Причината е регистрацията им в агенцията по лекарствата на по-високите тарифи, вносители и търговци нямат сметка да ги продават, преди да завърши процедурата
Количества има, но складовете зареждат “свои” аптеки, твърди Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз
Изнасят медикаменти в чужбина по-скъпо, казва Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки
Чакате пред лекарския кабинет с оплаквания, личният лекар ви изписва лекарство за заболяването, отивате до близката аптека, но там го няма. След това се запътвате към втора, където след проверка в компютъра фармацевтът също казва, че не е налично. Отивате в трета и четвърта аптека, докато най-накрая медикаментът не се появи.
За ситуации като тази сигнализират множество пациенти и фармацевти, които се обединяват около мнението, че липсват десетки лекарства.
Такива обаче има, твърдят специалистите и ако липсват, то е временно - от три до десет дни.
Евентуално нови цени на продуктите създават дефицита им, коментира търговец на едро пред “24 часа”, който пожела да остане анонимен.
В рамките на една година увеличението на цените на медикаментите средно е 10%, като собствениците на аптеки очакват да достигне 12 - 13%.
Само че увеличениетона лекарствата не е като увеличението на цената на лимонадата
До вчера е 90 стотинки, от утре 1,40.
Всяка нова цена подлежи на регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Това е процес, който изисква известно технологично време. През това време притежателят на разрешителното за употреба на медикамента - обикновено това е вносителят, но е възможно и да е местен производител, няма сметка да продава лекарството на старата цена, а тези неща се разчуват бързо.
Ако успеят да заредят повече на ниските цени, ще спечелят повече, когато новите по-високи цени бъдат легализирани. Затова част от търговците на едро продават само на предпочитани от тях аптеки.
Всъщност истински дефицит на лекарства няма
Миналата пролет имаше дефицит на различни форми на фракциониран хепарин заради многото лежащо болни от COVID-19.
Започна и паралелен износ, и имаше наистина дефицит на тези специфични и животоспасяващи препарати.
Сега съобщенията са за липсата на лекарства без рецепта, т. нар. ОТС. Например бил изчезнал популярен препарат за киселини. Което не може да се дължи на паралелен износ. Защото целият бизнес с паралелния износ се дължи на по-ниските цени, които имат някои по-специфични препарати, изписвани с рецепта, които на други европейски пазари имат по-висока цена. Бизнесмоделът на паралелния износ се крепи на тези ценови разлики, които се определят от самите производители според платежоспособността на съответния пазар.
Например в Австрия хората имат повече пари и затова фракционираният хепарин от една марка там се продава за едни пари, а специално за България цената, която предлага производителят, е в пъти по-ниска. Хората, които се занимават с паралелен износ, купуват такива сравнително скъпи препарати по българските цени и ги продават в Австрия например на цената, която е за тамошния пазар. И така понякога възниква дефицит у нас. Но за
препаратите без рецепта това е малко вероятно,
защото те се продават навсякъде по света на приблизително еднаква цена. А освен това са сравнително евтини, защото се гони голям оборот. Тоест, за да направиш бизнес с паралелен износ на антиацидни хапчета, е малко вероятно, защото разликата в цените ще потъне в логистичните разходи по реекспорта.
Според други зад липсата на лекарства стоят не високите цени, а износът в чужбина. Другата е, че се пазят на склад, за да се доставят преоритетно на определени аптеки.
“Процесът с увеличението на цените вече тече и до края на годината ще нараснат още”, обясни председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов пред “24 часа”.
“Едната причина вероятно е износът в чужбина, а другата - част от веригите аптеки си имат склад на едро, който зарежда приоритетно тях, и останалата голяма част остава без определени лекарства”, обясни фармацевтът Маргарита Грозванова.
За порочната практика, при която търговците на едро зареждат с лекарства “свои” аптеки, обясни и главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов. По думите му според електронната система СЕСПА на ИАЛ има достатъчно количества лекарства, но проблемът е с търговците на едро.
