Строежът на мащабното кръстовище на две нива разбуни протести
На извънредна сесия ще гледат спирането на проекта за 9,2 млн. лв.
20 дни не стихват протести и атаки срещу мащабен обект в Пловдив, който трябва да отпуши движението в центъра на града.
На 5 октомври зам.-кметовете Пламен Райчев и Тодор Чонов дадоха старт на т.нар. пробив до Водната палата. Това е кръстовище на две нива, чиято стойност е 9,2 млн. лева, а изграждането му се реализира със средства от заем.
Премахва се досегашното кръгово, изградено от бившия кмет Иван Тотев
през 2014 г. Там бликаше фонтан, който вече е демонтиран.
Осем години, откакто беше направено, се точат колони от коли от двете страни на булевардите “Цар Борис Трети” и “Марица - юг”, а мостът на панаира е непрекъснато задръстен.
Още с встъпването си в длъжност кметът Здравко Димитров обяви, че ще изгради пробив, за да отпуши трафика. И стартът му вече е факт. На първата копка привърженици на партия КОД (на Петър Москов) протестираха и поискаха оставката на Димитров.
Бившият кмет и местен лидер на ГЕРБ Тотев също не спира да атакува новото съоръжение, наричайки кмета с първите две букви от спортното му прозвище Зико.
“Зи ще ме загуби като гласоподавател”, написа Тотев във фейсбук при старта на пробива.
Веднага съветниците от ГЕРБ, известни с близостта си до лидера Тотев, внесоха искане за извънредна сесия, на която да се гласува спиране на строителството.
Заседанието, свикано с подписите на групите на ГЕРБ, “Демократична България” и на независимия Слави Георгиев, е насрочено за 26 октомври.
Ситуацията е безпрецедентна - съветниците от ГЕРБ атакуват избрания с техните гласове кмет
от същата партия, и то за проект, на който той гледа като на венеца на своето управление, коментират наблюдатели.
Идеята е когато новото съоръжение бъде готово, през кръстовището да се минава само направо и надясно в двете посоки и да няма възможност за ляв завой.
Критиците на проекта твърдят, че новото съоръжение ще натовари трафика в района при невъзможността за леви завои. И че предвидените 9,2 млн. няма да стигнат, защото
подпочвените води са много високи
заради близостта до река Марица и строителството ще се оскъпи. Протестиращи жители вече обявиха, че се страхуват за домовете си в близост, защото водите ще ги подкопаят.
Не на последно място са критиките, че част от тротоарите и паркоместата по облагородената с европейски средства зона около Марица ще бъдат разрушени и Пловдив ще трябва
да връща пари по програма “Региони в растеж”
Отделно ще бъдат отсечени 63 здрави дървета в крайречната зона.
Противниците на идеята припомнят и че проектът не е бил подложен на обществено обсъждане, че строителното разрешение не е публикувано. В отговор на сайта на общината беше публикуван доклад от проучване с данните към момента и при прогноза до 2040 г., според който подлез би отпушил движението.
Кметът обясни пред “24 часа”, че е обещал на хората да махне въпросното кръгово кръстовище, източник на непрестанни задръствания и колони от автомобили.
“Свикнал съм на такива атаки, но сега ще се види кой иска градът да се развива и кой не”, коментира Здравко Димитров. Нямаме намерение да се отказваме, категоричен бе и заместникът му по строителството Пламен Райчев.
Инж. Димитър Попов и инж. Гергана Кривошапкова: Атаките са политически, проектът е стъпка в правилната посока
При сегашното кръгово кръстовище е нарушен
основен принцип - потоците не са равностойни
Инженерите Димитър Попов и Гергана Кривошапкова са част от колектива, подготвил проучването за пропускателната способност на новия транспортен възел. Двамата отговарят на критиките срещу него.
- Защо новият пробив до Водната палата в Пловдив среща такава съпротива?
Димитър Попов: Това са политически атаки, експертните мнения са коренно различни. Те показват, че новият транспортен подлез ще разтовари чувствително трафика в централната част на града.
- Обяснете чисто експертно защо смятате така. Досегашното кръгово не е ли по-подходящо?
