Министерският съвет прие Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022- 2027 г.
Министерският съвет прие Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г. Изготвянето на Стратегията и Плана на действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г. е с цел постигане на ресурсна ефективност чрез прилагане на йерархията при управление на отпадъците, предотвратяване на образуването им, насърчаване на повторната употреба и оползотворяването им чрез рециклиране, намаляване на депонирането и ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
В проекта на стратегията са формулирани три стратегически цели: зелена и конкурентноспособна икономика; по-малко отпадъци и повече ресурси; икономика в полза на потребителите. За тяхното постигане са обосновани конкретни мерки, които са залегнали като конкретни дейности в плана за действие към стратегията, като при прилагането на плана се залага основно на коригиране на дисбалансите и преодоляване на пречките пред постигането на целите на стратегията за кръгова икономика.
В проекта на Плана за действие са включени три вида мерки.
На първо място това са краткосрочни мерки, необходими като условия, за да се изпълнят средносрочните мерки. Краткосрочните мерки са с хоризонт на изпълнение 2022-2023 г. и включват: Анализ, разработване и приемане на секторни законодателни актове; Секторни анализи и проучвания; Повишаване на осведомеността и организиране на информационни кампании; Създаване на платформа за обмен на информация и добри практики.
На второ място са средносрочните мерки, които са и реалните стимули. Те са с хоризонт на изпълнение 2024- 2027 г. и включват: Финансиране въвеждането на технологии за ресурсна ефективност; Финансиране на МСП от преработвателната промишленост за въвеждането на екодизайн; Създаване на центрове за повторна употреба и за подготовка за повторна употреба; Обучение за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация на хора от уязвимите групи, свързани с ремонтна дейност.
Третият вид мерки са тези с постоянен характер. Това са мерки, които ще се изпълняват през целия период на Плана за действие и включват: Привличане на частния сектор при постигане на целите за рециклиране на битови отпадъци; Дейности по предотвратяване, повторна употреба, разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци; Прилагане на нови технологии за сепариране, обработка и третиране на отпадъците; Засилване на контрола върху нерегламентираното изхвърляне/обезвреждане на отпадъците от строителство и разрушаване; Подпомагане на фирмите ангажирани с ремонтни дейности да присъстват в центрове за повторна употреба в градовете.
Изпълнението на Стратегията и Плана за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г. ще осигури прехода към кръгова икономика, в изпълнение на една от водещите политики на ЕС.
Одобрен е доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия
Правителството одобри доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба през 2021 г.
През 2021 г. Междуведомственият съвет проведе 9 заседания, на които разгледа заявленията на 153 фирми за издаване на лицензи и удостоверения за регистрации, както и за промяна на обстоятелствата, настъпили след тяхното издаване.
На проведените заседания Междуведомственият съвет издаде: 24 едногодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 71 петгодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 2 петгодишни лиценза за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, между две трети страни без влизане на територията на Република България; 65 удостоверения за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната; 39 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната; 2 изменения на едногодишни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 8 изменения на петгодишни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 1 изменение на петгодишен лиценз за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, между две трети страни без влизане на територията на Република България; 11 изменения на удостоверения за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната; 3 изменения на удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната.
Към 31.12.2021 г. 290 фирми притежават 666 лиценза и удостоверения за регистрация за трансфер и брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. Във фирмите пряко са заети 23 646 лица.
Докладът ще бъде предоставен на Народното събрание.
Три висши училища получават статут на изследователски университети
Нови три висши училища получават статут на изследователски университети за следващите четири години. Списъкът беше одобрен от Министерския съвет и ще се актуализира ежегодно до 1 ноември всяка година.
От подадените 8 заявления на критериите за изследователски университети отговарят Медицинският университет - Плевен, Тракийският университет - Стара Загора и Русенският университет „Ангел Кънчев”.
Трите университета имат значима по количество и качество научна продукция и най-голям брой цитирания в научната литература. Определените за изследователски висши училища имат и сериозен дял на привлечени средства от международни и национални проекти и програми, както и от договори с български и чуждестранни предприятия.
Оценката за научната дейност на висшите училища се изчислява по приета от Министерския съвет методика за определяне на изследователските висши училища. Отчетени са научните резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност. Стойностите по конкретните показатели се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула.
Статутът на изследователско висше училище беше въведен в Закона за висшето образование през 2021 г. Той се дава за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност на висшите училища.
