Трима професори от Велико Търново предлагат 10 години да няма национален празник и не правителствата, а обществото да каже дати за почитане
Нов, пренареден календар с официалните празници, който да обединява българите на фона на разпадащото се национално единство.
Това поискаха историци и общественици от цялата страна във Велико Търново. Те дори излязоха с призив към парламента и държавния глава Румен Радев за старт на дискусия за пренареждане на националния празничен календар.
По време на конференцията “Националният празничен календар на българите - минало, настояще, бъдеще” във Великотърновския университет професорите историци Милко Палангурски, Пламен Павлов и Петко Петков дори допуснаха
5 или 10 г. България да няма национален празник,
а само официални дати в календара и народът да покаже кой почита най-сърцато.
В годините от създаването на новата българска държава до днес никога официалните празници не са били резултат от обществено обсъждане и мнение на експерти, винаги са спускани от правителствата, като времето подсказва кой от тях е водещ. България има национален празник едва от 32 години, мотивира радикалната идея проф. Петков.
Според колегата му проф. Павлов това обаче не означава, че няма да се празнуват дати - напротив, всички ще получат статут на официални празници, както е било през по-голямата част от съществуването на модерна България.
Целта на тримата е да се потърси път към съгласие кои дати обединяват, кои са най-подходящи да изразят националното единство и идентичност като нация.
Пламен Павлов отбеляза, че в националния празничен календар
няма нито една средновековна дата
“Едната е 2 май 907 г. - успението на цар Борис Михаил. Знаем и 20 август - битката при Ахелой, 17 август - битката при Траянови врата, 9 март - Битката при Клокотница”, обясни професорът по средновековна история.
За медийния експерт доц. Георги Лозанов
3 март е дата, която разединява
и предизвиква война на интерпретациите.
Главен асистент Светослав Живков от Софийския университет сподели, че и той до сравнително скоро бил привърженик на това 3 март да остане национален празник, защото символизира идеята за единството, за целокупна България.
Но е факт, че в последните години 3 март няма как да символизира националното обединение, след като има толкова хора, които са против него, аргументира своята позиция Живков.
Като консенсусни и достойни дати участниците в конференцията посочиха 20 април - Априлското въстание, Съединението, 22 септември, когато отбелязваме Независимостта, и 16 април - Деня на Търновската конституция.
Незаобиколим е 24 май
- Денят на светите братя, той се отбелязва отпреди да има свободна България, като че ли надделя това мнение.
Професор Павлов е категоричен, че обществото трябва да реши и затова е необходим срок, в който българите да изразят своята позиция.
Учените обаче не са единни и категорични как да стане това. Смятат, че не бива да е с референдум, защото нямаме добър опит с националните референдуми. За Светослав Живков обаче не е добър вариант отмяната на национални празници да е 2, 5 или 10 години.
Петър Стоянович защити тезата, че България без национален празник 5-10 години е
твърде швейцарско решение и е по-скоро неподходящо
Да чакаме българина 10 години да осмисля, това е сложно нещо, без смисъл, нека си го направим със сърце и с душа, разбира се, в историческия контекст, и това мисля, че е най-правилно”, каза проф. Стоянович.
Призна, че най на сърце са му 6 септември и 22 септември и те можело да бъдат осмислени по бърз и 100% ясен начин от българската нация заради това, че късно са навлезли в празничния и душевния календар на българина.
Според Стоянович 24 май може да подпомогне това единство и днес, защото буди не само стопроцентово въодушевление, но и оптимизъм, свързан с духовността на поколения българи.
Късно снощи историците излязоха с обръщение към нацията и НС, в което предлагат за национален празник да бъде обявен 24 май, като единствената дата, оцеляла през всичи епохи и власти.
Проф. Милко Палангурски, зам.-ректор на ВТУ: Сега е тюрлюгювеч - едни дати са по стар, а други - по нов стил
- Проф. Палангурски, не е ли твърде радикална идеята 10 г. да сме без национален празник?
- Никой не е предлагал подобно нещо! Коментирахме, че ако е нужно, може да минем и през това. Никой, никъде, никога не е имал такова намерение, напротив - националният празник е структуроопределящ за мисленето на нацията, за нейното място в дипломацията, за нейното място в света.
Тя е онази дата, която е безспорна, единодушна, която не създава проблеми в обществото и всички я празнуват, а не отиват на поредния уикенд в Гърция.
- Как ще измерим кой празник българите посрещат най-сърцато?