Гергана Кривошапкова: Не мисля. При изграждането на съществуващото кръстовище е нарушен основният принцип за кръгово движение. А той е, че потоците трябва да са равностойни. Данните от нашия анализ категорично показват, че натоварването по бул. “Цар Борис Трети” е много по-голямо от това по “Марица-юг”.
Д.П.: По бул. “Цар Борис Трети” движението е 1700 коли на час в двете посоки, а по “Марица-юг” - 600. Несравнимо е и при това положение не кръгово кръстовище е решението.
- Но мнозина са несъгласни с това, че бъдещият пробив не предвижда леви завои. Защо е такова решението?
Д.П: Защото са много малко колите, които, идвайки от бул. “Цар Борис Трети”, правят ляв завой по “Марица-юг” - 340 на час. Ако това кръстовище е регулирано със светофар, тази маневра биха правили по 5-6 автомобила на цикъл зелена светлина. Нашите изчисления показват, че завиващите наляво отнемат по 13 минути на движещите се направо и затова задръстванията са толкова големи сега.
Г.К.: Премахването на левите завои няма връзка с израждането на подлеза – неговата цел е да бъде насочено под земята движението по бул. “Марица-юг”.
Иначе може да се направи организация на движението и с леви завои, но това ще натовари трафика.
- А защо вашите изчисления са направени чак до 2040 г.?
Д.П.: Докладът ни е съобразен с генералния транспортен план, който предвижда изграждането на много нови отсечки до 2040 г. в Пловдив.
Г.К.: Прогнозата е до 2040 г. колите, които ще правят леви завои на това място, да бъдат още по-малко, защото дотогава ще бъдат изградени обходният път и тангентите. Те ще намалеят, когато бъде довършена пътната мрежа на Пловдив.
- В момента колите чакат дълго на моста на панаира, за да преминат през кръговото кръстовище до Водната палата. Как това непрекъснато натоварване се отразява на съоръжението?
Д.П.: Компрометиращо. Това непрекъснато спиране и тръгване се отразява на фугите на моста.
Г.К.: Конструкторите казват, че ако мостът до момента не е компрометиран, това неминуемо ще се случи. В момента колите дълго време стоят там, а нито един правилник за движение не позволява спирането на мост.
- А с каква скорост очаквате да се преминава през района при новата организация на движението?
Д.П.: Леките коли ще могат да се движат с 50,1 км/ч, а автобусите от градския транспорт – с 16,7 км/ч. Сега минаването през кръговото и през моста е с малко над 17 км/ч за леките автомобили и 7,6 – за рейсовете.
- Рисков проект ли е този пробив?
Д.П.: Напротив, за първи път в Пловдив се изгражда съоръжение, което е проучено от всеки ъгъл. Прогнозата е направена при 2000 коли на час по бул. “Цар Борис Трети”, а в момента те са 1700.
- Какво ще кажете за критиките, че заради непосредствената близост до река Марица нивото на подпочвените води е високо и това може да оскъпи строителството на подлеза?
Д.П.: Това зависи от решенията, които предлага проектът, а ние не сме запознати с него.
Г.К.: Близостта до реката не можем да коментираме, но по отношение на транспортната ситуация пробивът определено е крачка напред. В момента положението с транспорта в Пловдив е много тежко. С изграждането на този подлез няма да се решат всички проблеми с трафика в града, но за този район това е стъпка в правилната посока.
- Твърди се, че самият мост до панаира е с плитки фундаменти и за него няма строителна документация. Възможно ли е това?
Г.К.: Малко е вероятно да няма строителни книжа, но и така да е, какво да направим, да съборим моста ли? Пловдив има нужда от съоръжение на две нива на това място, от реконструкции на сегашните пътни артерии и от изграждане на нови отсечки, за да може да се разтовари движението и да се оптимизира общественият транспорт. Целта е хората да се откажат от придвижването с кола и да се насочат към автобусите.
- Каква е прогнозата ви за населението на Пловдив до 2040 г.?
Г.К.: 529 000 души. На тази база е изготвен и генералният транспортен план, защото с нарастването на населението ще се увеличават и колите.
