След приватизацията през 90-те години на миналия век в Родопския регион не остана нито едно голямо предприятие
Покрай модата на лилавото растение някои натрупаха пари и купиха жилища в големите градове
През комунизма властта е разселвала хора, заличила цяло село, за да си направи ловна резиденция
Сега дават по 500 лв. за всяко новородено, искат стимули за инвеститори
Ако България обезлюдяваше с темповете на родопската община Баните, то сега тя щеше да е с по-малко население от Република Северна Македония. В общината с 20 села живеят вече само 3000 души. Преди демократичните промени общият им брой е бил повече от 10 хил. души.
По данни на Института по пазарна икономика 40 процента от населението на Баните е над 65 г. и това е една от най-пенсионерските общини и от тези с най-бързо застаряващо население.
“По 20 човека на ден подстригвах, когато имаше хора. Сега чувам, че колегите имат по трима клиенти. Аз навремето с трима души на стола само загрявах”, казва 57-годишният Валентин Станчев. Той е имал фризьорски салон в Баните, но го затворил. Сега е туристически гид в района.
“Във времето, когато нашето поколение беше в ученическа възраст, родителите си оставаха тук. Сега,
когато учениците и студентите трябва да идат да учат, родителите им тръгват с тях
С времето купуват къщи и апартаменти, остават в градовете и не се връщат обратно”, казва Станчев.
През последните петнадесетина години в Баните и околните села се отглеждаше разсад за лавандула. Модата при алтернативната култура вече е отминала, тъй като няма кой да изкупува продукцията и поради появата на спекуланти и измамници. Покрай спечелените пари с натрупване през годините поне още 20-ина души са се сдобили с жилища в градовете и са напуснали родните си места. По тогавашни данни на общината там са засаждани над 10 млн. стръка и при хората са влизали по около 1 млн. лв. на година.
Мощното намаляване на населението в общината обаче е през 90-те години. След приватизацията в общината не остава нито едно голямо предприятие, а безработицата гони 25%. Почти всички малки цехове в съставните селища затварят и хората остават без препитание. Едно по едно затварят и училищата и остават само две за цялата община - в синхрон с тогавашната държавна политика за поощряване затварянето на училища.
В Давидково, което вече е с под 500 жители, е
имало рудник и няколко цеха с по 200 и повече работни места
Рудното находище се експлоатира от 30-те години на миналия век. Рудата се товарела на специални камиони - отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. Оттам се прехвърляла на други камиони, за да се обработи във вътрешността на страната. Спрян е през 1993 г. и стотици семейства губят прехраната си. В замяна държавата построява мандра, в която сега работят 30 души. Освен мината, в която се трудели и хора от други населени места, в селото имало плетачна фабрика и цех към ВМЗ- Сопот, в които работели по близо 600 човека.
Друго село с над 1000 жители тогава - Гълъбово, също е било с два големи цеха - шивашки и за кожени изделия.
За да си докарат допълнителни доходи, хората в целия район отглеждали тютюн, картофи и животни. Днес никой не сее нито тютюн, нито картофи с търговска цел в цялата община.
Местните сочат и друг период на солидно обезлюдяване. Това е
началото на 70-те, когато държавата провежда масирана кампания по смяна на имената
на местното население. В резултат стотици напуснали родните си места и сега има цели квартали от изселници в Хасково, Пловдив и района на Казанлък. Обширни площи обработваема земя запустяват.
Най-засегнато е с. Рибен дол, което от 1200 души тогава към днешна дата постоянно живеят 5-6 души.
Най-брутална обаче тогавашната управляваща върхушка е към село Хамбар.
Селото е принудително обезлюдено през 1972 г., за да могат тогавашните властимащи да се отдават на спокойствие на любимото си хоби - лова.
Създаването на ловното стопанство “Кормисош” се свързва с опита да се ограничи достъпът до святата за християните местност Кръстова гора, култът към която добивал сериозни размери по време на отричащата религиите комунистическа власт.
До днес жителите на Хамбар все още не могат да възстановят имотите си. Сега “Кормисош” е резерват на площ от около 42 хектара.
“Тенденцията за обезлюдяване и застаряване на населението е от години и е трудно да се преодолее. Това е тенденция, която се наблюдава както в България, така и в целия Европейски съюз.
Нашата цел е да минимизираме максимално последиците от нея, за да може, на първо място, да задържим настоящите демографски показатели и с перспектива да ги обърнем в положителна посока”, казва кметът на общината Павлин Белчев. Едно от конкретните му предложения е
да отпадне корпоративният данък печалба
с оглед създаване на предпоставки за привличане на инвеститори.
Той е на поста от година и половина след частични избори. Баща му, който преди това бе кмет, почина от усложнения от COVID в края на ноември 2020 г.
“Община Баните прави усилия да задържи хората по родните им места. От години детските градини са безплатни за родителите.
Двете училища и детски градини, които функционират, са ремонтирани и санирани. С решение на ОбС за всяко новородено дете се дават по 500 лв. Със средства от програма за подпомагане на възрастни хора се разнася храна. Стремим се храна да има не само за тези от програмата, а и за всички желаещи.
Непрекъснато се подобрява инфраструктурата в населените места. Безработицата е ниска - около 9%, и понякога дори е пречка при кандидатстване по програми в съревнование с други общини, където хората без работа са повече”, казва Белчев.
Според него
туризмът и добрата инфраструктура
са предпоставка да се върнат младите, да има повече приходи и живот в общината.
Туристическото бъдеще на Баните е опряно на минералната вода, която е много полезна както за ставни и неврологични болести, така и за лечение на вътрешните органи.
Температурата ѝ е 43 градуса. Тя е уникална по състав за България и по минерализация е сравнявана с тази в Карлови Вари. В Баните и околните села има около 50 места за настаняване с над 550 легла.
Още преди години е изградена балнеологична база с курортна поликлиника с над 150 легла. Тя обаче е държавна собственост и от нея всяка година към София потеглят милиони, без да остава и лев в местния бюджет.
