Високите цени на храните предизвикват повсеместна тревога и страх от глад в по-бедните страни и региони, за което световни организации и експерти не пестят силни думи. Напоследък обаче се наблюдава тенденция към лек спад на световните пазари, съобщава БТА. Възможно ли е това да е начало на нормализиране на ситуацията, на адаптиране на системата към шоковете, на които бе подложена през последните месеци или е само временно отстъпление?
Световният индекс за цените на храните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО - FAO) през май се понижи с 0,6 на сто на месечна основа до 157,4 пункта, отбелязвайки втори пореден месец на спад. Низходящият импулс дойде основно от поевтиняването на растителните масла - с 3,5 на сто, предвид по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло, след като Индонезия отмени забраната си за износ на палмово масло.
Млечните продукти поевтиняха също с 3,5 на сто - първи спад от осем месеца, който се дължи предимно на намалелия интерес сред купувачите заради несигурността около ковид ограниченията в Китай.
От началото на годината до началото на юни цената на млякото се е повишила с близо 40 процента до около 25 долара за центнер (50 килограма). Сега котировките отстъпват и на фючърсния пазар млякото (с доставка през юли) се търгува с около 10 процента под този максимум (22,97 долара).
Добрата реколта в Индия пък свали цената на захарта.
Индексът на ФАО за юни се очаква да бъде публикуван на 8 юли и анализаторите ще следят дали тенденцията ще продължи предвид смекчаването на локдауните в Китай и началото на сезона на жътвата в Северното полукълбо.
Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, който следи развитието на цените на пшеница, царевица и други зърнени култури, спадна с 16,5 на сто в рамките на един месец, макар да остава значително над равнището отпреди година.
От началото на годината до пика, отчетен през май, цената на пшеницата се повиши с 66 на сто до 1278 щатски цента за бушел (около 27 килограма).
През последните седмици обаче котировките падат и пшеницата вече се търгува при 947 щатски цента за бушел или с една четвърт под майския пик.
Причината е, че загрижеността за ограничените доставки намалява, отбелязва германското икономическо издание "Виртшафтсвохе".
Очаква се, например, горещата вълна във Франция да не е нанесла значителни щети на реколтата.
Освен това Русия и ЕС изглежда засега успяват да компенсират недостига, който украинската пшеница остави на пазара.
Положителни сигнали идват и от Чикагския борд за търговия (CBoT) - най-старата борса за фючърси в света, където преработватели и производители търгуват със стокови фючърси, за да се предпазят от колебания в цените. Макар и често критикувана като поле за спекулации, този тип търговия има някои практически предимства: купувачите и продавачите договарят определена цена за определено количество суровина и по този начин получават сигурност при планирането на дейността си. Инвеститорите не купуват физическа пшеница. Малко преди края на срока на договора те продават контракта и инвестират приходите в нов, с по-късен падеж, а като цяло фючърсните цени са индикатор за бъдещите спотови цени. Договорите с падеж през юли се търгуват по 943 цента за бушел, точно под текущата пазарна цена.
Макар да е възможно през следващите месеци пшеницата отново да се търгува на малко по-високи цени на фючърсния пазар, контрактите все пак вероятно ще останат доста под границата от 1000 щатски цента за бушел. Подобна е ситуацията и с други селскостопански стоки като овес, соя и царевица, отбелязва "Виртшафтсвохе". За една седмица пазарните цени паднаха с повече от 10 процента. Цените на фючърсния пазар ще бъдат под или малко над текущите спотови цени през идните няколко месеца.
Засега прибирането на реколтата във водещите страни производители на зърнени храни изглежда върви добре. Жътвата в САЩ започна с най-бързия темп от 2018 г. досега, при благоприятни метеорологични условия, и според най-новия доклад на министерството на земеделието вече са прибрани 25 процента от реколтата. Ключово значение за тенденцията на пазара обаче ще има това дали ще бъде намерено решение, което да позволи, въпреки продължаващата война, зърното от Украйна да бъде изнесено. Специализираната анализаторска компания "Ей Пи Кей-Информ" (APK-Inform) повиши миналата седмица прогнозата си за добива и износа на зърно от Украйна през сезона 2022/2023 поради по-добрата от очакваното реколта от царевица. Според експертите страната ще може да събере 52,4 милиона тона зърно през 2022 г., включително близо 18,2 милиона тона пшеница и 27,7 милиона тона царевица. Същевременно преговорите между Русия, Украйна, Турция и ООН за осигуряване на коридор за износ на около 20 и 25 милиона тона украинско зърно се очаква да продължат през идните дни, като досега има сигнали за постигнат напредък - Москва и Киев са гласували доверие на Анкара като посредник по въпроса за създаването на координационен център в Истанбул, съобщи по-рано турският министър на националната отбрана Хулуси Акар.
Дали всички тези сигнали вещаят началото на края на бързото поскъпване на храните? Комбинацията от пазарни и геополитически фактори зад ръста напоследък показа, че цените ще продължат да зависят силно както от обичайните променливи като добри метеорологични условия за прибиране на реколтата и кривата на търсенето, така и от политическите решения на национално и глобално равнище - прибягване до забрани и ограничения на износа, намиране на алтернативни и компромисни решения в името на продоволствената сигурност или механизми за подпомагане на уязвимите страни.