Изменя се Приложение № 1 на правителственото решение относно институциите с експерти с дългосрочен мандат в Постоянното представителство на България към ЕС
С Решение от 13.12.2021 г. Народното събрание прие структура на Министерския съвет на Република България и създаде Министерство на електронното управление (МЕУ).
Настъпилата структурна промяна налага да се измени Решение № 603 на Министерския съвет от 2008 г. за определяне на състава на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз (ППРБЕС) в Брюксел, Белгия, като в Приложение № 1 думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с думите ,,Министерство на електронното управление“. С изменението Министерството на електронното управление ще провежда по-ефективно политиката за киберсигурност и електронно управление.
Утвърдени са промени в класификацията на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми за периода 2022-2025 г.
Правителството утвърди изменение на класификацията на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, чийто бюджет се включва в държавния бюджет, с изключение на първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, за периода 2022-2025 г.
Необходимостта от промени в програмната класификация произтича от непредприети действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт съгласно Решение № 892 от 30 декември 2021 г. на предходното правителство.
Целта на промените е създаване на реална база на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми със съответната управленска отговорност за изготвянето на бюджетни прогнози и проектобюджети на първостепенните разпоредители с бюджет за съответния период.
Очакваните резултати са свързани със създаване на устойчива рамка на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми в рамките на мандата на правителството, по които да се разпределят разходите, като се създадат условия за повишаване на прозрачността и отчетността при управлението на публичните средства.
Правителството прие Програма за подпомагане на българските организации и медии извън страната и одобри допълнителни разходи по бюджета на МВнР
Министерският съвет прие Програма за подпомагане на българските организации и медии извън страната за периода 2022-2023 г. и одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи.
Програмата има за цел да допринесе за засилване на обмена на информация, инициативите и взаимовръзките между представители на българските общности в чужбина и научни, културни и образователни дейци в България и да доведе до подобрена среда и устойчиви стимули за развитие на българските организации и медии зад граница.
Средствата ще се предоставят на проектна основа в рамките на предложената Програма на българските организации и медии извън страната чрез задграничните ни представителства.
За реализиране на дейности по Програмата през 2022 г. Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер до 200 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи.
Удължава се срокът за строеж и ремонт на 136 детски ясли, градини и училища
136 детски ясли, градини и училища се планира да бъдат построени или разширени и ремонтирани до края на 2024 г. До тогава се удължава срокът за изпълнение на Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 г., реши правителството днес. По програмата са одобрени 136 проекта на обща стойност от близо 210 млн. лева.
Според постъпила информация от Националното сдружение на общините в Република България не е възможно дейностите по разплащането и реализирането им да бъдат изпълнени до края на тази година. Причината са технологичните и законови срокове за изготвяне и съгласуване на инвестиционни проекти, издаване на разрешение за строеж, избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки и стартиране на реалното строителство. Към момента се изпълняват 95 от проектите, а останалите 41 още не са стартирали поради дейности по узаконяване или прехвърляне на терени, проблеми с обществени поръчки и др.
Затова се налага срокът за изпълнение на програмата да бъде удължен с две години. Нейната цел е да се намали недостигът на свободни места в детските ясли и градини и да се осигури здравословна среда за отглеждане, възпитание и обучение на децата. Освен това ще се създадат предпоставки за успешно въвеждане на задължително предучилищно образование на децата, навършили 4 години и за организиране на едносменен режим в училищата.
6,5 млн. лева за ремонт и строителство на детски градини и училища
Кабинетът одобри 6 545 309 лева по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 г.
Средствата ще бъдат разпределени между 25 общини и Професионалната техническа гимназия във Варна за изпълнението на общо 30 одобрени за финансиране проектни предложения.
Целта на инвестицията е да се намали недостигът на места в детските ясли и градини и да се осигури здравословна среда за отглеждане и обучение на деца и ученици. Освен това ще се създадат предпоставки за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4 години и за организиране на едносменен режим в училищата.
Финансиране от общо 6 345 140 лева ще получат общините Гоце Делчев, Гърмен, Петрич, Айтос, Бургас, Сунгурларе, Бяла, Провадия, Велико Търново, Елена, Козлодуй, Габрово, Перник, Радомир, Червен бряг, Марица, Кайнарджа, Ботевград, Елин Пелин, Самоков, Опан, Стара Загора, Димитровград, Хасково, Ямбол. С 200 169 лева ще продължи обновяването на Професионалната техническа гимназия във Варна.