“Количества има в определни складове и стигат до определени аптеки
Така се създават дефицити, медикаментите са в дадени аптеки, техните пациенти ги откриват, но в други ги няма. Това създава конкурентно предимство на определени играчи на пазара, но страда пациентът”, коментира Маринов.
Това ощетява най-много пациентите, категорични са самите те.
“Валидността на рецептата е 15 дни,
като се случва тя да изтече, докато се лутам из аптеките. Ходя за нова рецепта и с голяма мъка намирам лекарството, което ми е изписано”, разказа Росица. Доста често тя се принуждава да пътува до Турция, за да намери важния продукт за здравето си.
“Някои от медикаментите са изписани по протокол, пациентът е изминал дълъг път, докато комисия го одобри и го получи. Почва ходене по мъките да търси терапията, да не я намира, отлага я във времето или дори прекъсва лечение”, описа дългия процес фармацевтът Маргарита Грозванова.
Възможно е това лекарство въобще да не може да бъде видимо за поръчка от склада, обясни главният секретар на БФС. Фармацевтът може да провери в софтуер, който е свързан със складовете, които съхраняват продуктите, какви и колко количества има в тях. Какво ще изпише в системата, обаче зависи от склада. Търговците може да визуализират целия си склад, половината или конкретни лекарства, както и да скрият някои медикаменти от определени аптеки. Някои от тях може да виждат всичко налично, други сямо някои стоки, каза Маринов.
Макар системата СЕСПА за електронно проследяване на наличностите по складовете да функционира, проблемите продължават. Всеки производител или вносител, когато внася лекарство, декларира към Изпълнителна агенция по лекарствата на кой склад какво лекарство е внесъл. Всеки ден складовете декларират какво са получили и от кого, както и на кои аптеки и колко са дали. Аптеките докладват всяка вечер с какви количества приключват деня. “Гледаме в системата на една фирма - там продукта го има, но не пише срок на годност, в друга пък въобще го няма. Трети вариант е да го има в сайта на фирмата, но после излиза, че не е наличен в склада. Няма как да докажем, че ни е отказан”, описа търсенето на лекарства Маргарита Грозванова.
Освен електронно фармацевтът може да провери дали има даден медикамент, като звънне на конкретния склад. Оттам дилърът може да му каже, че го няма, а реално да е наличен. Това според някои фармацевти и собственици на аптеки се прави, за да може търговците да изнасят лекарства в чужбина.
Паралелен износ е основната причина да няма много лекарства у нас, казва Николай Костов.
“Отдавна се изнасят конкретни лекарства, те залежават по складовете, но се продават на по-високи цени в европейските държави”, уточни председателят на асоцията.
Според него търговците не са задоволили българския пазар, за да изнасят в чужбина, а това е нередно.
“Притежателите на разрешение за употреба, които са източникът на лекарствата, твърдят,
че внасят 20-30% повече от
необходимото Въпреки това обаче медикаментите изчезват от българския пазар”, каза той. Ако не се изнасят лекарствата, ще има предостатъчно за всички пациенти. Износът е прекалено голям, което прави недостатъчни много жизненоважни продукти.
При нас цените са по-ниски, а в Германия са по-високи и има добра печалба, казва столична аптекарка.
Според Маринов има и друга практика, при която
търговците на едро поставят условия на аптеките да пазаруват преимуществено при тях,
за да получават достъп до дефицитни различни продукти.
“Някои лекарствени продукти са достъпни, при условие че аптеката закупи пакет продукти, които не са особено търсени”, даде пример главният секретар на БФС.
Примерно имало е такива случаи през миналата зима, когато много се търсеха противогрипни ваксини. И търговците на едро са бънделирали пртиовогрипна ваксина, с няколко други препарата, които не вървят толкова.
Но това се хронични проблеми на снабдяването с лекарства у нас, които сами по себе си не могат да обяснят сегашното изчезване на някои препарати. (24часа)
