24 май да смени 3 март като национален празник предлагат 14 популярни историци от различни университети у нас. След конференция в петък, инициирана от Историческия факултет на ВТУ, учените излязоха с обръщение до нацията и народното събрание. Те посочват, че Деня на българското слово, просвета и култура е единствената дата, която неизменно, от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия.
"Празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единството и идентификацията, особено нужни и днес", се посочва в писмото.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са много, най-известните и почитани сред тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един бъдещ национален календар, смятат историците.
От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г., мотивират се преподавателите.
"3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава Българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава", единодушни са историците.
"Един държавен празник трябва да бъде безспорен, да служи за това да обединява нацията, да представя единство, от което ние така се нуждаем, а всъщност нямаме. Странно е, че именно трети март през 1990 г.,като един от последните опити да се задържи влиянието на бившата компартия, беше направен зорлям, както казваха нашите баби и дядовци, национален празник. Не, че той не трябва да се празнува като един от важните празници от новата ни история, но да бъде национален празник, при положение, че най-силно разделя нацията, е абсурдно" коментира пред "24 часа" проф.Петър Стоянович.
Още преди официалното обръщение, обединило инициаторите, те с безпристрастни исторически аргументи посочиха 24 май като онази достойна дата, която буди не само стопроцентово въодушевление, но и оптимизъм, свързан с духовността на поколения българи, и която може да подпомогне единството.
За да фокусират дебата за най-значимата дата, се стигна и до радикално предложение - в следващите 10 години България да няма национален празник, а само официални. Българското общество само да избере коя дата да бъде приета за национален празник, а не да бъде налаган такъв.
"От създаването на новата българска държава до днес никога официалните празници не са били обект на обществено обсъждане и мнение на експерти. Винаги са спускани от правителствата, князете, царя. От 1879 до 1990 г. България никога не е имала национален празник, а само официални, като времето подсказва кой от тях е водещ. Ние не обезсмисляме значението на 3 март като паметна дата, официален празник, проста да видим всички празнични дни, които имаме, и те да бъдат еднакво официални като статут. Да се направи нещо като премерване на общественото мнение, кой от тях приемат най-сърцато", бе изходната позиция на проф.Петко Петков в обсъждането.
Имайки предвид непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно делене и противоборство в обществото, представителите на историческата наука смятат, че той трябва да бъде допълнен с още важни дати и събития. Сред официалните празници място трябва да намерят още 16 април - Ден на конституцията; 20 април - датата на избухване на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил и 6 октомври - ден на цар Самуил.
14-те водещи историци настояват да започне дискусия по темата, която да се води от експертното начало.
"Дошло е времето да вземем да го проведем този разговор. В момента в българския празничен календар продължава да владее пълен тюрлюгювеч - едни празници се празнуват по стар, други по нов стил. Да поставим нещата в ред и, поставяйки ги, да минат едни години на спокойствие, които да покажат на обществото, че ние имаме ясна визия за себе си като нация. За да могат нашите деца да знаят с какво могат да се гордеят, какво да мислят за нашите празници", коментира в интервю за "24 часа" проф.Милко Палангурски.
Освен неговото име под възванието стоят подписите на колегите му от ВТУ проф.Петко Петков и проф.Пламен Павлов. Обръщението до депутатите и народа е подписано още от проф.Даниел Вачков, проф.Веселин Янчев, проф.Петър Стоянович, проф.Костадин Паев, доц.Валентин Китанов, доц.Георги Лозанов, доц. Михаил Груев, доц.Стефан Минков, доц. Владимир Станев, гл.ас.Светослав Живков и търновския адвокат и общественик Йордан Цветанов.
