- Ако се намери финансиране, наред с монумента ще се обновят и 890-те стъпала към него, пътят, захранването с вода
- Център за посетители ще показва част от експонатите, които сега са в утробата му
“Ще затворим за посетители Паметника на свободата на връх Шипка за 2 години в началото на лятото през 2023 г., ако дотогава се осигурят пари за неговия ремонт или процедурата не се проточи заради евентуални съдебни битки при обжалване от страна на недоволен участник в бъдещия конкурс за избор на изпълнител.” Това каза пред “24 часа” директорът на националния парк музей “Шипка-Бузлуджа” в Казанлък Чавдар Ангелов. В момента идейният проект е в Института за недвижимо културно наследство.
Очакванията на Ангелов са парите да дойдат от държавата - или от бюджета на Министерството на културата, или чрез постановление на Министерския съвет. Той е оптимист, че това може да стане, след като неотдавна държавата отпусна пари за ремонта на плаващия кораб музей “Радецки” в Козлодуй.
“Не мисля, че трябва да търсим дарения за ремонта, макар че навремето са строили паметника с дарения на народа”, категоричен е директорът.
Суровите атмосферни условия на върха
позволяват да се работи нормално само през трите летни месеца
на годината. Наред със самия паметник предстои ремонт на 890-те стъпала към него, на пътя към върха, както и на системата за водоснабдяване на обекта. Самият път към върха е проблемен, защото по документи сега той не съществува, само алея е, по която не могат да се движат автомобили, и това следва да се промени.
Според идейния проект на паркинга, който е долу на пътя Казанлък-Габрово, трябва да бъде построен и приемен център за посетители.
“Оттам хората ще могат да идат както нагоре към Орлово гнездо на връх Свети Никола, както се е наричал тогава този връх и където е Паметникът на свободата, така и към истинския връх Шипка на север, където са били землянките на щаба на генерал Столетов”, пояснява Чавдар Ангелов.
Засега от музея се въздържат да назоват точната сума, необходима за ремонта и консервацията, заради инфлацията. Но проектно-сметната документация е готова. Конструктивно монументът е здрав, предстои борба с влагата - целта е да бъдат заличени нарушенията върху камъните, породени от възрастта на паметника и тежките метеорологични условия в Балкана, и те да бъдат укрепени..
Преди 2 г. бе съобщено, че само за проектирането са били нужни около 210 хил. лв. Идейният проект предвижда най-напред да се подмени старата фугираща смес върху близо 8200 линейна метра фуги от външната страна на паметника, както и да бъдат запълнени кухини между камъните в основата. Ще бъдат подменени и металните и оловните обшивки по снагата му, както и поне 38 от каменните му блокове, които са от доломит. У нас сега няма подходяща кариера за този материал и блоковете ще бъдат внесени от чужбина.Това се налага, тъй като
три от тях се откъртиха
и паднаха от южната страна на паметника преди 2 г. Никой не пострада, защото заради пандемията наоколо нямаше хора. Но това наложи монументът да бъде обезопасен с ограда, която засега е отворена само от северната му страна за посещения във вътрешността, където има музейна експозиция. Предстои да се отлее стоманобетонна площадка, върху която ще бъдат пренаредени сегашните гранитни стъпала под фигурата на лъва.
Промени ще бъдат направени и във вътрешността - там е предвидено да се премахнат сегашните изолиращи материали, слагани безразборно през годините, и да се възстанови първоначалната каменна зидария. Ще бъдат монтирани
климатизирани витрини за експонатите
от музейната колекция. Ще се отворят “прозорците” на паметника, които служат за отдушници и проветряване, а най-горе ще бъде монтиран вентилатор. Наред с това ще бъде изградена и рампа за посетители с опорно-двигателни проблеми.
“Паметникът е построен с идеята да се съзерцава и въздейства отвън, а не за посещения вътре. Затова и ще премахнем сегашната отоплителна система, която предизвиква конденз и повече влага. Занапред температурата в утробата на паметника ще бъде такава, каквато е и навън. През зимата ще е студено, но така монументът ще възстанови истинския си вид, а въздействието върху посетителите ще бъде по-силно.
Наблюдателната площадка на върха,
откъдето се открива панорама във всички посоки, разбира се, ще остане”, разказва шефът на музея.
Пак ще има музейна експозиция, но по-скромна. Много от сегашните експонати ще бъдат подредени в приемния център. На върха щели да останат инструментите на строителя Пеньо Атанасов -Бомбето или пък копията на ключа на паметника и на ножицата, с която са прерязали трицветната му лента при освещаването през август 1934 година.
