Първите 2,6 млрд. лв. от плана за възстановяване - в началото на ноември
По-високите разходи заради поетите от предишното правителство ангажименти трябва да бъдат преструктурирани, за да не се стига до вдигане на данъци.
Това каза служебният министър на финансите Росица Велкова в интервю за БТА. Тя посочва, че ръстът на разходите е 6-6,5 млрд. лв., а подобно увеличение на приходите не се очаква. Във финансовото министерство обаче не се правят никакви разчети за вдигане на данъци, а самата Велкова препоръчва да се оптимизират разходи.
Служебното правителство ще изготви базов бюджет за следващата година, без да залага политики. Ще се разработят различни сценарии и алтернативи, а редовно правителство ще реши кое да включи. Сегашният бюджет няма да бъде актуализиран отново, а правителството ще пусне нов дълг на вътрешния и външния пазар, казва още Велкова. Тя посочва, че фискалният резерв е в добро състояние - в края на юли е 8,6 млрд. лв.
Министърката е категорична, че до края на годината финансовото министерство ще успее да събере приходите в бюджета, но към момента не се очаква преизпълнение на данъчните приходи. Нужни били обаче максимални усилия от НАП и Агенция “Митници”.
Велкова уточнява, че в края на юли има излишък от 1,5 млрд. лв. Но не били отчетени намалените данъчни ставки, приети с актуализацията на бюджета, както и увеличените разходи за персонал, ефектът от които ще се отразява в бюджета тепърва.
Нямало риск България да не получи първото плащане по плана за възстановяване, което е в размер на 2,6 млрд. лв. Намеренията на финансовото министерство са в края на този месец да бъде подадено заявлението, а средства се очакват в началото на ноември.
Велкова прогнозира, че до края на годината инфлацията ще се задържи двуцифрена, тъй като се дължи на високите цени на енергоносителите и храните, както и от нарушените системи на доставки. Министърката очаква и спад на темпа на растеж на БВП на годишна база.
По отношение на приемането на еврото датата остава същата - 1 януари 2024 г. Междуведомствена работна група трябва да подготви проектозакон за това, а близките седмици ще бъде готова и комуникационна стратегия за еврото.
Данък печалба и общ доход не са пипани от 2008 г.
Двата основни преки данъка - печалба и общ доход, не са пипани от 2008 г., когато ставката стана и за двата 10%. Единствената промяна бе за 2014-2015 г., когато се въведе необлагаем минимум чрез последващо възстановяване на внесения данък, но това продължи само една година.
През 1994 г. е въведен ДДС, който заменя данъка върху оборота. Тогавашната ставка е 18%, през 1996 г. тя е увеличена на 22%, а през 1999 г. е намалена на 20 на сто, каквато остава и до момента. През 1999 г. се появиха диференцирани ставки за туроператорите, а в момента има нулева за хляб и брашно. Променен е и прагът за регистрация по ДДС с последното решение на парламента - от 50 000 на 100 000 лв. , с идеята за още едно увеличение от догодина.
Акцизите, с които се облагат цигари, алкохол и някои други стоки, се променят почти всяка година. В момента - с актуализацията на бюджета, бяха намалени ставките за пропан-бутан и метан.
Местните данъци и такси се променят също почти всяка година, като от тях най-динамични са патентните и този за автомобилите. За имотите не са променяни отдавна, което предизвика бившия финансов министър Владислав Горанов през март 2018 г. да призове кметовете да ги повишат, като каза: “Няма да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци”. Решението за промени в ставките в зададен от закона коридор вземат местните власти.
От началото на новия модел до 2012 г. максималният размер на осигурителния доход бе 10 минимални работни заплати и въпреки че това правило се запази само две години до 2014 г., таванът до момента се е увеличил почти три пъти. Сега максималният осигурителен доход е пет пъти по-голям от минималната заплата и 2,9 пъти по-висок от средния осигурителен доход.
Икономисти прогнозират пред “24 часа” повишение на облагането
Няколко икономисти са правили прогнози пред “24 часа”, че може да се наложи повишаване на данъците заради увеличаването на разходите от бюджета.
Още през 2020 г. бившият финансов министър Симеон Дянков заяви пред изданието ни: В следващите две-три години очаквам промяна в данъчната политика и приемането на повече и по-тежки данъци.
Когато си поел неотменими или трудно отменими постоянни ангажименти, като например за пенсии, нямаш друг ход за фискална стабилизация, освен да вдигаш данъци. Моето предупреждение е, че подобен риск ще се материализира и въпросът не е дали, а кога и отговорът е сякаш скоро. Това пък бе позиция на друг ексминистър на финансите - Владислав Горанов, в интервю за “24 часа” преди два месеца.
С този бюджет ни очаква вдигане на преки данъци, директен бе още бивш ексфинансов министър - Милен Велчев, визирайки бюджета за 2021 г.
През януари т. г. икономистът Красен Станчев прогнозира, че към средата на годината ще се наложи да се мисли за нови приходи. Най-лесното решение ще бъде да се вземат нови заеми, но има други решения, които са свързани с промяна на преките и косвените данъци. В косвените данъци вероятно ще има увеличения, каза тогава той.
Относно сегашното изявление на финансовата министърка Росица Велкова работодатели и икономисти коментираха, че няма как служебно правителство да планира промяна в данъчната политика. Било възможно само да се направят разчети, ако се очаква недостиг на средства, и да се посочат варианти за увеличаване на приходите, които да покрият повишението на разходите. (24часа)
