BG художник от Лондон се катери като алпинист, за да изрисува 45-метровите “Пръстени на времето”, семейство щъркели го приемат за свой
Туристи от цял свят ще видят, че тук е отседнал първият хомо сапиенс в Европа
45-метров комин със стенопис за “Гинес” и щъркелово гнездо е новата атракция на Дряново. Идеята за най-високия стенопис, правен изцяло по алпинистки способ, от художник, висящ на въжета, е на собственика на бившата фабрика “Бачо Киро” Владимир Лафчийски. А като алпинист го изрисува художникът Крум Балджийски, който живее в Лондон.
На Балджийски е проектът индустриалният димоотвод на старото текстилно предприятие в центъра на града, превърнат в произведение на изкуството.
За вписването му в Книгата на рекордите вече са изпратени документи
Чака се 3 месеца, но през това време ентусиастите вече планират да го превърнат в забележителност, която даже да конкурира “Звук и светлина” на Царевец в Търново.
“Пръстените на времето” се нарича стенописът, който проследява културните съкровища по нашите земи от времето на палеолита.
Коминът е разделен на 5 секции по 9 метра като различни епохи от човешката история по тези земи - “Палеолит”, “Култура Варна”, “Траки”, “Средновековие” и “Възраждане”. Започва се още от 45 000 години назад.
“Вече шести сезон археолози от цял свят идват в Дряново, работят в пещерата “Бачо Киро”. Те откриха човешки материал и когато го датираха, се оказа, че първият хомо сапиенс в Европа е отседнал тук”, разказва Лафчийски.
Според ДНК изследванията
находките от дряновската пещера са на възраст между 45 и 47 хил. години
“Хомо сапиенс се различава от неандерталеца, защото се занимава с изкуство. Намерени са зъби, обработени като огърлица. Те влязоха в “Нейчър” - най-престижното списание”, допълва бизнесменът.
В негова къща в Дряново е базата на експедицията. На съхранение там са хиляди находки, събрани в пластмасови сандъци. А първообразът на огърлицата от зъби е важен акцент в рисунката върху комина.
Всъщност стенописът не би бил възможен, ако Владимир не бе споделил авангардната си идея с родственик от Ихтиман - художника Крум Балджийски, по-известен като Krom Bagelsky, защото живее и твори в Лондон.
“В Ихтиман има един много висок комин, който се вижда от повечето точки на града. От малък мечтая да нарисувам комин на фабрика, тъй като е огромно нещо, но дори не се надявах да ми се случи. Като че ли съдбата ми помогна”, разказва Крум.
Младият автор е завършил дърворезба в Националната гимназия за приложни изкуства “Тревненска школа” и скулптура във Великотърновския университет, живее повече от 10 г. на Острова. “Казах: “Да, аз искам да го нарисувам”. Дори не знаехме как можем да го направим. Мислехме с голяма вишка, но при 45 метра височина трябва камион, шофьор, излиза много скъпо. След това се свързахме няколко
спелеолози, които се занимават с пещерняшки алпинизъм. Те ме научиха как да се катеря
с въжета и сбруя. Малко по малко започнах, от долу нагоре”, разказва Крум.
Признава, че първата рисунка от епохата на палеолита му била най-трудна, защото колкото по-назад във времето се връща, толкова по-малко се знае. “Говорих с археолозите, те помогнаха много. Пък и понеже беше първото ми идване, трябваше по някакъв начин да се докажа, че мога да ги рисувам тези неща”, спомня си Крум.
Признава, че работата в Дряново обърква изявите му в Лондон и дори отказва ангажименти, но е важно да има такава огромна творба в портфолиото му.
Кои да са образите и какви артефакти да носят тези фигури като значение? “Тези неща ги решава Владко. Почти всеки ден сядаме до комина и мислим. Като решим фигурите, правя задълбочени проучвания в книги, интернет”, обяснява художникът.
Акцент в слоя “Култура Варна” е
най-старото обработено злато в света
“Този период е около 4000 години преди Христа. Това е Варненският некропол с първото обработено злато в света. Ние го разглеждаме като различни артефакти, сложени върху човешки фигури. Там въпросното злато не е като някакви украси, а като геометрични закономерности - числото на Фибоначи, Питагор - първа математика. Те си съществуват в природата. Любимото ми пано е “Траки”. Изобразява период около 1300 г. пр.Хр. Линеарните писма А и Б, най-старата писменост, открита в Крит. Приликата с глаголицата и кирилицата е толкова голяма. Съпоставени към глаголицата, се разгадават много добре”, тълкува Владимир Лафчийски.
Сега завършва едновременно четвъртия и петия пръстен.
“Възраждане” е последният пояс - там са образите на дряновските герои Бачо Киро, Колю Фичето и Максим Райкович, станаха гигантски”, обяснява авторът. Под тях пък е Средновековието с изобразени Кирил и Методий с глаголицата. До тях са цар Борис I, жена му княгиня Мария и между тях - цар Симеон като малък.
През целия процес на висене и рисуване Крум съжителства с
двойка щъркели, които всяко лято се връщат в гнездото върху комина
Запознат е с потомството и дори е приет като част от щъркеловото семейство. “Първоначално се притеснявах, че ще ги уплаша, защото обичам да си слушам музика, докато работя. Двете малки щъркелчета обаче са много любопитни и докато се качвам нагоре, те ме следят доста внимателно. Няколко пъти ми се случи още преди да започна да работя сутринта, щъркелът каца на прозореца на къщата и ме гледа отвън, докато си пия кафето, познава ме. Вече трето поколение отглеждаме заедно. Дори си мислех като експеримент да им пускаме различен вид музика, за да видим коя ще им допадне”, разказва чудните си преживявания той.
Крум Балджийски пуснал формулярите, с които покритият със стенописи дряновският комин кандидатства за вписване в Книгата на рекордите. “Приятелката ми в Лондон, за която английският е роден език, ми помогна да подготвим и да изпратим документите. Самият факт, че ги изпратихме, вече беше толкова вдъхновяващ. Дори се налага да отворим нова категория за стенописи, понеже явно е рядкост да се прави по този начин. Започва да става модерно, но досега има двама-трима човека, които са правили подобно нещо, но 45 метра не са”, ентусиазиран е младият артист.
Идеите около комина за “Гинес” не спират дотук.
Вече са поръчани прожекторите, за да бъде осветена новата забележителност през нощта. В бъдеще планират и звук ово оформление - с определени обяснения за епохите. Смятат частният терен около комина да се превърне в културно пространство за дряновци. В парковата среда да разположат скулптури, открита сцена, за да оживят местната атракция.
Страстта към историята на Лафчийски, който е трето поколение текстилец, го тласка и към други родолюбиви инициативи. Съхранява своеобразен музей на тъкачната фабрика, а в двора му е единственият бюст - паметник на Бачо Киро в града.
