В Общността на нациите няма наследяване
Първото предизвикателство пред новия британски крал, Чарлз III, ще е да опази единството на самото кралство. Това мнение изрази в интервю за БНР политическият анализатор на BBC Роб Уотсън.
Предполагам, че Елизабет II ще бъде запомнена с нейното изключително дълголетие, с последователността й, с нейната увереност и спокойствие, с умението й да сплотява през дългите години на нейното царуване. Защото - ако се замислите - когато тя стана кралица през 1952 г. година, Великобритания още беше имперска сила. Повечето хора, които живееха тук, бяха бели. И по време на нейните 70 години на трона британската трансформация беше невероятна - от империя в постимперска сила, от индустриална в постиндустриална страна, от бяла нация в многонационална, мултиетническа, многорасова и мултирелигиозна нация.
Освен това ще я помним с тези 15 министър-председатели, които са се изредили на власт по нейно време. А също и със събития и процеси като бунтовните моменти от 60-те години, индустриалните стачки от 70-те, присъединяването към Европейския съюз и излизането от него. През цялото това време, при всички тези събития, тя осигуряваше усещане за стабилност, казва Уотсън.
Анализаторът казва, че има две теории за значението на моменти като настоящия. Едната е, че те са моменти на дълбок размисъл. След като новината е осмислена, след като преминат тъгата и всички други силни емоции, хората се замислят за важни неща като например дали страната да продължава да бъде монархия, какви позиции има тя в света след Брекзит, или пък за всички промени, които настъпват по отношение на расите, религията, етносите.
Другата теория е, че може би - тъй като живеем в епоха, за която не е характерно съзерцаването - епохата на социалните медии - едва ли някой би се замислил по-дълбоко за промените в страната, за монархията. В такъв случай тъгата ще е голяма, но после всички ще продължат напред. Не зная кой от тези два сценария ще се материализира - дълбоко осмисляне на преломния момент или ще продължим постарому.
По повод крал Чарлз III Уотсън коментира, че да се постигне направеното от кралицата не е трудно. "То е невъзможно! Категорично мога да кажа, че никой никога няма да бъде като кралица Елизабет! Според мен това, което ще направи Чарлз, ще е да бъде сам себе си. Едва ли някой си представя, че той ще е толкова популярен, колкото майка си. Но преди да се отписва монархията в тази страна, си струва да си спомним, че тя е на повече от хиляда години. Нито една от британските политически партии не подкрепя подобна голяма конституционна промяна.
Не смятам, че монархията е в опасност, със сигурност не и на този етап. Но несъмнено Чарлз ще има много, много трудна задача, наследявайки толкова обичан и уважаван монарх като майка си. Не забравяйте в същото време и че той все пак имаше доста дълго време да се подготви - да осмисли как ще изглеждат нещата, когато настъпи този момент", казва анализаторът.
Предизвикателството, от което монархията трябва да бъде най-разтревожена, е единството на Обединеното кралство, смята Уотсън. "Чух дори мнение, че е било умен ход на кралицата да завърши живота си в Шотландия - че е искала да подчертае, че за нея Шотландия е важна част от Обединеното кралство - от страната, която тя обичаше. Така че - от голяма важност ще е дали крал Чарлз ще съумее да бъде - както майка си - същата спойка, която държи Обединеното кралство цяло.
Може би в Бъкингамския дворец се притесняват дали това ще се окаже наистина момент на преосмисляне на държавното устройство в страната, която страда от същите студени икономически тръпки, както и много други места в Европа. Те може би се тревожат дали хората не се питат вече дали им трябват тънещи в разкош монарси с техните дворци. Не съм сигурен дали заради това монархията е в опасност. Може би, смята Уотсън.
Според него въпросът за Общността на нациите е интересен, защото едно от забележителните постижения на кралицата е, че успяла да превърне една империя в организация на държави на доброволен принцип.
"Това е наистина изумително! Не съм сигурен дали някой би могъл да стори това днес. А тя го постигна отчасти благодарение на силата на личния си чар и репутацията си. В Общността на нациите няма наследяване - те могат да решат, че не искат Чарлз III да им е държавен глава. Предполагам, че все пак ще го приемат, но той трябва да се потруди за това. Един от големите проблеми, които Чарлз може да има с Общността на нациите, а и в кралството, е, че някои хора, дори тези, които не харесват монархията и не искат крал за държавен глава, досега все пак приемаха статуквото - защото харесваха кралицата, тя беше толкова популярна", казва анализаторът.
