За да са конкурентни бъдещите поколения, трансформирането на преподаването е неизбежно, казва експертът в международни образователни проекти и програми
- STEM обучението е част от тази трансформация
- На националния форум през ноември ще очертая актуалните възможности, от които могат да се възползват българските училища
Ползите от прилагането на STEM подхода в обучението ще бъдат център на Националния форум "Стратегии и решения за работещо STEM образование" , който ще се проведе от 10 до 12 ноември в Пловдив. Организатори са издателство „Клет България“ и в. „24 часа“. Събитието цели да повиши информираността по темата и да подчертае ползите от прилагането на STEM методи в образователната система. Форумът ще представи настоящи и бъдещи европейски и национални визии, стратегии, политики, инициативи и програми в областта на STEM. (Science - Technology - Engineering - Mathematics) интегрира природни науки, технологии, инженерство и математика в едно цяло). Сред гостите и лекторите на събитието ще се включат чуждестранни образователни експерти в STEM областта като Ангелина Скараки (Гърция), д-р Андреас Кастнер (Германия), както и проф. Найден Шиваров, директор на новосъздадения национален STEM център, д-р Лъчезар Африканов, преподавател в НБУ в сферата на образователното лидерство и свързани направления като коучинг, дизайн мислене и управление на европейски проекти, проф. Тони Чехларова, ръководител на проекта Scientix за България; ръководител на секция Образование по математика и информатика на ИМИ-БАН и др. Днес представяме разговор с д-р Лъчезар Африканов.
- Д-р Африканов, преподавате в НБУ в сферата на образователното лидерство? Какви са основните умения на един успешен лидер в образованието?
- В моите курсове се опитвам да насърчавам студентите в две основни посоки. От една страна, да открият и развият своя уникален лидерски стил, стъпващ върху техния социално-емоционален опит, силни страни и визия за бъдещето. От друга страна, да развиват в себе си способността да предусещат настъпващите промени, които стават все по-непредвидими и с по-осезаем ефект върху развитието на различни сфери, включително и върху образователната система.
Ключовите характеристики на успешния лидер са разпознаване и приемане на различните гледни точки, емпатия към хората, с които взаимодейства и не на последно място смелостта да се търсят, разработват и прилагат подобрения в полза на максимално широк кръг хора (ученици, родители, учители, местна общност и др.).
- Защо STEM образованието става все по-важно в наше време – бурното развитие на технологиите ли е причината?
- Високите темпове на технологизация в света поставят нови изисквания пред всички образователни системи в Европейския съюз. За да сме сигурни, че бъдещите поколения ще бъдат конкурентни на глобалния пазар, трансформирането на образователното съдържание и методите на преподаване е неизбежно. STEM образованието е част от тази трансформация, насърчаваща образователните организации да се отворят към по-гъвкави и интердисциплинарни модели на образование, ориентирано към компетентности.
- От какво се нуждае един STEM иноватор в училище, за да е успешен?
- Иновациите в образованието изискват време извън преките преподавателски ангажименти за тяхното по-добро обмисляне и позициониране в рамките на нормативно установените практики. Също така, изискват наличието на възможности и подкрепа за експериментиране с различни идеи и варианти на действие. Не на последно място, STEM образованието е резултат от екипни усилия. В този смисъл, училищните лидери следва да насърчават създаването на интердисциплинарни екипи от учители, които да имат възможност за предлагане и внедряване на иновативни идеи за развитие и внедряване на STEM решения.
- Кои европейски програми подкрепят българските училища в развитието на STEM образованието?
- Основната програма, която дава възможност на българските училища да развиват своите STEM образователни възможности е програма „Еразъм+“. Това е най-всеобхватната финансираща програма в сферата на образованието и обучението в Европа с бюджет от 26,2 млрд. евро до 2027г. Българските училища познават програмата и има значителен опит в разработването на проекти по различните категории проекти (мобилност и партньорства). От 2022г. са въведени нови формуляри за кандидатстване по някои от дейностите на програмата, които изискват адаптиране на вече установените практики за кандидатстване.
Българските образователни организации имат възможност да се включват като партньори и по различни други финансиращи програми, които имат връзка с полето STEM като Програма „Хоризонт 2020“, Програма „Цифрова Европа“, Програма „Граждани, равенство, права и ценности“, Програма за околната среда и действията по климата (LIFE).
- Как изглежда напредъкът на STEM образованието у нас в сравнение с Европа? Коя европейска държава е най-напреднала в това отношение?
- Всички образователни системи в Европа разпознават STEM като водещ приоритет в своето развитие. Налице са конкретни стратегически документи и инициативи на ниво национални образователни власти, които целят насърчаване на образователните организации в реализирането на идеята зa STEM на практика. България не прави изключение. През последните няколко години активно се изграждат STEM центрове в цялата страна, учителите преминават тематични обучения, засилват се връзките с неправителствени организации в тази област, налице е засилен изследователски интерес сред академичната общност. Един от движещите фактори за засилващото се внимание на българската образователна система към STEM са не много добрите резултати на българските ученици по математика и природни науки от последното международното изследване PISA (2018). Скоро ще разберем, доколко положените усилия са в правилна посока при публикуване на резултатите от тазгодишното издание на същото изследване.
- Вие сте един от лекторите, които ще участват в националния форум „Стратегии и решения за работещо STEM образование" у нас през ноември, който се организира от издателство „Клет България“ и в. „24 часа“. Разкажете ни малко повече за темата, която ще засегнете.
- Ще се опитам да очертая актуалните възможности, от които могат да се възползват българските училища при реализиране на своите STEM инициативи. Също така, ще се опитам да провокирам присъстващите училищни лидери към размисъл относно тяхната роля за осигуряване на устойчивост на реализираните идеи и за разгръщане на иновативния потенциал на техните екипи.
