От името на ПП "Общество за Нова България" изказваме съболезнования на семейството, близките и сподвижниците на господин Александър Дърводелски, по повод кончината му!
Умря човек посветил себе си на борбата срещу комунизма, за национално мощна и социално справедлива България.
Продължил делото на последния Главен Водач на СБНЛ и основател на Българския Национален Фронт в Чикаго САЩ доктора по право Иван Дочев .
Господин Дърводелски с патриаршеска грижа напътстваше усилията ни по възстановяването на ОНБ и помогна с мъдростта си за идейната му ориентация!
Бог да прости Александър Дърводелски!
От НС на ОНБ.
София 30.X.2022 г.
Такова послание отправи във фейсбук "Общество за нова България" по повод кончината на ръководителя на Български национален фронт и дългогодишен редактор на сп. „Борба“ Александър Дърводелски.
---------
Александър Дърводелски
Активен деец и ръководител на Български национален фронт (БНФ), дългогодишен редактор на сп. „Борба“, един от водачите на антикомунистическата дейност на българските емигранти в Северна Америка. Строителен инженер по професия, политически деятел по съдба. Проявен антикомунист и организатор на протестни демонстрации против комунизма в Северна Америка.
Роден е на 1 март 1927 г. в с. Мърчево, Фердинандско (днес Монтанско), България, в заможно търговско семейство. Баща му е известен търговец на строителни материали. До първо отделение учи в родното село, а след това във Враца и Плевен. През 1939 г. семейството се премества в София, където завършва прогимназия и Втора мъжка гимназия. Като ученик от VІІІ В клас през 1945 г. участва в организирането на антикомунистическо звено. Като член на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ е и последният челник (младежки ръководител) на организацията във Втора мъжка гимназия.
Когато репресиите на комунистите се засилват, четирима приятели на Сашо правят опит да напуснат страната, но на границата са заловени и застреляни на място „за назидание на врага“. Заедно с брат му Стефан успяват да се спасят и се установяват в Чехословакия през 1947 г., където Сашо започва да следва строително инженерство.
През месец февруари 1948 г. комунистите в Чехословакия извършват преврат, завземат цялата власт и започва откритата диктатура на Клемент Готвалд. Малко по-късно чехите се подготвят да посрещнат тържествено министър-председателя на България – Георги Димитров. В подготовката за посрещането на Димитров са арестувани и изолирани десетки български студенти в специален лагер край Прага, като братята Дърводелски са между арестуваните. Сериозни са опасенията на всички задържани, че могат да ги върнат в България. Ето защо, с няколко от задържаните, братята успяват да убедят двама от охраната да ги освободят или, казано направо, да им позволят да избягат. За щастие властите освобождават всички задържани и почти веднага след това Стефан и Сашо успяват да се прехвърлят в Австрия. През декември 1948 г. чехите арестуват стотици български студенти, натоварват ги на влакове и ги отправят за България. Претърсват и квартирата, където доскоро са живели двамата братя.
В Австрия се установяват в гр. Грац, където Сашо продължава следването си. През 1950 г. по-големият брат Стефан заминава за Австралия: завършва икономика, оженва се за австралийка и има три деца. Участва в местните национални прояви на българското дружество „Родина“, както и в живота на българската общност там.
Сашо остава в Австрия и през 1954 г. завършва строително инженерство. Взема активно участие в антикомунистическата дейност на българското студентство и организира издаването на бюлетина „Свободен глас“, чрез който българските националисти в Грац изразяват своите позиции и разобличават комунистическите изстъпления в България. В опит да изплашат и изгонят от Австрия студентите провокатори Сашо и няколко негови другари са арестувани от австрийската полиция и прекарват една нощ в ареста. На другата сутрин ги извиква полицейският началник и след като ги изслушва, ги освобождава, като им обещава да отнеме разрешителните за престой на въпросните „студенти“.
В Австрия Сашо се оженва за Жени Радева, която споделя с него трудните периоди на емигрантския живот и по-късно на утвърждаването му като отличен професионалист в Америка. Това става през 1957 г., когато семейството се установява в гр. Чикаго. Инж. Дърводелски започва най-напред работа в една строителна фирма, а след това и самостоятелна дейност като проектант. В работата си е перфектен, като непрекъснато търси нови строително-технологични решения и методи. Така в САЩ под неговото ръководство израстват редица импозантни сгради, впечатляващи със съвършената си линия, силует и стабилност. Някои от тези постройки се нареждат сред 200-те най-високи сгради в света до края на 60-те години. Между тях и до днес запазващи своя висок престиж са Индиана стейт офис билдинг, централата на застрахователната компания Си Ен Ей, а също и много учебни сгради, офиси и др.
Александър Дърводелски е дългогодишен участник в антикомунистическата организация Български национален фронт (БНФ). Съидейник на основателите на БНФ д-р Иван Дочев и д-р Георги Паприков. Редактор за дълги години на списанието на БНФ – „Борба“. Става председател на БНФ след смъртта на д-р Паприков през 1984 г. до днес.