5,3 млн. лева за заместващи учители и подготовка на деца за олимпиади
Правителството ще предостави на общините 5 295 367 лева по две национални програми - за подготовка на талантливи деца за участие в олимпиади и състезания и за заместващи учители в детски градини и училища.
По програмата „Ученически олимпиади и състезания” се отпускат 1 228 305 лева. С тях ще се финансират одобрени проекти на 211 общински училища за допълнителна работа със 7 106 ученици и подготовката им за национални олимпиади и състезания. Обученията ще се водят от общо 855 учители.
Кабинетът одобри и 4 067 062 лева по националната програма „Без свободен час”. Средствата са предназначени за учители в детски градини и училища, които са замествали свои отсъстващи колеги в периода от 1 ноември 2021 г. до 30 юни 2022 г. За един учебен/астрономически час се възстановяват до 10,50 лв. за учител, който замества в населеното място по настоящия му адрес, и до 12,50 лв. - в извън населеното място.
743 общински училища ще получат общо 3 723 245 лева за заместване на отсъстващи преподаватели. 302 306 лева се предоставят на 133 общински детски градини за педагогически специалисти, които работят вместо свои колеги учители в трета и четвърта подготвителна възрастова група и в смесени групи, в които 5- и 6-годишните деца са повече от половината от състава на групата. Останалите 41 511 лева по програмата се дават на 106 общински училища за осигуряване на условия за провеждане на обучението от разстояние в електронна среда по време на епидемии, пандемии, енергийни кризи, извънредно положение или други случаи, в които е прекратено присъственото образование.
Правителството одобри 5 492 556 лв. за допълнителни трансфери за други целеви разходи
по бюджетите на общини
Правителството одобри 5 492 556 лв. за допълнителни трансфери за други целеви разходи по бюджетите на общини.
С предоставянето на допълнителните средства ще се повиши качеството на изпълнението на програмите и дейностите на музеите и художествените галерии във връзка с опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности, ще се осигурят по-добри възнаграждения на заетия персонал в тези публични услуги, ще бъдат запазени млади специалисти и изградени експерти. Средствата ще осигурят необходимите гаранции за стабилност на културните институти в областта на културното наследство в условията на продължаващо нарастване на цените на основните материали, енергия и горива, както и за обезпечаване на ангажиментите, произтичащи от прилагането на Закона за културното наследство и поднормативните актове в областта на опазване и представяне на културните ценности.
Средства се предоставят във връзка с приетите в чл. 1, ал. 5, т. 10.6. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ДВ, бр. 52 от 2022 г.) за финансова подкрепа на 50 общински музея, финансирани от бюджетите на общините, като средствата се разпределят по предложение на Националното сдружение на общините в Република България, съгласувано с министъра на културата.
Допълнителните трансфери по бюджетите на общини ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2022 г.
Правителството се разпореди с имоти
С Решение на Министерския съвет се предоставя безвъзмездно от Министерството на транспорта и съобщенията на Агенция „Пътна инфраструктура“ правото на управление на три новоизградени пътни съоръжения и реконструирана пътна отсечка от път I-1 /Е-79/. Съоръженията и пътната отсечка са част от прилежащата инфраструктура на Дунав мост при Видин - Калафат и подпомагат осъществяването на непрекъсната пътна връзка на моста със съществуващата републиканска мрежа.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на имот - публична държавна собственост. Toй е разположен на територията на село Събрано, община Нова Загора, област Сливен. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив-Бургас“.
Министерският съвет прие и друго решение за обявяване на имоти-частна държавна собственост, за имоти - публична държавна собственост, и за отнемане поради отпаднала нужда от Министерството на отбраната правото на управление върху тях Предмет на Решението са поземлени имоти, намиращи се в област Бургас, община Созопол, гр. Созопол, м. ,,Герени“. Съгласно Специализираните регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 от ЗУЧК, поземлени имоти са изцяло от сиви дюни. Пясъчните дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Имотите се предоставят за управление на областния управител на област Бургас.
