Минералните води, медицината, спортът и образованието може да направят Варна целогодишна дестинация
По всичко личи, че туристическият сезон във Варна ще бъде спасен въпреки последиците от пандемията и войната в Украйна. Е, няма да стигне 5 млн. нощувки на туристите от 2019 г., но ще гони 3,5 млн., което е 70% от предковидната година и е на нивата на 2021-а.
Това показват прогнозите на проф. Стоян Маринов, съпредседател на Варненската туристическа камара. Той очаква 700 хил. от нощувките да са от българи - около 35% от туристическия поток, останалите са чужденци.
“Ако бъде малко над резултата от миналата година, можем да го пишем успешен сезон, но онова, което беше през 2019-а, ще го чакаме може би догодина или по-догодина”, казва експертът.
В класните хотели по курортите отдавна няма места
Самият град през август е пълен - вечер по Алея първа и на Морската гара гъмжи от народ.
Германците са около 20%, а румънците - 25% от потока. По Черноморието се очакват британци, чехи, поляци. Руснаците и украинците са имали общ пазарен дял за цялото ни крайбрежие от 15%, като през 2019 г. те формират 800 хил. посещения.
Прогнозата е, че заради войната тази година летният ни туризъм ще се лиши от 500 хил. украински и руски туристи, взети заедно.
Като последица от ограниченията за пътувания в пандемията българите преоткриха родното море миналата година. Когато светът свали маските обаче, хората отново тръгнаха на път.
В момента липсата им у нас се компенсира пак от българи, но тези, които живеят в чужбина и се връщат за почивка.
Проф. Стоян Маринов например е резервирал за свой приятел и децата му 14 места в елитен хотел в Обзор. Едните живеели във Франция, другите - в Германия и сега се събират с родители и роднини.
Той вади и статистика - към 27 юли в община Варна туристите с българско гражданство са само с 1000 души по-малко от миналата година, но нощувките им са с 20 хил. повече. Те са по-малко, но са отдъхвали по-дълго.
До 27 юли 2019 г. са били 141 081 души, тази година са 140 212, нощувките за 2021 г. обаче са били 364 574, а сега са 383 290.
Не се сбъднаха очакванията, че украинци, избягали от войната, ще се хванат на работа
в курортите. Маринов казва, че при негови познати хотелиери има по един-двама, докато младежи от Киргизтан, Казахстан и други държави, дошли на бригада, както българите отиват в САЩ, са по 10-15.
Цените по морето са се увеличили с по 10 до 20%, но това не засяга чуждестранните и българските туристи, които са купили пакети миналата година. И тъй като обикновено почивката им е комплектувана с ол инкузив, тези хора не ходят по заведения. Това може да се види и на Златни пясъци - алеите са пълни, но заведенията не толкова.
Варна има огромен потенциал да е целогодишна туристически дестинация. Според проф. Маринов тя и сега е целогодишен курорт, но туристите през ноември, декември, януари, а и през пролетта са много по-малко, отколкото са през лятото. Зимните и пролетните месеци са под 10% от общия туристически поток.
Денталният туризъм е хит през зимата
Здравен туризъм - най-вече дентален, е хитът през зимата във Варна. Две швейцарски клиники през есента, зимата и пролетта, както и няколко хотела в курорта Св. св. Константин и Елена работят само за тях.
Основните клиенти са германци. Те летят с нискотарифни компании и остават в града по една-две седмици. При добро партньорство между общината, държавата и здравните заведения този туризъм може да се развие и извън стоматологичните услуги, смята проф. Маринов.
Със сериозен потенциал на развитие е и балнеологията. Богата на минерални води, Варна има бляскавата възможност да се превърне в спа дестинация. Проф. Маринов помни, че през 80-те години е имало немски туроператор, чиито първи чартъри са започвали от февруари.
“Всяка седмица караха по 300-350 човека и ги настаняваха в “Амбасадор”, “Интернационал”, Албена. Това заглъхна, защото нямаме добра координация, а можем да възстановим тези отношения”, убеден е експертът. Вече има наченки на възраждане - в курорта Св. св. Константин и Елена са направили спа центрове, в “Интерконтинентал” също има балнеология.
Маринов припомня, че германската здравна каса плаща на тези, които идват в България, оставало да ги привлечем да се качат на самолета.
Можем да развиваме спортния туризъм, имаме прекрасна зала за национални, а и международни състезания. Като има волейболна лига, тя е през есента, идват от Румъния, от съседните страни.
Ако държава, община, спортна зала разработят спортния календар, това също може да помогне градът да посреща целогодишно гости, смята той.
И отново се пренася в годините, когато грандхотел “Варна” е работел целогодишно, посрещал е финландци, норвежци, чуждестранни футболни отбори. Сега те тренирали в Кипър и в Анталия.
Друга възможност е конгресният туризъм, проявите обикновено са през пролетта и есента, но трябва някой да ходи по такива изложения и да предлага, да установява контакти.
Хора извън летния сезон може да привлича и културноразвлекателният туризъм. Експертът слага акцент и върху образователния туризъм с примера за многото германски студенти, които учат медицина във Варна - плащат квартири, такси, спортуват, развличат се. Както и с бесарабските българи, които идват да учат в града.
Всичко това е постижимо, но само при партньорство между общината, държавата и самия бизнес.
