Все повече хора обаче ги премахват, защото не отговарят на новата им представа за света
Макар да съществуват от векове и да стават все по-популярни, на татуировките продължава да се гледа като на нещо съмнително. Само вижте колко коментари има в социалните мрежи за рисунките по тялото на полицайката Симона Радева, която се прочу като помагач на Георги Семерджиев, извършил кървавата катастрофа на столичния булевард “Черни връх”. Неговите татуси, включително по лицето, също повдигнаха много въпроси. Което е обяснимо, тъй като става въпрос за шокиращо събитие, отнело живота на две невинни млади жени. И хората се опитват да разчетат по външния вид на Семерджиев и Радева що за личности са те.
А една татуировка говори много за човека, който я носи. Обикновено тя е израз на негово емоционално състояние, свързана е с ключови събития в живата му, които иска да натовари с допълнителен смисъл, отбелязвайки ги върху тялото си. Проучване на изследователския център “Тренд” показа, че над милион българи са избрали да допълнят своята личност по този начин, като при младите от 18 до 29-годишна възраст почти половината са с татуси. Това е твърде висок процент, за да бъде подминаван с лека рака.
В САЩ, където популярността на татуировките сред младите също се увеличава през последните години, са правени редица изследвания в търсене на отговор на какво се дължи това. Освен на модна тенденция и все по-голяма достъпност на услугата някои от тях са установили, че татусите могат да сигнализират за високорисково поведение. Например проучване на Медицинския център на Университета в Рочестър е показало, че татуираните тийнейджъри са по-склонни да пушат марихуана, да пият алкохол и да пропускат училище, отколкото техните връстници без рисунки по телата си. Друго на университета в Маями е установило, че те са по-склонни да бъдат диагностицирани с психични разстройства и проблеми със съня. Също така да бъдат пушачи, да имат по-голям брой сексуални партньори и да прекарат част от живота си в затвора. В ерата на нарастваща популярност на татуировките, дори сред жените и работещите професионалисти, откриваме, че тези взаимоотношения продължават, но не са свързани с по-нисък здравен статус, обяснява професор Карълайн Мортенсен, която е ръководила изследователския екип в Маями. Учените се надяват техните открития да накарат медицинските лица да бъдат по-бдителни при задаването на въпроси за поведението на пациентите си, ако забележат татуировки. А също и родителите, когато порасналите им деца искат да дадат израз на своите емоции по този начин.
Защото забраната или обявяването на татусите за признак на разюзданост не води до нищо. Доказва го и практиката на родното МВР. Първоначално то отказваше да наема на работа хора с прекалено видими татуировки, но след като много от служителите му се оказа, че са си сложили такива по-късно, започва да ги разрешава. Условието е да не се виждат при изпълняване на служебните задължения, което на пръв поглед изглежда нормално изискване, но всъщност отново издава неразбиране към имащите нужда да изразят себе си чрез рисунки по тялото. Защото се получава така, че от тях се иска да крият нещо, с което те се надяват да говорят на обществото. И ако то им бъде отнемано по толкова елементарен и противоречив начин, със сигурност ще намерят друго средство да се противопоставят или да изискат да бъдат забелязани.
В английската полиция например всяка татуировка се оценява индивидуално при кандидатстване за работа, като тези по лицето са напълно забранени. За целта кандидатите трябва да приложат към молбата си и снимки на всички свои картинки с изключение на тези в интимни области. Ако съдържат надписи на чужд език или непознати символи, те трябва да бъдат преведени и обяснени. Причината е, че в английската полиция не се допускат татуировки, които могат да звучат дискриминационно, расистки, сексистки, сектантски, хомофобски, сплашващо или обидно. Така свободата на изразяване не се задушава, а се вкарва в рамки, гарантиращи, че други хора няма да бъдат засегнати или да пострадат. А и полицейските шефове могат да разберат що за хора наемат на работа.
Освен това е добре да се има предвид, че през последните години в световен мащаб се промени не само броят на татуираните хора, но и общото отношение към тази култура. Те вече не предизвикват асоциации със странстващи моряци или представители на подземния свят. Изрисувалите телата се считат за интересни, цветни личности, които показват принадлежността си към определена социална група, казва пред “Дойче Веле” професорът по психология Елмер Брелер от Университета в Лайпциг. Така той обяснява и резултати от скорошно проучване, което показва, че всеки пети жител на Германия вече носи татуировка, а само преди десет години тези хора са били наполовина по-малко. И макар пандемията сериозно да се е отразила на тази тенденция, тъй като повечето ателиета за татуиране да са били затворени, все повече хора смятат, че рисунките по телата са нещо хубаво.
Наблюдава се обаче и нарастващо желание за тяхното премахване, след като различни лазерни методи направиха така, че това да става сравнително лесно и безболезнено. Чери Брайърли, която работи в кабинет в Лондон, извършващ такава услуга, казва, че хората са станали много импулсивни по отношение на телата си и кумирите, които следват в социалните мрежи. Тя разказва пред “Гардиан”, че напоследък премахва татуси, които са цели ръкави. Те станаха популярни преди години най-вече заради футболни звезди като Дейвид Бекъм, но сега, изглежда, излизат от мода. Друго нещо, от което клиентите на Чери Брайърли искат бързо да се отърват, са картинки на прободени сърца, на животни, имена на стари гаджета. Причината е, че те вече не отговарят на емоционалното им състояние, на представата им за света, която доста се е променила по време на пандемията. Някои бързат да ги заменят с нещо по-подходящо, но други искат просто да оставят телата си свободни.
