Френско-германските правителствени консултации, планирани за следващата седмица, бяха отложени. Това беше потвърдено от правителствения говорител Щефен Хебещрайт в Берлин. Твърди се, че причината за това са логистични проблеми, съобщи в. "Зюддойче цайтунг“.
Според различни източници четирима или петима германски министри, включително дипломат №1 на Берлин Аналена Бербок, не могат да присъстват на срещата във Фонтенбло, планирана за следващата сряда, тъй като имат планирани почивки със семействата си, предаде БТА. Такъв аргумент, обаче, не изглежда основателен в момент, когато на Стария континент бушува война. Въпреки всичко съвместното заседание на двете правителства ще се проведе чак през януари догодина.
Хебещрайт също цитира продължаващата нужда от координация по „двустранни въпроси“ като причина за отлагането. Но говорителят не влезе в подробности какви са препъни камъните, попречили на провеждане на срещата.
Все пак канцлерът Олаф Шолц ще се види с президента Еманюел Макрон на срещата на върха на ЕС, а е възможно също така да гостува в Елисейския дворец идната сряда.
Всъщност е необходимо повече време за координация, особено по въпроси в областта на отбраната и енергетиката. Затова Шолц и Макрон са решили да отложат срещата, информират правителствени кръгове в Берлин и Париж. Преговорите са трудни, но често е така преди такива срещи.
"Политико“ спекулира, че Франция иска да окаже натиск за споразумение - слухове за възможната отмяна на консултациите се разпространяваха в Париж няколко дни, преди да стане официално.
Новината не е новина
Агенция Ройтерс информира, че има разногласия относно това колко широкообхватни трябва да бъдат договореностите на срещата. Докато Макрон има амбициозни цели, Шолц е по-предпазлив. След срещата си с Шолц в канцлерството на 3 октомври Макрон вече беше разочарован от липсата на "големи работи“ в сътрудничеството.
Докато Шолц и испанският премиер Педро Санчес приеха цялостен двустранен план за действие на германско-испанските правителствени консултации в Ла Коруня, Берлин не планира такива неща с Франция този път. Говореше се, че това е събудило недоверие в Париж за стабилността на отношенията.
Също така, случайно или не, но редица медии отбелязват, че Шолц почти не спомена френско-германското сътрудничество в речта си за европейската политика в Прага. В Париж също се почувствали "забравени“ поради факта, че Берлин, като най-близък партньор, не беше информирал предварително за пакета от 200 милиарда евро помощ в енергийната криза.
Кой държи кранчето на газопровода?
Има спор за изграждането на газопровод през Пиринеите, подкрепян твърдо от Испания и Германия, който обаче Макрон засега отхвърля.
Официални представители и на двете страни заявиха, че преговорите между Париж и Берлин са били особено трудни по енергийните въпроси - като например дали да се реализира проектът за газопровод MidСat, който да минава от Иберийския полуостров до Северна Европа. Германия смята, че това е жизненоважен алтернативен маршрут за доставка на северноафрикански газ в Европа, след като Русия вече не е надежден доставчик.
Берлин и Париж не могат (засега) да се разберат и по отношение на искането на Франция за въвеждане на пределни цени на газа и електроенергията. Самостоятелният подход на Германия да налее до 200 млрд. евро в германската икономика, за да смекчи въздействието на покачващите се цени на енергията, предизвика гняв във Франция, която смята, че Берлин не е трябвало сам да си решава проблемите, а да се консултира със съюзниците си за такива мащабни плащания, които биха могли да нарушат вътрешния пазар.
Въпроси около износа на оръжие
В Берлин нарастват съмненията и за бъдещето на планирания съвместно с Франция проект за изграждане на боен самолет от шесто поколение, в който участва и Испания. Макрон прокара проекта Future Combat Air System (FCAS) по времето на бившата канцлерка Ангела Меркел въпреки съпротивата в индустрията. Замесените компании спорят, наред с други неща, за правата за използване на патенти.
Отделно от този бавно пълзящ към реализацията си проект, между Берлин и Париж има спорове за правилата за износ на съвместно произведени оръжейни системи. Шолц и министърът на отбраната Кристине Ламбрехт наскоро посочиха, че са готови да се съобразят с Франция. Само че федералното министерство на икономиката на министъра Роберт Хабек, от друга страна, представи ключови моменти за значително по-рестриктивни правила за износ на оръжие миналата седмица, които обаче все още не са договорени във федералното правителство .
От опозицията в Берлин отлагането на консултациите беше посрещнато с удоволствие като поредна възможност за критика към управляващите. "Коалицията действа колебливо по въпросите на сътрудничеството в областта на оръжията и износа, както и в енергийното партньорство, некоординирано с френските приятели и без далновидност в европейската политика“, каза Александър Радван, говорител на ХСС за европейската политика в Бундестага. Отлагането на правителствените консултации е "показателно за напрегнатите отношения с Париж и причинява допълнителна загуба на доверие сред нашите партньори", каза още той.
Отлагане във времето
Съвместните френско-германски правителствени заседания се провеждат от 2003 г. насам поне веднъж годишно, но през 2020 г. бяха отменени, а през 2021 г. се проведоха само чрез видеоконферентна връзка поради пандемията от коронавирус. Очакванията за тазгодишната среща бяха особено големи, тъй като това щеше да бъде първото присъствено заседание на двете правителства от три години насам. Двете страни също така изразиха силен интерес към засилване на сътрудничеството, особено в областта на отбраната, където войната в Украйна извади наяве липсата на автономия на Европа.
Всъщност "логистичните проблеми“ между Берлин и Париж изплуваха заради, на пръв поглед, единната, но всъщност разнолика, реакция на Европа на кризата в Украйна, която на практика извади скелетите от гардероба. Още преди две години председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен констатира, , че е необходимо ЕС да разполага с повече самостоятелност в отбраната… Днес това все още не е факт.
"Логистичният“ разлом между Берлин и Париж пролича миналата седмица, когато Германия стартира проект за изграждане на по-добра европейска система за противовъздушна отбрана с повече от дузина други страни, сред които България, съобщиха тогава световните агенции. И не можеше да не направи впечатление, че Франция „тихо“ отсъстваше от Европейската инициатива „Небесен щит“.
Така че пожеланието за засилване на европейската отбранителна самостоятелност и способност съществува. Но "логистичните различия" между Берлин и Париж показват, че тя на практика се отлага във времето.