- Винаги ще има хора, които ще бъдат против едно или друго решение. Като човек, който е преживял промяната на нашия календар, знам, че нещата винаги започват полека, с голяма политическа и обществена съпротива, но в крайна сметка всички приемат, защото знаят за какво става въпрос.
Трябва да знаем какво искаме да празнуваме - имения ден на руския цар или Априлското въстание.
Или онова, което ни прави независими или олицетворява най-много какво сме постигнали в световен мащаб. Въпросът не е само проблем на историците, той е и обществен, но го решават политиците.
Така че е отворена идея към политическата класа да седнат да помислят, да организират институционално обсъждане на нещата. Дошло е време да го проведем този разговор.
В празничния ни календар продължава да владее пълен тюрлюгювеч - едни празници са по стар, други по нов стил. Има един национален празник, който не може да създаде единодействие и единомислие.
Да поставим нещата в ред и да минат едни години на спокойствие, които да покажат, че имаме ясна визия за себе си като нация. Да могат нашите деца да знаят с какво да се гордеят, какво да мислят за нашите празници.
Аз съм раснал с празник 23 септември, и 7 ноември бе празник. Сега ако попитам студентите си какво е това 23 септември, някой ще може ли да ми отговори. Празничната система трябва да бъде обвързана с реалните събития.
- А коя е най-подходящата дата?
- Зависи какъв метод ще използваме. Ако сме като гърците, е ясно - 20 април, началото на националната революция. Ако сме като черногорците, които празнуват своята независимост с Берлинския договор, трябва да празнуваме 1 юли, което в България ще бъде посрещнато на нож.
Ако сме като румънците ще честваме националното си обединение, както те правят.
Аз се колебая между 22 септември и 16 април. Първата е датата, която ни прави напълно независими.
В сериозните световни енциклопедии възстановяването на българската държава е тогава, а 16 април е възстановяването на българската държавност с приемането на Търновската конституция.
Затова е нужен по-широк дебат, за да не влезем всеки един в лоното на своите предпочитания, а да балансираме.
Не е изключено да се помисли и кой празник ще възприемем най-лесно, с най-малка съпротива.
- Днес има ли кой да чуе историците за подобен дебат?
- Доколкото си спомням, последният парламент завърши с подобно искане.
Така че нашите политици - аз знам, че те веднага ще подскочат, но политическият живот е всекидневие.
Нямам време да се занимавам с политическия дневен ред. Имам друг дневен ред в тази посока и той формира съзнанието на нашите деца и нашите внуци.
Крайно време е да погледнем отговорно.
Акад. Георги Марков, Институт по история на БАН: Възстановихме 3.III. по нов стил, а 6 и 22.IX. - по стария
Въпросът с националните празници не бива да бъде политизиран. Трети март е празник отпреди 9 септември 1944 г.
Ние обаче разбъркахме този празник с други - на Съединението 6 септември, на Независимостта - 22 септември. Сега ще започнем пак да се разправяме русофили срещу русофоби и обратно.
В момента положението е много изострено, вижте какъв хаос е в държавата. А Санстефанският договор дори не е подписан на 3 март, а на 19 февруари - така пише на договора. Ние възстановихме Трети март по новия стил, а 6 и 22 септември съответно - по стария.
Но защо да ги занимаваме депутатите - те не могат да изберат нов председател на парламента, камо ли национален празник.
Проф. Иван Илчев, Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”: По-добре да не даваме нови поводи да се делим
Кой е сигурен, че българският народ ще си избере национален празник, който да чества? Според мен, каквото и решение да вземем, коментарите за който и да е национален празник няма да спрат. Повечето от тях се правят от хора, които не са професионалисти и не разбират за какво става въпрос.
Говорим с вас за национални празници, но на практика това са неработни дни, в които се ходи за гъби, сяда се на маса с приятели, пътува се на почивка. Това, за съжаление, има много малко общо със значението на думата “празник”.
Затова нека се придържаме към системата, която си имаме, и да не даваме още един повод да се делим.
Проф. Николай Овчаров, археолог: Една дата за национален празник ни е малко
Крайно ми се струва предложението на двамата мои колеги 10 г. да не честваме националните си празници, а накрая да изберем само един. Прекалено много нарушаваме правила в последно време, а когато това се случва, накрая се стига до положението в парламента днес.
Англичаните например със столетия си знаят законите, ние си ги променяме през три дни. Затова не съм много уверен, че трябва да се отива към такива радикални мерки.
Иначе има известна логика в предложението, но си мисля, че един национален празник да честваме само ни е малко. Според мен трябва да имаме повече национални празници, за да бъдат мирни всички поне в това отношение.
