- НСИ коригира данните за умиранията по седмици
- През последните две седмици на юли умиранията са колкото през същия период на миналата година, добрата новина е, че вероятно до края на годината ще са по-малко
Смъртността в България, която рязко бе намаляла през второто тримесечие на 2022 г., отново се увеличава. Броят на умиранията през последните седмици почти доближава този през съответния период на 2021 г.
Това показват новите данни на Националния статистически институт (НСИ). Преди два дни
статистиката е коригирала нагоре данните за юни
и е добавила четирите седмици на юли.
Няма рязък скок, но е видим трендът към постепенно плавно покачване. По същото време през 2021 г. болниците вече се пълнеха от подранилата лятна вълна.
Тази година през последната седмица на юли в България са починали 2014 души, а през същата седмица на 2021 г. те са били 2104. Още по-плътно се доближават данните за двете години за предпоследната седмица на юли – през 2021 г. за тези седем дни са починали 1936 души, а през тази година – 1903 (виж инфографиката).
От НСИ обясниха, че корекции на веднъж вече публикувани данни се налагат непрекъснато, тъй като статистиката
отчита
смъртността от данните на ГРАО, а те понякога пристигат със закъснение
Окончателни са само годишните данни.
Откакто започна пандемията, НСИ публикува цифрите за смъртността всяка седмица, но през юни поради намалелия интерес към тях започна да ги оповестява веднъж в месеца. Сега отново се връща старата схема и ще се публикуват всяка седмица, след което неизбежно ще се коригират.
От новите данни се вижда, че броят на умиранията в България вече не само е почти равен на този през рекордната на годишна база 2021 г., но е и
по-висок от всички години от 2017-а насам
за съответната седмица.
Седмичният коефициент в края на юли вече е 16 промила, т.е. на всеки 1000 души от населението годишно умират по 16 човека. През същата седмица на 2021 г. той е бил само с няколко стотни от промила по-висок, но ако тенденцията от последните седмици се запази, със сигурност ще го надмине.
За сравнение, между март и май тази година у нас бяха починали 24 910 души, което бе понижило коефициента до 14,6 промила. Средният коефициент за 2021 г. беше 21,7 промила, а през 2020 г. - 18 промила. За последен път показателят беше 14,4 промила през 2013 г. Оттогава той е постоянно над 15 промила, т.е.
на всеки 1000 души от населението годишно умират по 15 човека
и това е един от най-високите показатели в ЕС.
Най-вероятно тенденцията ще е към увеличаване на смъртността, тъй като сегашната шеста вълна на пандемията започна с рязко увеличение на нуждаещите се от лечение в болница. 130 души са били приети в седмицата 10-17 юли, докато за предните 7 дни са били 85 души, показват данните на националната информационна система на здравното министерство. Тези числа не се доближават до рекордите, поставени при предишните вълни, защото смъртността на вируса отслабва според мнението на експертите. Но остава два пъти по-опасен от грипа и все така рисков за уязвимите групи, напомнят лекарите.
НСИ не дава данни за причините за смъртността и засега не е ясно дали трендът е свързан пряко с пандемията.
Лекари отдават пролетния спад в смъртността на вероятен статистически ефект от рекордно високите ѝ нива през миналата година - общо починали 148 995 българи. Тези рекордни нива намалиха общия брой на хората, на които им е дошло времето. Освен това в статистиката за първите 30 седмици на 2021-а (до края на юли) с общо 79 686 починали влязоха жертвите на сериозната пролетна делтавълна.
Това е причината сегашното лятно увеличение да се оценява като тревожно и необяснимо, защото вероятно е от кохортите на населението, които не са в риск от преждевременна смърт - възрастни и хронично болни
В момента няма силен натиск върху болничната система заради сравнително по-лекото протичане на подвариантите на омикрон. Но вече няма ден без починали от COVID-19, има дори денонощия с по 10 жертви.
Според някои от лекарите сега се проявява ефектът от ограничения заради двете пандемични години достъп до специализирана медицинска помощ.
Освен това заради мижавия интерес към ваксинирането част от пациентите развиват усложнения, от които имунизацията би ги предпазила.
Има и много скрита заболеваемост, защото се правят малко тестове
т.е. има много по-голяма вероятност до болниците да стигат пациенти, които търсят помощ едва когато нещата се усложнят.
Резкият спад на броя тестове настана след отмяната на извънредната епидемична обстановка и отпадането на направленията от личния лекар. Джипито сега може само да прати на специалист, който пък да насочи към PCR. Симптомни избягват лабораторни тестове и за да не ги карантинират и всъщност в страната няма реална представа за разпространението на COVID-19.
Освен това кабинетите и местата, на които се поставят ваксини, драстично намаляха и през последните месеци в редица градове ваксини се поставят само в местното РЗИ от 9 до 17 ч в работни дни. Преобладават бустерните дози, а те се поставят на хора, които така или иначе са положили грижа за здравето си и са се ваксинирали.
Затягането на мерките пък е много трудно в условията на предизборна кампания. Въведеното от 2 август в София задължение за маски в магазините бе посрещнато на нож например от “Възраждане”, чийто лидер Костадин Костадинов призова привържениците си да не го спазват.
Големият български кардиолог проф. д-р Добрин Василев написа преди ден във фейсбук профила си, че месеци наред в неговата клиника не е имало прием на болни с COVID. Напоследък обаче има почти всеки ден, и то при по-малък общ прием на болни. Той посочи и че в САЩ дават данни за смъртността специално за ковид и там излиза, че за последния вариант на омикрон тя е 1,1%, докато в България няма такива данни. Заключението му е, че доминиращият в момента вариант на вируса не е в никакъв случай по-смъртоносен от предишните, просто сегашното увеличение на смъртността у нас е пряко следствие от ниските нива на ваксиниране. България продължава да е последна в ЕС по процент имунизирани.
