си. В момента се плащат по 10 лева за нощувка на един човек и по 15 лева, ако е с изхранване. А 40 лева на човек се отпускаха в първите три месеца - от март до май.
Трудният избор
Решението, което предстои да вземе служебният кабинет на Гълъб Донев, няма да е лесно. Със сигурност не може и да е краткосрочно. Предстои зима, а отоплителният сезон в България трае поне до април, така че решение до декември не върши работа. Върховният комисариат за бежанците към ООН вече прогнозира, че през зимата в България ще останат представители на най-уязвимите групи и те ще имат нужда от закрила.
Ако правителството приеме предложението на хотелиерите, дори и на по-ниска цена за нощувка, това означава, че тези разходи трябва да се бюджетират. “Когато сложим на една везна помощите за украинците и пенсиите на пенсионерите, решението става много трудно“, заяви наскоро служебният министър на туризма. Увеличените от 1 юли пенсии и преизчислението на парите за старост за 892 000 души от 1 октомври вдигнаха разходите до края на годината с над 1.5 милиарда лева.
Служебният кабинет се отказа да внася проект на бюджет, а новите разходи за бежанците след 30 септември - дотогава бе удължена програмата от правителството на Кирил Петков, ги няма в актуализирания бюджет. Ако не се състави правителство и, следователно, не се приеме бюджет за 2023 г., в първите месеци на новата година министерства, общини, ведомства трябва да харчат толкова, колкото са били разходите им в същите месеци на 2022 г. Само че през януари и февруари войната в Украйна още не беше започнала, нямаше разходи за приемане и настаняване на бежанци, нито двуцифрена инфлация.
Очаква се държавническо решение.
