Естония е лидер в консолидирането на два вуза, Франция – над 4, сочи доклад на ИПИ
До 30 юни Министерството на образованието и науката трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България
120 обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г., а пикът на процеса е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации.
Това е основният извод при анализа на Института за пазарна икономика по отношение на сливанията и консолидацията на университетите по света.
Той бе представен пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България. Проучването се опира на данните от Европейската асоциация на университетите.
Според ИПИ мотивите за консолидиране на висши училища обикновено са няколко, но могат да се групират
в две основни категории - за развитие и за оцеляване
От една страна, за финансово уязвимите институции сливанията са въпрос на оцеляване. От друга - заради рисковете от слабо управление консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, a оттам – до по-добри финансови резултати, качество и стратегическо планиране, посочват от ИПИ.
И допълват, че малкият размер на институцията е основен фактор за риск от закриване, докато по-големите и диверсифицирани институции е по-лесно да посрещат предизвикателствата от променящата се среда.
В периода 2013-2015 година е отчетен най-големият брой сливания на университети, а след 2016 година се наблюдава спад на тенденцията. Според ИПИ това може да е индикация за постигане на структурна консолидация.
Най-много сливания през периода са се случили между две институции - Естония е лидер по този показател, следвана от Великобритания, Норвегия и Белгия.
Балтийската страна предпочита многостранни вертикални придобивания -
голям университет поглъща един или повече по-малки
професионални висши училища, частни университети със специализиран профил и педагогически институти. По този начин в център на новите структури се превръщат три университета – Талинският университет, Талинският технологичен университет и Университетът в Тарту.
За периода 2000 – 2012 година
общият брой на университетите в страната намалява от 41 на 29
За Франция пък са типични сливания на няколко институции (четири или повече) в резултат на промененото законодателство през 2013 година, което задължава френските университети да се групират в по-големи клъстери, посочват от ИПИ.
Въпреки това такива мащабни преструктурирания са по-редки в Европа.
Белгия, Дания и Франция са пример за сливания между три институции, като в Белгия този процес представлява включване на колежи към университети. В Дания пък към университетите се присъединяват различни специализирани висши училища, както и научни организации, сочи проучването на ИПИ.
От европейските държави във Франция се наблюдава най-голямата консолидационна активност на университетите в периода 2013-2015 г., като там са съсредоточени и едни от най-големите европейски университети в момента.
Според данните от Европейската асоциация на университетите между 2017 и 2021 г. във Великобритания са осъществени 66 сливания на колежи с университети.
Активността в сливанията на университети в Англия е мотивирана от стремежа да се използва възможността за специфична подкрепа, предимно финансова.
В Уелс държавата пряко се включва в усилията за реформиране на системата на висше образование – в резултат на това броят на уелските университети намалява.
От своя страна гръцкото правителство се ангажира с мерки за намаляването на университетите след финансовата криза през 2009 г. с цел ограничаване на разходите
и запазване на безплатното висше образование за гражданите
Първата вълна на сливания там става през 2013 година - четири по-малки институции се сливат с по-големи университети. В резултат на нов закон за висшето образование през 2018 - 2019 година всички технологични образователни институти в Гърция са присъединени към някой университет.
От своя страна Белгия започва основно преструктуриране на системата на висшето образование (клъстериране) с присъединяването на отделни висши училища в пет различни “университетски асоциации” през 2003 г. Целта -
да се обединят всички университетски колежи около 5-те университета
и да се спре академичното разпръсване на университетските колежи, посочват от ИПИ.
Така според анализа обединенията на висшите учебни заведения в САЩ, Великобритания, Гърция, Испания са продиктувани от подобряване на финансовото състояние. Докато при Япония, САЩ, Естония и Уелс сливането е по-скоро реакция срещу демографските процеси - намаляването на населението води до по-малък брой студенти и оттам – затруднено финансиране, поддръжка и възпроизводство на инфраструктура и намаляване на инвестиции.
При университетите във Франция, Финландия и Белгия пък консолидацията е повече с цел подобряване на международното класиране.
В много държави идеята за сливането на университетите идва в резултат на слабите финансови резултати на по-малките университети, затрудненото управление по време на кризи и все по-сериозния демографски натиск, пишат в заключението си от ИПИ.
Според института обаче въпреки първоначалната съпротива на университетските преподаватели и студенти
краткосрочните цели се постигат
– намаляване на броя на висшите училища, стабилизиране на финансовото им състояние, както и постигане на синергия при административните услуги.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, а ако са със сходни профили - често ограничават или премахват дублиращите се дейности. Ако са с различен профил, университетите постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект.
ИПИ препоръчва ясно дефинирана стратегическа цел на консолидацията на университетите у нас, както и конкретен период за осъществяването ѝ - като работещ срок институтът посочва две години, разделени на тримесечия с конкретни цели.
Също така се препоръчва да се събират данни за самия процес на консолидация, които да се подават от университетите с цел оценка на непосредствени и средносрочни резултати.
Такива данни трябва да включват подробна финансова информация за дейността на избраните университети, описание на текущото състояние на разглежданите висши училища.