Правителството обяви имот - частна държавна собственост за имот - публична държавна собственост, намиращ се в с. Любен, община Съединение. Имотът е с площ 2473 кв. м и се стопанисва от Министерството на правосъдието за нуждите на ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора - гр. Пловдив. В терена са разположени две сгради - публична държавна собственост, предназначени за краткосрочен отдих и учебна дейност, които също се използват от затвора в Пловдив. Това е причината теренът - частна държавна собственост, който е прилежащ към сградите - публична държавна собственост да бъде обявен за имот - публична държавна собственост. С промяната на статута на имота няма да са необходими допълнителни разходи и плащания от държавния бюджет.
Министерският съвет предостави на Българската агенция по безопасност на храните управлението върху част от имот - публична държавна собственост, намираш. се в с. Капитан Андреева, област Хасково. Това са две сгради, които са управлявани до момента от Агенция „Митници“ и които са с отпаднала за нея необходимост. БАБХ ще използва сградите за изпълнение на задълженията й по осъществяване на ветеринарномединински контрол и карантина и фитосанитарен контрол и карантината на растенията на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, съгласно Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове.
Правителството даде съгласие да бъдат премахнати съществуващите сгради на Агенция „Митници“, Главна дирекция „Гранична полиция“ и Българска агенция по безопасност на храните в зоната на Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“. Мярката е с оглед проектирането и изграждането на нови отделни трасета на ГКПП „Златарево“. Те са по проект на Агенция „Митници“ за цялостна реконструкция и модернизация на пункта. Реконструкцията се налага заради необходимостта от повишаване на пропускателната способност на пункта. С правителственото решение се променя статутът на трите сгради - от публична държавна в частна държавна собственост. Агенция „Митници“ ще ги премахне при спазване на изискванията на Закона за устройството на територията, след предварително изграждане на съответните сгради и съоръжения за обезпечаване изпълнението на функциите и задълженията по осъществяването на граничния паспортно-визов и фитосанитарен контрол на ГКПП „Златарево“.
Правителството одобри също промяна в РМС № 888 от 2020 г., с което имот – публична държавна собственост, се обявява за имот – частна държавна собственост и се прехвърля безвъзмездно на община Тервел, област Добрич. Съгласно приетата промяна в т. 3 на Решението думите „за обособяване на площадна зона на града“ се заменят със „за предоставяне на социални услуги чрез създаване на общински „Кризисен център за подкрепа и обществена трапезария“ и общински жилища за настаняване на лица и семейства с установени жилищни нужди“.
България и Унгария ще продължат да си сътрудничат във висшето образование и науката
България и Унгария ще продължат да обменят студенти, докторанти, изследователи и преподаватели, реши правителството. Това ще стане в рамките на приетата Програма за сътрудничество в областта на висшето образование и науката между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на културата и иновациите на Република Унгария за периода 2022-2024 г. Чрез нея ще продължи сътрудничеството, започнало през 2019 г. за срок от три години.
Предвижда се също подкрепа за лекторите по български и унгарски език, приемани в двете страни на реципрочна основа.
В областта на научните изследвания се предвижда съвместно разработване на научноизследователски проекти чрез включване на учени от двете страни. Целта е да се насърчават партниращите си национални научни организации за съвместно участие в научноизследователски и иновативни проекти към европейските рамкови програми и в други инициативи. Страните ще подкрепят прякото сътрудничество и участието в двустранни и многостранни научни, технологични, научноизследователски и развойни програми и проекти. Двете страни ще насърчават институциите и изследователите, които се занимават с унгарска история, култура, език и изкуство в България и с българска история, култура, език и изкуство в Унгария.
София ще продължи да подкрепя и Българското национално самоуправление в Унгария, както и действащите в Будапеща Българско училище за роден език и Българска двуезична малцинствена детска градина.
Одобрен е доклад с резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 4 октомври 2022 г. в Люксембург.
По време на заседанието ЕК представи Доклад за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост. Съветът постигна общ подход по Регламента за включване на глава REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и одобри ПВУ на Нидерландия.
Министрите обмениха мнения относно икономическите и финансовите последици от руската агресия срещу Украйна и от високите цени на енергията и влиянието им върху финансовите пазари.
Сред темите на обсъждане бяха фискалната и нефискална роли на митниците на ЕС.
„ЗАПРЯНОВИ – 03“ ООД, гр. Асеновград ще добива мрамори от находище „Делчевото – 2“, участък „Делчевото - 2 юг“
„ЗАПРЯНОВИ – 03“ ООД, гр. Асеновград, ще добива неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - мрамори, от находище „Делчевото – 2“, участък „Делчевото - 2 юг“, разположено в землището на с. Горнослав, община Асеновград, област Пловдив. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер на находището.
