През последните 15 години българската икономика, дърпана от ЕС, бавно се възстановява, но далеч не е достигнала пълния си потенциал, съобщава Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) за БТА, позовавайки се на Годишника на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария).
През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Страната отбелязва влошаване с пет позиции в сравнение с 2020 г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г. По този начин българската икономика остава сред най-неконкурентоспособните в Европа. Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството.
Основни предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2022 г.
- Геополитически сътресения и нарастваща инфлация, предизвикана от разходите за енергия.
- Непоследователни политики в областта на енергетиката и климата.
- Конфронтация между изпълнителната и съдебната власт.
- Липса на надеждно антикорупционно правоприлагане.
- Ограничени инвестиции в НИРД и иновации.
Източник: Годишник на световната конкурентоспособност и Център за изследване на демокрацията, 2022 г.
Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията, въпреки че сега както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията. След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия. Скоковете на цените на енергията и продължаващите смущения в световната верига на доставките доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие. По този начин уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата криза, представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт.
Въпреки че България е класирана на същото място като миналата година, Годишникът отбелязва и леките подобрения на страната в повечето от икономическите й показатели (14 от 20). Годишникът обаче понижава значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-то на 46-то място) и по отношение на публичните финанси (от 21-то на 38-то място).
През последната година условията на пазара на труда в България се влошиха. Равнището на безработица се стабилизира от последиците на пандемията, но в страната продължават да се наблюдават неблагоприятни демографски процеси, свързани с високите нива на неактивност сред хората в трудоспособна възраст, както и застаряващото и бързо намаляващо население. Като положително развитие трябва да се отбележи, че България продължава да се нарежда в топ 10 на страните по отношение на възнагражденията на мениджърите, специалистите в сферата на услугите и дългосрочния растеж на работната сила. По-ниските ставки на корпоративния данък в страната привличат чуждестранни инвеститори и глобален аутсорсинг.
Годишникът подчертава, че България продължава да подобрява конкурентоспособността си в областта на международната търговия, като страната заема 19-то място от общо 63. Макар че основният ѝ партньор при износа остава ЕС, България е постигнала значително увеличение на износа си и за останалата част на света. По отношение на международните инвестиции обаче страната е паднала до 60-то място. В това отношение е изключително важно България да положи повече усилия за привличане на преки чуждестранни инвестиции чрез подобряване на регулаторната си рамка и предоставяне на подходящи финансови стимули на заинтересованите компании.
Пред България продължават да се разкриват множество възможности за подобряване на инфраструктурата, особено в технологичния сектор и в жизненоважните области на науката и образованието. Във всички тези области Годишникът леко подобрява класирането на България, но тя все още остава по-близо до групата на изоставащите държави.
