Нова порция обстрел с жертви и изостряне на дългогодишното напрежение избухна между Армения и Азербайджан, заплашвайки да провали прекратяването на огъня, постигнато с посредничеството на Кремъл. На тест се подлага и подкрепата на Русия за традиционните ѝ съюзници по време на войната в Украйна.
Ереван и Баку се обвиняват взаимно за нарасналото напрежение, което би било поредна криза в постсъветското пространство в момент на продължаваща 202-и ден война в Украйна. Този път обстрелът е на границата между Армения и Азербайджан, месец след последния кратък епизод на напрежение около анклава Нагорни Карабах, който е обект на спор с Азербайджан след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Армения бързо се обърна към Русия за помощ по силата на договора за взаимна отбрана от 1997 г. По-късно правителството съобщи, че 49 арменски войници са били убити.
Според външното министерство на Азербайджан части на арменските въоръжени сили са извършили мащабни провокации по продължение на азербайджанско-арменската държавна граница, което провокирало ответни мерки.
Русия отговори, като призова за деескалация. Външното министерство в Москва съобщи, че е посредничило за прекратяване на огъня, което е в сила от вторник сутринта. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков добави, че президентът Владимир Путин “полага всички усилия, за да помогне за деескалация на напрежението по границата”.
Турция, друга регионална сила, която е едновременно партньор и съперник на Русия, застана на страната на Азербайджан във военните действия тази седмица, обвинявайки Армения за избухването. “Армения трябва да си научи урока и да търси мир”, каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу в коментар във вторник.
Държавният департамент на САЩ призова за незабавно прекратяване на военните действия.