Концесията се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ЗАПРЯНОВИ – 03“ ООД ще вложи над 435 хил. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 700 хил. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Асеновград.
С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с „ЗАПРЯНОВИ – 03“ ООД, гр. Асеновград.
Министерският съвет прие постановление за изплащане на 120 700 лв. обезщетения за бавно правосъдие
Допълнителни разходи размер на 120 700 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени днес от Министерския съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 юли 2022 г. до 30 септември 2022 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава 3 „а” от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МТСП за гарантиране заетостта на над 11 500 безработни
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социална политика за гарантиране заетостта на повече от 11 500 безработни от неравнопоставените групи на пазара на труда - продължително безработни, младежи до 29 години, хора с увреждания, с ниско или без образование и квалификация, наети по Националния план за действие по заетостта през 2022 г. Допълнителният финансов ресурс е в размер на 48.2 млн. лв. Той е осигурен от предвидените по централния бюджет средства за изпълнението на политиката в областта на заетостта със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Правителството одобри позицията на България за участие в заседание на Съвет Външни работи на ЕС
Правителството прие позицията на България за участие в заседание на Съвет по Външни работи (Търговия) на Европейския съюз. Заседанието ще се проведе в гр. Прага на 30 и 31 октомври 2022 г.
По време на заседанието ще бъдат обсъдени теми, свързани с геостратегическото значение на търговията и политиката на Европейския съюз в областта на дигиталната търговия.
Правителството одобри изменение в ОПИК, с което се осигуряват над 80 млн. лв. за изпълнение на мярка за настаняването на бежанци от Украйна
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г. , съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.
С изменението се осигуряват средства в размер на над 80 000 000 лева, които ще бъдат насочени за изпълнението на мярка за подпомагане на настаняването на бежанци от Украйна, потърсили убежище на територията на Република България.
Изменението е свързано с включване на мерки по линия на сближаването на бежанците в Европа (CARE), финансирани със средства от транша за 2022 г. по инструмента REACT-EU, както и актуализация на индикаторите за изпълнение, свързани с финансовите инструменти.
Правителството одобри проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите
Министерският съвет одобри проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. С него се въвеждат в националното законодателство изискванията на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
Законопроектът създава специална уредба относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите като урежда следните основни въпроси:
- производства по национални и трансгранични представителни искове за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите;
- производства по национални и трансгранични представителни искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите;
- признаването на квалифицираните организации, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
Квалифицирани организации са органи (сдружения на потребителите), които представляват интересите на потребителите и са признати от министъра на икономиката и индустрията, или от държава-членка на Европейския съюз. Те имат право да предявяват национални и трансгранични представителни искове за защита на колективите интереси на потребителите във връзка с нарушение на разпоредби на националното право или на правото на Европейския съюз. Законопроектът съдържа критерии за признаване на квалифицираните организации от министъра на икономиката и индустрията.
С одобрените промени се предлага Комисията за защита на потребителите да бъде призната за квалифицирана организация и да има право да предявява искове за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и на искове за обезщетение за вреди на колективните интереси на потребителите.
Предложените промени целят повишаване нивото на защита на потребителите, както при национални, така и при трансгранични нарушения, подобряване прилагането на законодателството и пълно съобразяване на законодателството с правото на Европейския съюз.
Одобрен е законопроект с промени в Закона за медицинските изделия
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия. С предложените изменения са предоставени правомощия на министъра на здравеопазването за пускане на пазара и/или в действие на изделия без оценено съответствие, единствено когато следва да се защити интересът на общественото здраве или безопасността и здравето на пациентите.
Със законопроекта Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) се определя за национален компетентен орган по прилагането на два регламента. Регламентите предоставят възможност на държавите членки да прилагат национални разпоредби относно условията и реда за извършване на дистрибуция на медицински изделия и изделия за ин витро диагностика.
Основен акцент в двата регламента е повишаване на прозрачността чрез подобър достъп на обществеността, пациентите и медицинските специалисти до информация, избягване на дублирането при предоставянето на информация от икономическите оператори, нотифицираните органи и възложителите на клинични изпитвания към компетентните органи и обратно, улесняване на потока на информация между държавите членки и Комисията.
