Защо в Черна гора, Косово и Албания се плаща и в евро? Преди 20 г. сами заменят марката

Докато в България водим емоционални дебати дали да го направим и ние, а в доклади на Еврокомисията и ЕЦБ се посочва, че все още не изпълняваме изискванията, туристи и местни в тези държави от 2002 г. едностранно и без каквито и да е критерии го правят

Възрастна албанка продава плодове на магистралата Тирана - Подгорица. Български туристи купуват ябълки и тя бързо им показва на калкулатора - 2 евро. Вечерта в известен ресторант в Подгорица сервитьорът пише сметката за групата от седем човека - 210 евро. Обилната вечеря, полята с прочутата черногорска гроздова, е в пъти по-евтина от българската столица.

Черна гора не е в ЕС, не е част от еврозоната, нито има официално парично споразумение с Брюксел и Европейската централна банка.

И ако в България водим усилен и емоционален дебат дали си струва да приемем еврото, както и дали ще изпълним всички критерии до 2024 година, когато е датата,

Черна гора и Косово безпроблемно използват еврото още от 2002 г.

Едностранно то де факто стана национална валута за Подгорица и Прищина. Това означава, че еврото не е законно платежно средство там, но се третира като такова от правителството и населението.

Дълги години като част от Югославия Черна гора използваше за своя официална валута югославския динар. За да избегне инфлацията през 1999 г., тя го изоставя и въвежда германската марка за официална валута. С помощта на германската централна банка Черна гора започна да работи за “натурализиране” на използването ѝ.

Парите бяха изпратени от Берлин със самолети,

които кацнаха в Дубровник, и след това бяха закарани с камиони до Черна гора.

От 1 януари 2002 г. обаче евро банкнотите и монетите бяха официално въведени в обращение в много европейски страни, включително и Германия. Тогава и Черна гора решава да смени марките с новото “немско” евро. Основните мотиви бяха същите както преди - да се осигури парична стабилност и да продължи

да се избягва високата инфлация,

И до днес европейската единна валута продължава да се използва в Черна гора без съгласието на Европейската централна банка.

Косово имаше горе-долу същия опит по отношение на историята на своята валута. След войната от 1999 г. германската марка бе единствената надеждна и налична валута на пазара. Заедно с Германия и там въведоха еврото през 2002 г. Подобно на Подгорица и Прищина продължава да използва европейската валута съгласно свое едностранно решение.

Въпреки че е в обращение от 20 г., еврото не може да се счита за черногорска или косовска валута, тъй като местните централни банки нямат финансови механизми за въздействие върху еврото и право да се месят в текущите икономически нужди на пазара. За разлика от членките на еврозоната Черна гора и Косово нямат право и да секат евро монети и следователно нямат собствен национален дизайн от едната им страна. Затова там се използват само пуснатите в обращение пари.

В началото, когато Подгорица започна да използва еврото като национална валута, ЕЦБ не възрази.

Впоследствие обаче и оттам, и от ЕК неколкократно оспорваха едностранното решение. През 2007 г., когато Черна гора тръгна по пътя си към ЕС, говорител на ЕК категорично заяви:

“Условията за приемане на еврото са ясни

Това означава на първо място да бъдеш член на ЕС”.

През 2010 г. страната получи статут на официален кандидат-член, а ЕС продължи да повдига въпроса за премахването на еврото.

По-късно обаче “евроизацията” бе призната от ЕК чрез специфичен подход, който отчита, че тя е възникнала поради “извънредни обстоятелства”, присъстващи в страната към момента на въвеждането ѝ.

Като част от текущите преговори по разширяването ЕС ще трябва да се справи с този безпрецедентен случай, в който държава, която вече използва общата валута, без да изпълнява всички задължителни икономически условия, се стреми да се присъедини към съюза и еврозоната.

Регулярно ЕК и ЕЦБ излизат с доклад за напредъка на дадена страна - кандидатка за еврозоната, но такъв за Черна гора и Косово разбираемо не се изготвя, тъй като те все още са далеч дори от членството в ЕС.

Съвсем наскоро бе публикуван съответният доклад и за България, според който страната все още не изпълнява част от изискванията за присъединяване към еврозоната. Отчита се, че най-новите данни за България показват висока инфлация, причинена от ръста на цените на енергията.

Очакванията са в следващия доклад догодина да се отчете положителна промяна, защото инфлационният натиск се приема за временен и се предвижда да спадне чувствително.

А властта в София е категорична, че ще спазим срока за въвеждане на европейската валута от януари 2024 г.

И колкото и разпален да е у нас дебатът “за” и “против” еврото, де факто той е напълно ненужен. Договорът от Маастрихт предвижда, че

всички членове на ЕС в крайна сметка са длъжни да се присъединят към еврозоната,

след като критериите за сближаване бъдат изпълнени.

Еврото е втората най-активно търгувана валута и аналог в около 33% от всички ежедневни трансакции в световен мащаб. Всеки ден евро банкноти минават през ръцете на близо 339 милиона души в еврозоната.

Валутата обаче се използва както от страни извън ЕС, така дори и в такива извън европейския континент. Такъв е случаят с френските отвъдморски департаменти Гваделупа, Френска Гвиана и Мартиника в Карибите, както и Майот и Реюнион в Индийския океан. Други примери са португалските острови Мадейра и Азорските острови и испанските Канарски острови, всички в Атлантическия океан.

Еврото се използва свободно и в Албания, но там не е въведено като валута. Причината за широката употреба се обяснява по-скоро с непопулярната местна валута албански лек, която туристите трудно намират в обменните бюра.  

В Сърбия също безпроблемно може да се разплащаме с евро, въпреки че официалната валута е сръбски динар. Кодът му е RSD. Съществуват 5 монети - 1, 2, 5, 10 и 20 динара, и 9 банкноти - 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и 5000. Тъй като цените масово са с доста големи цифри, разплащането най-често става с банкноти, по-големи от 100 динара.

През 2003 г. след разпадането на Югославия Сърбия се връща окончателно към местния си динар. До този момент тя е използвала югославския, който се е приемал както на територията на Сърбия, така и в Черна гора. Дизайнът на сръбския динар е заимстван от своя предшественик. Единствената им разлика е, че на новите пари пише Narodna banka SRBIJE, а на старите Narodna bankna JUGOSLAVIJE.

На практика обаче

еврото е в свободно обращение в Сърбия

Използвайки валутата, можете да се разплащате на територията на страната, а ако все пак ви се наложи с местна валута, обменните бюра, както и банковите клонове се срещат буквално на всеки ъгъл. Освен това институциите не начисляват комисиона за подобни трансакции.

Сърбите имат навика да пресмятат парите си в евро, което се дължи на периода на хиперинфлацията от 1993 г., когато валутата им се обезценявала в рамките на ден. От тогава до сега по-голямата част от населението обръща спестяванията си в евро, а също и пресмята заплатите си и цените на недвижимите имоти по същия начин заради стабилността на европейската валута, въпреки че Сърбия не е част от ЕС.