- При обилни валежи водата може да прелее и положението да стане бедствено
- Този проблем е обрасъл като самата река, държавата трябва да помогне с пари, твърди кметът Здравко Димитров
- От Междуведомствената комисия по бедствия и аварии са поискали проект за сечта, оферти в общината внесоха шестима кандидати, предстои да се разгледат предложенията им
“Това река ли е, или гора, водата не се вижда”, пита пловдивчанинът Ангел Ненчев, който от години разхожда кучето си край Марица сутрин и вечер. И наблюдава как обраства все повече – не само с храсти, а и със солидни дървета.
Коритото е затлачено и при обилни валежи и снеготопене положението може да се окаже бедствено. Последните зими в Пловдив бяха топли и почти безснежни, но местните хора помнят лятото на 2005 г., когато Марица беше на косъм да прелее и живеещите в кварталите край реката бяха евакуирани.
Реката е чистена основно за последно в края на мандата на кмета Славчо Атанасов, което струваше грандиозната за онова време сума от 6 млн. лв. Оттогава са минали 12 години, през това време работници от общинското предприятие “Градини и паркове” секат растителността в коритото. Тяхната техника обаче не може да се справи с големите дървета. Освен това сечта и изгребването на наносите не би трябвало да се прави на принципа “Това можем”, а да се действа по подготвен от специалисти проект. Защото
в коритото на Марица има редки дървета и гнездят защитени видове птици
“Реката е опасна и ако дойде голяма вълна, ще стане страшно. Този проблем е много стар. Обрасъл е колкото и самата река. Миналата година бяха осигурени пари от правителството на г-н Борисов, но бяхме спрени и не успяхме да почистим коритото”, коментира кметът Здравко Димитров.
През пролетта на 2021 г. той обяви процедура за осигуряване на проводимостта на реката на стойност 5 млн. лв., като избра пряко договаряне с конкретен консорциум, зад който стои фирма ПИМК. Аргументите бяха, че ситуацията е спешна и може да се стигне до екологична катастрофа. Тогава общинските съветници от “Демократична България” реагираха остро. “Не става дума само за това, че
беше предварително избран изпълнител,
а и че процедурата беше на инженеринг – фирмата да изготви проекта. А това трябва да се направи от специалисти - такива хора има например в Лесотехническия университет”, казва Добромира Костова от “Демократична България”, която е и съпредседател на Зеленото движение (виж интервюто). Тогава беше подаден сигнал до Агенцията по обществените поръчки и процедурата беше прекратена.
В горещото лято на 2021 г. растителността съвсем завзе реката и през есента кметът Здравко Димитров поиска пари за разчистването ѝ от служебното правителство на Стефан Янев. “Това състояние е огромна заплаха за Пловдив и последващите го територии около реката, предвид близостта до сметището в с. Цалапица”, мотивира се той тогава.
До отпускане на средства не се стигна и общината поръча пазарно проучване, което да посочи колко би струвало пълно почистване на Марица – с изсичане на растителността, изгребване на наносите и укрепване на подпорните стени. Кандидати не се явиха, но общината направи свои разчети, които сочат
сериозната сума от 14-15 млн. лв.
Започнаха преговори с Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, а междувременно “Градини и паркове” продължиха да секат, наемайки трактор с шредер, който да се справи малко по-успешно с ликвидирането поне на храсталаците.
От междуведомствената комисия са поискали проект за сечта по Марица и в края на юни от общината обявиха обществена поръчка за изготвянето му на стойност 220 000 лв. До крайния срок – 26 юли, оферти внесоха шестима кандидати, сред тях и Центърът за научни изследвания и проектиране на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Ценовите предложения още не са отворени и не е ясно кога ще бъде избран изпълнител, съществува и опасността процедурата да се забави при евентуално обжалване.
Чак след като бъде готов проектът, ще се изготвят количествено-стойностните сметки и ще се търсят пари. Ако се намерят, следва нов конкурс – този път за избор на фирма за самото разчистване. А проектантът ще трябва да следи как се изпълнява работата.
“Пари може да отпусне не само Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, това може да стане и с постановление от Министерския съвет. Срещнах се с областния управител Ангел Стоев и почистването на реката беше една от първите ни теми. Той обеща да съдейства, защото това е проблем за всички, за целия град. Ако трябва да се направи както трябва, ще са нужни много пари, но трябва да се намерят”, убеден е Здравко Димитров.
Докато всичко това се случи, остава надеждата, че и предстоящата зима ще бъде суха и без обилни валежи, защото и това лято е горещо и растителността съвсем измести водата. Последните големи снегове в Пловдив паднаха през 2016-2017 г.
Добромира Костова: Само специалистите могат да кажат как да бъде осигурена проводимостта на реката
Може да не е необходимо да се изсича цялата растителност, смята общинската съветничка от “Демократична България”
- Опасна ли е според вас Марица в момента?
- Вероятно аз гледам с непрофесионално око, но е ясно, че растителността е страшно много. Когато проучвахме въпроса заради поръчката, която трябваше да бъде възложена на ПИМК, се допитахме до специалисти от Лесотехническия университет и от Българското дружество за защита на птиците. Те казаха, че реката трябва да се почиства по определени правила всяка година, а не виждам това да се прави. Например растителността между моста на Герджика и на бул. “Васил Априлов” беше отстранена некадърно, отделно доста време отсеченото стоя в коритото на реката и изсъхна.
- В момента тече процедура по изготвяне на проект, но не беше ли загубено много време?
- Процедурата, против която се обявихме, беше на инженеринг. А това е абсурдно – проектът трябва да бъде изговен от специалисти, защото коритото може да бъде разчистено и без да се изсича цялата растителност. Това се прави, след като бъде използван научен потенциал. Само специалистите могат са кажат как да бъде почистено коритото основно на 10-15 години, а след това – какво да се прави всяка година, за да бъде осигурена проводимостта.