С проекта се регламентират условия, при които в лечебно заведение могат да се произвеждат и употребяват само от същото лечебно заведение медицински изделия и медицинските изделия за ин витро диагностика, когато за пациентите няма друга алтернатива.
Въвежда се пълна дигитализация на имотния регистър
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Той предвижда осигуряване на пълна дигитализация на имотния регистър, воден от Агенцията по вписванията, чрез създаване на електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи.
Още през 2000 г. бе предвидена законодателна реформа в системата на вписванията чрез преминаване от персонална към реална система на вписване (не по персони, а по имот). Реформата предвиждаше имотният регистър да се води не само на хартия, но и паралелно в електронен вид. Повече от 20 г. по-късно тя не е осъществена на практика - в момента вписванията продължават да се осъществяват по персоналната система само на хартия, се сочи в мотивите към законопроекта.
С гласувания проектозакон нормативно се урежда имотният регистър като обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронните партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи. Регламентира се идентичност между съдържанието на партидата на хартия и партидата в електронна форма, съответно съдържанието на партидното дело на хартия и в електронна форма. Законодателно се дефинира правомощието на службите по вписванията да въвеждат информация в електронните партиди на недвижими имоти и електронните партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи.
Министерският съвет одобри проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности
Министерският съвет одобри днес проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Законът предвижда създаването на нова антикорупционна комисия и промени в правомощията на действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Реформата е част от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Проектът запазва и надгражда принципни положения от антикорупционния закон, внесен в 47-то Народно събрание. Предлага се новата антикорупционна комисия да има разследващи функции и да може да обжалва пред съд отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство по изпратени от нея преписки.
Две ще са основните направления на работа на комисията - превенция (чрез събиране и анализ на информация и предлагане на антикорупционни мерки) и разкриване и разследване на корупционни престъпления. Изрично са изброени престъпните посегателства, по които ще се работи, сред тях: длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари.
Новата антикорупционна комисия ще разследва прояви на висшия ешелон -народните представители, членовете на правителството, на Европейския парламент от Република България, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от ЕС и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси, ръководителите на агенция „Митници“, на НАП, областните управители, кметовете на общини и др.
Комисията ще е петчленна. Предлага се съставът да е: двама членове, избирани от Народното събрание; един, назначаван от президента и по един, избиран от общите събрания на двете върховни съдилища - съответно ВКС и ВАС. Председателят ще е на ротационен принцип с мандат от по една година, всеки член ще е председател. Общият мандат на Комисията е 5 години, без право на повторен.
Правителството одобри ключови промени в Закона за медиацията
Министерският съвет одобри днес проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията. Един от ключовите фактори за ефективността на съдебната система е свързана с необходимостта от регулиране на натовареността на съдилищата, от която зависи в огромна степен качеството и бързината на правораздаването. Медиацията е един от способите за преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата, водещ до икономия на ресурси и време и намаляване на административната тежест на производствата.
Целта на предложените промени, сред които са създаването на съдебни центрове по медиация и въвеждането на задължителна медиация по определени граждански и търговски спорове, е да се институционализират усилията за доброволно уреждане на спора, с оглед постигане на бързина чрез избягване на значително по-продължителната и сложна съдебна процедура. Така ще се постигне и баланс на интересите на страните. Подпомагани от медиатора, те ще участват при окончателно регулиране на отношенията, предмет на делото.
В резултат на измененията ще бъде утвърдена културата на споразумението като начин за решаване на спорове, което досега е много слабо познато. Също така ще се увеличи използването на извънсъдебната медиация, което ще гарантира и интересите на страните.
Министерският съвет одобри промени в Закона за обществените поръчки
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Предлаганите изменения в нормативната уредба в областта на обществените поръчки целят постигане на съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите.
Законопроектът въвежда Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки. Във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директива 2014/24/ЕС се предлага отпадане на три от изключенията от приложното поле на закона, които се отнасят за изграждане и поддръжка на гранични съоръжения, закупуване на определени лекарства от лечебните заведения и възлагане на дейности в горските територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, като за изброените дейности ще се прилагат правилата на ЗОП.
Направени са предложения и във връзка с поети ангажименти, заложени в реформа 10, компонент „Бизнес среда“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, с които се цели намаляване използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта. Предвидени са нови завишени санкции за възложителите, които провеждат процедура на договаряне, без да са изпълнени условията по закона.
