Всеки, прекрачил прага на раннохристиянския храм, остава поразен. Виенски солисти изнасят концерти сред изящните мозайки
13 часа, понеделник. Десетки посетители - повечето чужденци, разглеждат Епископската базилика на Филипопол. Погледите им са приковани от един млад реставратор. Надянал ръкавици, той бордира внимателно краищата на мозайките, като ги почиства и освежава. Това още повече засилва интереса на туристите, тъй като виждат на живо как се поддържа този “цветен килим" от над 2 декара с изображения на птици, геометрични фигури, бягащи вълни, хераклови възли, бръшлянови клонки, сътворени през късната античност.
“Нужни са всекидневни грижи. Не е достатъчно само да ги откриеш, реставрираш и експонираш. Трябва непрекъснато да се поддържат", казва Димитър Станчев, който съвместява две функции - на реставратор и уредник. Той е част от екипа на доц. Елена Кантарева-Дечева, човекa, който даде отново живот на този древен храм.
По думите на нейния ученик Димитър Станчев в базиликата идват основно чужденци. И още щом прекрачат, се потапят в мистика и изящество. През уикендите древният паметник е
толкова препълнен, че туристите трудно се разминават
От януари до края на август през него са минали над 30 000 души. Наред с чужденците не са малко и посетителите от различни краища на България. “Всички са на мнение, че това е национално богатство от световна величина", казва Димитър Станчев.
Той смята, че “това е най-сложният обект за управление в Пловдив, тъй като изисква непрекъсната поддръжка, за да могат хората да се насладят на пълния му блясък".
“Сложен е за управление, тъй като до 18 часа работим с туристи, а след това често се налага да превключим на друг режим - провеждане на концерти и събития. От откриването є до днес Епископската базилика на Филипопол е била домакин на множество културни прояви с разнороден характер – сцена на камерните концерти на пловдивската опера, представянето на изложби на Държавния културен институт и на Регионалния център за недвижимо културно наследство, конференции, представяния на книги, лекции, пресконференции и други. През октомври тази година община Пловдив ще бъде домакин на XIV конференция на Международния комитет за консервация на мозайки, която ще се открие в Епископската базилика. През май свириха солисти на една от виенските филхармонии с цигуларя Марио Хосен. На 13 септември Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство ще открие тук учебната си година с концерт. На 21-и и 28-и има други музикални прояви. На 8 октомври ще свири Чешкият камерен оркестър. Вече имаме запитвания за 2023 г. от чужбина за провеждане на културни събития", обяснява уредникът.
По време на представленията публиката е до 180 души. Но усещането да гледаш на живо изпълнители сред древните мозайки наистина е неповторимо.
Въпреки че Епископската базилика за година и четири месеца, откакто отвори, е посетена от десетки хиляди, все още има хора, които не са чували за нея.
“В началото доста пловдивчани бяха
скептични от вида на защитното покритие.
За съжаление, за някои все още е по-важна опаковката от самото съдържание. Но всеки, който веднъж се е потопил в атмосферата на раннохристиянския храм, остава поразен", казва младият реставратор.
Не са малко хората, които са написали в книгата за впечатления, че това е паметник от световна величина. Обектът е уникален и с това, че те пренася в IV-VI век, когато храмът е бил действащ.
Но в него има и много съпътстващи дейности като ателието за реставрация, в което се изнасят уроци за любители. Ученици от спецалността “Строителна реставрация" в Строителния техникум в Пловдив са имали обучение там. Разполага и с класна стая за мозайки. “Обмисляме
творчески работилници за различни възрастови групи,
които желаят да се учат как се редят цветни камъчета", уточнява Димитър Станчев.
На втория етаж е разположен детски кът, където хлапетата по интерактивен начин са въвлечени в историята на мястото. В една от зоните могат да се превърнат в археолози и реставратори. Могат също с дървени елементи от конструктори да строят антични сгради.
“В България няма друг такъв паметник, какъвто е Епископската базилика на Филипопол", оценява археоложката Елена Кесякова, работила по разкриването на мозайките. Според нея те наистина са образец на късноатничното изкуство. “Когато достигнахме до амвона, бях смаяна от мащаба му. Той е аналогичен на константинополските амвони от този период", коментира тя. И е категорична, че това е най-ранната християнска базилика у нас.
Колежката є Жени Танкова, която завърши проучванията, казва, че този обект е многопластов, защото мозайките от двата периода представляват един калейдоскоп от фигури.
Всеки, прекрачил прага на филипополската базилика, се потапя сред изящно експонирани над 2 дка мозайка от IV-VI век, а интерактивни монитори
пренасят посетителя 1700 г. назад, когато храмът е бил действащ
Той наистина е бил грандиозен - дълъг 83 м и широк 36 м. Такива паметници са рядкост, категорични са специалисти.
Още на входа посетителят се потапя в мистика от мозайки, колони и древни зидове. Първото, което вижда, е паун, разперил пищна опашка. Представлява розета, заобиколена от други видове птици. Движейки се към вътрешността на първото ниво, той минава по стъклена пътека, под която са експонирани зидове както на по-ранна сграда от II век, така и на самата базилика.
Пред очите му се появяват още и още мозайки, направени с изключителна прецизност. Изобразени са над 100 вида птици и всяка от тях е в различна поза - папагали с колоритни опашки и завити клюнове, пауни с украса по перата, кокошки, патици, фазани - земни твари, създадени от Бог.
Всички тези картини от цветни камъчета днес блестят с усилията на реставратора доц. Елена Кантарева и нейния екип. Тя е благодарна на съдбата, че е имала шанса да работи на такъв значим обект.
А нейният ученик Димитър Станчев казва, че всеки ден открива нещо ново в майсторството на изображенията.
Базиликата работи без почивен ден, а входът е 12 лева.
