Влизайки в Уандзятуан, недалеч от град Уейхай в провинция Шандун, се разкрива живописна картина на ромолящ поток, чуруликащи птици и безкрайна зеленина. И е трудно да си представи човек как тази гореща днес туристическа дестинация в миналото е била порутено селцe.
От три страни Уандзятуан е заобиколено с планини, а традиционните жилища са предимно схлупени каменни къщи. Лиу Джунтун, 44-годишна местна жителка, казва: „Когато се омъжих тук животът беше много неудобен и всеки ден мислех как да изляза от планината“.
От 2019 г. насам, властите на град Уейхай създадоха зона за съживяване на селата, включваща 11 селища с население от 12 000 души, в това число и Уандзятуан, припомнят от "Радио Китай".
Благодарение на тази инициатива бе модернизирана и подобрена инфраструктурата, ремонтирани бяха и заживяха нов живот неизползвани жилищни и стопански сгради. Запазвайки традиционната архитектура и дух на мястото, в селото се появиха къщи за гости, кафета, ресторантчета, дори галерии за изкуство… Градините, от които човек може да си набере сам плодове, се превърнаха в особено популярна дестинация и доведоха до удвояване доходите на много от местните хора в рамките само на три години, а в каменните къщи, където в миналото никой не влизаше днес трудно може да се намери свободна стая по празниците.
Сега селското стопанство вече не се отнася просто до класическото отглеждане на растения и животни, а придобива по-широко знамение и нови функции.
Преди няколко дни стопанството за копринени буби „Дзиншън“ в окръг Гаоцин посрещна група специални туристи – ученици и техните родители. Тук те се запознаха с особеностите на отглеждането на бубите, извличането и производството на коприната. А децата изпитаха радостта от навиването на копринените нишки с традиционен чекрък.
В черничевата градина дърветата са обсипани със зрели плодове и освен, че опитаха от тях, учениците браха листа за бубите и си записаха в тетрадките подробности за храненето им и отстраняването на пясъка при прибирането на пашкулите. Джан Ялу, ученичка от девети клас обяснява: „Животът на копринената буба е само 46 дни, но за това време тя може да произведе копринена нишка с дължина 1500 метра. Благодарение на посещението ни тук, видях на живо как става отглеждането и извличането на коприната“.
В допълнение към възможности за прекарване на свободно време и за образователни цели, наред с повишаване нивото на земеделието, съчетаването на индустриално-търговския капитал със селското стопанство и развитието на селските райони, доведе до взаимно печеливша ситуация, при която и бизнесът печели и хората извличат ползи. Осигуряването на средства за страни благодарение на земята се превърна в нова функция на земеделието.
Всеки ден след вечеря в беседката на дома за възрастните хора в окръг Босин неколцина души пеят песни, на съседната площадка десетина други танцуват, а в залата за рехабилитация на трети им правят акупунктура и масаж…
Уан Уейшън е доволен от живота си през последните две години и споделя: „Всяка година получавам аренда за земята си, имам пенсия за старост и различни надбавки. Не гледайте, че съм над 70 години, годишният ми доход не е нисък“.
Люи е традиционното земеделско градче. В миналото условията за живот на хората тук са били лоши и възрастните са разчитали за издръжката си на своите деца. Преди 10 години компанията „Дзинбо“ и властите на Люи стартират стратегическото сътрудничество за прехвърляне на пустеещи терени в землищата на 11 села към града за изграждане на ефективното и екологично земеделско стопанство. И бързо става ясно, че окрупняването на земята и обработването ѝ от „Дзинбо“, с нейните ресурси и възможности, е далеч по-ефективно и печелившо, отколкото с това да се занимават отделните домакинства.
Към момента в тамошния дом за възрастни хора живеят безплатно 1500 души над 70 години, които имат трудности в това да се обслужват сами или не могат вече да обработват земята си и са я дали под аренда на „Дзинбо“.
И в бъдеще китайското селско стопанство ще се стреми да разработи повече нови форми и функции, които да увеличат доходите на населението, да повишат ефективността на земеделските процеси и доведат наистина до възраждането на селата.