За насърчаване на централизираното възлагане се осигурява допълнителна възможност за създаване с акт на Министерския съвет на централен орган за покупки за нуждите на общините.
Предлага се мониторингът въз основа на извадка от електронната платформа ЦАИС ЕОП, да се извършва по определени индикатори, а получените данни да се предоставят на органите за последващ контрол за извършване на проверки. Предвидено е задължение на тези органи за изготвяне и изпращане на доклад за резултатите от проверките и идентифицираните проблеми при прилагането на законодателството по обществени поръчки. Информация от мониторинга ще се изпраща и на Комисията за защита на конкуренцията във връзка със забраната по чл. 15 по Закона за защита на конкуренцията.
Във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. ,,in house“ възлагане се предлага забрана за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица, както санкция за нейното нарушаване.
Предвидени са нови, по-високи стойностни прагове, във връзка с новите делегирани регламенти на ЕК и повишаването на цените на национално и международно ниво в резултат от динамичните нива на инфлацията.
Също така се предлага уеднаквяване на подхода при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки.
С приемането на промените ще се постигне съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки и ще се спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.
Одобрен е проект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност
Министерският съвет одобри законопроект с промени в Закона за данък върху добавената стойност. Със законопроекта се предвижда въвеждане в националното данъчно законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г.) в националното законодателство. В съответствие с това е предложено въвеждане на задължения за доставчиците на платежни услуги да предават определена информация за трансграничните плащания, произхождащи от държави членки и за бенефициента (,,получателят“) на тези презгранични плащания с цел правилното отчитане и облагане с ДДС на електронната търговия в ЕС. Промените, които се въвеждат с Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г., имат за цел да се разреши проблемът с измамите с ДДС при електронната търговия чрез засилване на сътрудничеството между данъчните органи и доставчиците на платежни услуги.
Предложени са промени, в резултат на констатирани несъответствия с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност. В тази връзка се предлага специален ред за деклариране на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен на територията на Европейския съюз пред митническите органи на страната за целите на доказване изискванията за прилагане на освобождаване от ДДС.
Във връзка с необходимостта от привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС), с проектозакона са направени и предложения за допълнения по отношение на условията и реда за намаляване на данъчната основа и начисления ДДС по доставка в случаите на пълно или частично неплащане на цената по доставката, когато такова вземане се приеме, съгласно определени условия за несъбираемо.
Законопроектът съдържа и предложения за редактиране на разпоредби във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.
Одобрен е проект за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове
Със свое решение правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и предлага на Народното събрание да го приеме.
Предложени са промени, свързани с намаляване на административната тежест и създаване на облекчени условия за икономическите оператори, включително за премахване на потенциални пречки пред данъчно задължените лица при прилагането на новите режими в ЗАДС, които предстои да влязат в сила от 13 февруари 2023 год. Съществена промяна е предвидена за лицата със статут на сертифицирани получатели, по отношение на декларирането и внасянето на акциза, за получените акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка. Това обстоятелство ще се декларира и внася ежемесечно въз основа на месечна акцизна декларация. Досега законодателят е предвидил тези доставки на стоки да се декларират при всяко получаване на акцизните стоки. По този начин процедурата позволява спестяването на ресурси на икономическите оператори, което ще облекчи във висока степен дейността на лицата, особено на тези от тях, които получават регулярно акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка.
С цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото приложение на закона са предложени и други нормативни промени.
Министерският съвет одобри промени в данъчното законодателство
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Във връзка с изтичане срока на прилагане на схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), със законопроекта се предлага нова схема за държавна помощ на базата на новите Насоки за регионална държавна помощ (НРП). Предлаганото данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък, е съобразено с променените изисквания на Европейската комисия (ЕК) и се опира на данъчното облекчение, предоставяно по реда ЗКПО до края на 2021 г.
