24 май да бъде определен за национален празник на България предлагат историци и академични преподаватели, след конференция за българския празничен календар във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий". В обръщение към нацията и Народното събрание учените посочват, че това е единствената дата, която неизменно, от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия.
"Празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единството и идентификацията, особено нужни и днес.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са много, най-известните и почитани сред тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един бъдещ национален календар.
От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г.
3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава Българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава", се казва в обръщението.
Историците се обединяват още и около предложението съществуващите официални празници на България да се допълнят, като към тях се добавят още достойни дати, например: 16 април - Ден на конституцията; 20 април - избухване на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил.
"Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме предстоящата дискусия да се води от експертното начало", завършва позицията, под която стоят имената на учени от ранга на проф. дин Милко Палангурски, проф.д-р Петко Петков, проф Пламен Павлов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", както и проф. д-р Даниел Вачков - ИИстИ на БАН, проф. д-р Веселин Янчев - СУ "Св. Климент Охридски",
проф. дин Петър Стоянович - ИИстИ на БАН, доц. Георги Лозанов от СУ и др.
