Банкери твърдят, че цените ще почнат да падат едва догодина
През последните няколко месеца е започнало известно охлаждане на имотния пазар. Част от купувачите, особено онези, които нямат големи готови
спестявания, се отдръпват, казаха експерти на дискусия за състоянието на имотния пазар в страната.
“Ако миналата година средно за едно жилище имаше по трима кандидати, в началото на тази година станаха двама, а сега има само един. Има вече купувачи, които казват: “Стига, това ми е лимитът и не мога да дам повече”, каза изпълнителната директорка на “Адрес” Гергана Тенекеджиева. Според нея около 20% от кандидатите да купят жилище са се отказали в последните 2-3 месеца.
Според Антон Андонов, шеф на друга голяма имотна агенция - “Ера България”, тенденцията е започнала непосредствено след войната в Украйна и поне засега се дължи на общата несигурност. Очакванията за повишаване на лихвите по ипотечните кредити също охлаждат ентусиазма и напоследък сме свидетели как дори само приказването за това повишение кара хората да се отдръпват и на пазара е настъпило едно равновесие между предлагане и търсене, каза Тенекеджиева.
Тенденцията се потвърждава и от последните данни на Агенцията по вписванията за сключените през второто тримесечие имотни сделки, за които “24 часа” вече писа.
В столицата, където пазарът на жилища е най-оживен, ръстът на сключените сделки през второто тримесечие е под 1 процент, а на годишна база е само 3,5% на фона на двойно по-високия - 8,7%, през първото тримесечие.
Тенекеджиева напомни, че пазарът на имоти в България не реагира много бързо на промените. При световната финансова криза през 2008-2009 г. например броят на сделките е тръгнал бавно надолу и дъното на пазара е отбелязано чак през 2012 г. Според нея същото ще се случи и сега - спадът ще продължи и предстоящото повишение на лихвите ще го ускори, но това най-вероятно ще се случи чак догодина. “Поне засега няма индикации, че лихвите по ипотечните кредити ще се повишат у нас в рамките на 2022 г.”, смята Борислав Гостев, ръководител на управление в ОББ.
“България сега е един оазис по отношение на лихвите по ипотечните кредити - те са между 2,0 и 2,5%. Евентуалното вдигане на лихвите по депозитите ще започне от малки, недобре капитализирани банки, които имат нужда от парични средства, а увеличението на лихвите по кредитите - вече отпуснати и нови, ще започне след това, най-вероятно през първата половина на 2023 г.”, каза Гостев. И допълни, че специално за ОББ юни е бил рекорден месец по новоотпуснати ипотечни кредити за закупуване на жилище.
До какви стойности би могла да се покачи лихвата, е задача с много неизвестни и прогнозите на експертите силно се различават.
Гергана Тенекеджиева смята, че лихвата може да стигне до 5% и дори повече. Антон Андонов каза, че догодина по това време ипотечните кредити с плаваща лихва ще бъдат най-вероятно 3,5 до 4%. Борислав Гостев обаче напомни, че при влизането ни в еврозоната може да започне и обратният процес, но във всеки случай е по-вероятно лихвата да се изравни със средната в страните около нас, а тя е по-скоро 5%.
Според Гостев сега средният размер на ипотечните кредити, отпускани от ОББ, е 150 хил. лв. при 124 хил. лв. за 2021 г. и 108 хил. лв. през 2020 г. В момента за София той дори е 212 хил. лв.
При очакваното вдигане на лихвите месечната вноска при среден заем от 150 хил. лв. за 25 години ще се покачи в рамките на 100 лв. месечно, които потребителите трябва да преценят дали могат да си позволят, каза Гостев.
Жилищата в България вече не са толкова достъпни, колкото бяха през 2019 г., каза банкерът и отбеляза, че за последните 3 години средната цена на имотите у нас се е вдигнала с около 40%, докато доходите не са нараснали чак с такъв процент.
Според него до септември ще продължи да има ръст в цените с още около 5%, през последното тримесечие ще станем свидетели на плато, а след Нова година ще са налице първите корекции на цените на имотите надолу.
Андонов посочи, че каквото и да стане с цените на имотите тази и следващата година, в дългосрочен план те ще продължат да растат. Защото 40% от младите българи живеят на тясно - само върху 25 квадрата на човек, докато в Европа средният размер е 45 квадрата.