Новите НРП включват редица промени, което води до невъзможност схемата за помощ да бъде предложена в същия вид като действащата до 2021 г. В тази връзка се предлага данъчното облекчение да се предоставя само за проект за първоначална инвестиция, която е със същия обхват, както за периода 2015 г. - 2021 г., на данъчно задължено лице, което е микро-, малко или средно предприятие. По този начин ще продължи насърчаването на инвестициите за производствена дейност в общини с безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната, както и намаляването на безработицата в тези общини чрез осигуряване на определена заетост. Схемата ще се прилага за всички региони в страната с по-широкия обхват на първоначална инвестиция. Във връзка с новите НРП се предлага да отпаднат някои от изискванията за ползване на вече изтеклата схема за държавна помощ, като за микро-, малките и средни предприятия се прилагат по-благоприятни условия от тези, действали до края на 2021 г. Предложението за нова схема е нотифицирано пред ЕК и новата схема ще се прилага само след одобрение от ЕК, като се предвижда да се прилага за данъчните години от 2022 г. до 2027 г. включително.
Законопроектът предвижда и приемане на текстове, с които се променя общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по реда на ЗКПО, което касае наличието на публични задължения на данъчно задължените лица и уеднаквява тези разпоредби с други подобни в закона. Целта на промяната е да се улеснят данъчно задължените лица и да се намалят предпоставките за възникване на съдебни спорове.
Министерският съвет одобри промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Предложените промени усъвършенстват данъчното законодателство и са насочени към улесняване на данъчно задължените по закона лица.
Законът за изменение на ЗДДФЛ предлага допълнение в данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, с което да се предостави възможност същите да се ползват за съответната година, чрез приспадане от сумата от годишните данъчни основи на лицата, имащи право да ползват данъчното облекчение, но които са починали през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. В тези случаи се предвижда прилагането да бъде чрез подаване на годишна данъчна декларация за починалото лице от страна на наследниците по закон или по завещание, както и заветниците или законните им представители.
Предлага се създаването на прецизираща преходна уредба, свързана със създадения ред за авансово ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2022 г. Доколкото данъчните облекчения се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, то действащите разпоредби, касаещи определянето на годишния размер на данъка от страна на работодателя и удържането или възстановяването на съответните суми, както и определянето на данъка върху годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения в определени случаи, в които се подава годишна данъчна декларация, не могат да бъдат приложени по досегашния ред за всички случаи. С промяната се създава уредба, гарантираща коректното изчисляване във всички случаи на съответните суми, които следва да се възстановят или удържат от лицата при определяне от страна на работодателя на годишния данък.
Правителството одобри Меморандум за разбирателство между ИАНМСП и Агенцията за инвестиции и външна търговия на Португалия
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Агенцията за инвестиции и външна търговия на Португалия.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между Република България и Република Португалия. Като признават стратегическото значение на развитието на малките и средните предприятия за повишаване на заетостта, икономическата и социалната стабилност, страните се договарят да подпомагат предприятията от съответните държави и да установят и поддържат различни форми на сътрудничество.
В Меморандума се предвижда Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Агенцията за инвестиции и външна търговия на Португалия да бъдат партньори в областта на развитието на малките и средните предприятия, като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от България и Португалия. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.
Българската и португалската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации и други.
Одобрени са два проекта на международни договори в сферата на отбраната
Министерският съвет на Република България прие решение за одобряване на проекта на международен договор (LOA) BU-D- SAD „Придобиване на 8 (осем) нови самолета F-l6C/D Block 70, боеприпаси, средства за обучение, средства за поддръжка, резервни части, първоначална поддръжка и обучение за българските Военновъздушни сили“ и проект на международен договор (LOA) BU-PLBC „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване“.
Правителството упълномощава министъра на отбраната да подпише договорите след приемане от Народното събрание на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ (втори етап).
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България, договорите подлежат на последваща ратификация от Народното събрание.
Около 50 000 семейства допълнително ще получат по 400 лв. еднократна помощ за отопление
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи от 20 000 000 лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2022 г. Средствата ще се използват за изплащане от Агенцията за социално подпомагане на еднократна финансова подкрепа за отопление в размер на 400 лева.
Право да я получат ще имат хората и семействата, които са получили отказ за отпускане на целева помощ за отопление за предстоящия зимен сезон поради превишение на определения диференциран доход с до 40 лева или поради неизпълнение на изискването за 6-месечна задължителна регистрация като безработни в дирекциите „Бюро по труда“. От тази подкрепа ще могат да се възползват и хората, които отговарят на нормативните критерии, но не са подали документи в определения за това срок - 31 октомври 2022 г.
Допълнителният финансов ресурс е осигурен за сметка на централния бюджет за 2022 г.
