7 години от смъртта на оператора, отличен посмъртно за “Достоен българин”, спасил живот и загинал
Около Илинден морето взема най-много жертви, гласи народното поверие. Така преди 7 години - на 24 юли 2015 г., то поглъща поредната си жертва - известния български оператор Григор Кумитски е отнесен от бурните води на Черно море около курортен комплекс Албена.
Смелият мъж жертва себе си и дарява втори живот на една руска тийнейджърка.
През лятото на 2015 г. Кумитски заминава за Черноморието, за да снима продукция за руски сериал. След края на работния ден на 24 юли отива с колеги в заведение близо до плажа. На тръгване от заведението обаче забелязват, че в морето се дави човек.
Реакцията на оператора е светкавична - веднага се хвърля в морето, за да го спасява. Оказва се 16-годишна рускиня. След него влизат още две момчета, а Григор успява да избута бедстващото девойче до тях.
Него обаче течението го повлича навътре, без шанс да го пребори и да стигне брега. Така Григор Кумитски завинаги остава на 36 години. От спасеното 16-годишно рускинче няма и вест.
Със сигурност времето е всепризнатият лечител на болката. Но
“един човек не може да спре да ти липсва
Болката не е силна на цвят и мирис – тя се разрежда с времето. Но хората винаги ти липсват”, сподели Миглена пред “24 часа”.
“Хората сме свидетели на инциденти всеки ден. Но случката на фаталния 24 юли беше с кауза и нямам никакви съмнения как щеше да се развие днес. Ако Григор беше изправен пак пред този избор, отново би го направил”, убедена е тя.
Заради героизма си през 2016 г. той получава посмъртно голямата награда на инициативата на “24 часа” - “Достойните българи”. Човекът с голямо сърце, който се жертва, за да спаси живот, беше награден с орден “За храброст първа степен”.
Григор Кумитски е роден на 21 март 1979 г. Завършва филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ. Започва като оператор на музикални клипове и риалитита.
Заедно с първите тв сериали кариерата му като филмов оператор тръгва нагоре.
Режисьорът Ники Илиев го кани за първи оператор на “Чужденецът”. Лентата печели престижни награди - най-добър чуждестранен филм в Ню Йорк, най-добър пълнометражен филм и най-добър сценарий в Лос Анжелис, както и наградата на публиката на фестивала “Златната роза” във Варна.
По-късно следва нова покана от Ники Илиев - за филма му “Живи легенди”. Той пък спечели приза за най-добър международен филм на фестивала “Манхатън” в Ню Йорк, а през 2014 г. на фестивала в Монако донася на Кумитски и наградата за най-добър оператор.
Григор снима и лентата “Стоичков”, сериалите “Фамилията”, “Кантора Митрани”, “Революция Z”, “Домашен арест”, “Забранена любов”.
“Кантора Митрани” му печели наградата на професионалната гилдия на фестивала “Медиамикс” – “Златна корона” е през 2012 г. отново за най-добър оператор.
Колегите му от снимачната площадка си спомнят с топлота за него и до днес. Сред тях е и спътницата в живота му и майка на детето му Матю – Миглена.
“Работили сме заедно и сме се разбирали без думи. Беше невероятен и незаменим професионалист.
И тъкмо тази безсловесна връзка с него страшно много ми липсва
Когато човек прави изкуство, то остава във времето - приятелите му, много от които и колеги, както и негови ученици, си го спомнят с добро”, споделя тя. А вкъщи е бил невероятен баща и достоен партньор, с когото не са си казали нито една лоша дума.
Въпреки успешната му професионална кариера семейната част от живота му всъщност е тази, за която той отдава цялото си сърце. Особено към сина си Матю, който е само на 6 години, когато го губи. Така на Миглена се пада да научи малкия им син, че смъртта е част от живота също като раждането.
“Казвам му: “Матю, баща ти гледа от горе и би се гордял с теб. А Матю се обръща към мен: “Мамо, ти си голям егоист! Не искаш ли татко да има нов хубав живот, вместо да стои и да ни шпионира от горе?”, споделя сега Миглена.
И се опитва да спазва обещанието, че ще сбъдне най-голямата мечта на Григор – тя и Матю да са щастливи. Затова и е особено грижовна към детството на сина им и се аргументира:
“Не всички са имали привилегията да остареят, обаче всички сме били деца”
След случката двамата с Матю заминават за Дания, където детето учи от I до IV клас. След това обаче решават да се върнат в България. “И на двете места му харесва, но в България някак си го чувства свое.
Намерихме един датски учител, с когото да си упражнява езика два пъти в седмицата. С това преместване го направих още по-адаптивен”, споделя още Миглена.
А Матю обича да се снима - ходи на терен на снимки с майка си и събира децата да снимат сериал. Предпочитал да е пред камерата, а не зад нея като майка си и баща си.
И Григор е могъл да пътува в чужбина заради продукциите, където е можело да бъде по-добре платен, но не е имал намерения да напуска България.
Всяка година Миглена и Матю отиват на любимото им място с Григор - на скалите до мидената ферма “Дълбока” край Каварна и палят по свещичка.
Точно там 6-годишният Матю разпръснал половината от праха на баща си. Всеки път порасналото момче казва: “Липсваш ми, тате! Надявам се да си щастлив! Не се притеснявай, ние сме добре”, разказва Миглена.
Според нея никой не е вечен - дори и спомените за самите нас се размиват. Но нещата, които човек прави - отношението му към живота, ги предава на хората около него.
И това всъщност ги прави вечни
Неслучайно погребението на Григор Кумитски е единственото, на което роднини, приятели и колеги вместо с плач изпращат катафалката с аплодисменти. А колегите и приятелите му полагат до тялото му кинокамера като последен подарък.