“Оригиналите на тези ценни предмети се пазят във Военноисторическия музей в София. Оттам едва ли ще ни ги дадат за постоянно, ала ще бъде добре, ако ни гостуват поне за Трети март или през август за годишнината от боевете на върха, когато го посещават най-много туристи”, казва още Ангелов.
За последно цялостен ремонт на Паметника на свободата е правен преди около половин век и предстоящият е повече от наложителен. За да се стигне до него и за да бъде той осъществен според закона, вече са извървяни няколко етапа. Едва
през февруари 2018 година монументът за първи път се сдоби с акт за публично-държавна собственост
Според документа това е 8-етажна сграда с културно и историческо предназначение и данъчна оценка от 147 000 лв. Мнозина тогава коментираха, че актът е формалност, тъй като никога не е имало съмнения, че Паметникът на свободата е държавна собственост. Но документът бе важен, защото с него се улесняваха бъдещи ремонти и консервации по снагата на високия 31,5 метра паметник.
Историци припомниха, че още при освещаването на монумента през 1934 г. комитетът по неговото изграждане го дарява на тогавашното Министерство на войната, впоследствие прилежащата територия от 1180 дка, на която има изградени и други паметници, се оказва под шапката на Министерството на земеделието. Днес тази земя е публична държавна собственост. Според записаното в казанлъшкия кадастър обаче 700 дка от тях - около самия паметник, са частна държавна собственост. Това несъответствие предстои да се изглади.
В годините е имало и други странни обстоятелства около този монумент - например елзахранването му винаги е било откъм Габрово, но водата най-напред е идвала от юг. След като помпената станция на ВиК в Стара Загора в планината била занемарена след промените през 1989 г., сега водата вече идва от север, както и токът, което е по-удобно. Но и това предстои да се узакони документално.
Освен че придоби акт за собственост, паметникът бе нанесен и върху геодезическата карта на България, от която до няколко години липсваше. След това, на 12 април 2019 г. монументът получи и технически паспорт. Това стана след обследване на конструкцията от екип на Центъра за научни проучвания при Университета по архитектура, строителство и геодезия с ръководител проф. д-р инж. Богомил Петров.
Документът вече се съхранява в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Той е особено важен при аварийни ремонти след пожари, наводнения или природни бедствия, обясняват специалисти.
От становището на Националния институт за недвижимо културно наследство и съответно подписа на министъра на културата зависи кога ще се извади разрешително за строеж и ще се обяви обществена поръчка за избор на изпълнител. Желанието на директора Чавдар Ангелов е тази поръчка да се популяризира в целия Европейски съюз, като по възможност бъдат привлечени строители с богат опит в борбата с влагата. Например италианци, които имат подобен проблем във Венеция.
Очакванията са, че този път при ремонта няма да има изненади, както се случи през юли 2019 година. Тогава бе извършен ремонт само на фигурата на лъва над северния вход на паметника и бе установено и доказано, че тя не тежи 28 тона, както се смяташе дотогава, а едва 12 тона. "А заедно с носещата конструкция във фигурата - около 14-15 тона", писа тогава вестник "24 часа". За това несъответствие така и не се разбрало по време на последния ремонт на лъва преди това - през 1991 година.
Как лъвът "отслабна" наполовина
След ремонт през 2019 г. шипченският лъв “отслабна” наполовина.
До 2019 г. се смяташе, че дългата 8 м фигура от северната страна на паметника тежи 28 тона. Документи за това няма, но екскурзоводите ползваха на доверие тази информация, останала им в наследство от предишни техни колеги.
При ремонта през 2019 г., когато експертите отвориха фигурата и влязоха в утробата ѝ, се оказа, че тя тежи само 12 тона, заедно с носещата конструкция - 14-15.
До малката сензация се стигна, когато стана ясно, че лъвът е изграден от 53 части, а не от 28, както се е смятало дотогава. Върху всяко от парчетата от вътрешната страна с блажна боя било изписано теглото му. Общият сбор е около 12 тона.
Сметката със сигурност е вярна, защото лъвът е отлят на парчета от бронз във Военния арсенал в София. Авторите на проекта - Кирил Шиваров и Александър Андреев, първо направили фигурата от гипс, след това с трион я разрязали на парчета. Леярите са изработили лъва парче по парче. Те педантично са отбелязали с боя кое колко точно тежи, защото им е плащано на килограм отливка.
След това докарали парчетата на връх Шипка и на място сглобили лъва като огромен пространствен пъзел върху носещата му конструкция. Нямало заварки, ползвали само анкерни болтове. До мястото му вдигали бронзовите отливки с помощта на лебедки.
