Получих паник атаки, използвахме кислород от 7300 м нагоре, бутилката тежи 3 кг и си я носиш през цялото време, вертикални стени от лед, скали. Толкова си изнемощял, молиш се да намериш малко местенце равно, но няма. Ръцете и краката се схващаха. Всичко около тебе е анти, против тебе, няма нещо, което да ти съдейства. Трябва да си философски настроен към болката, защото тя е постоянна. Това заяви по NOVA Силвия Аздреева, която изкачи за 27 часа Еверест, а след това и връх Лхотце.
Държи те любовта, към това, което правиш, към планините, тя ме доведе дотам. Върха го виждаш накрая, не се вижда през цялото време, до последно се крие от теб, но когато го видиш… Започнах да плача, усетих странно на очите си, в един момент като се пипнах усетих кристалчета, сълзите ми са замръзнали само за една минута. Виждаш върха, зад него – нищо, стъпил си на покрива на света. Виждаш небето и покрива. Не можеш да го осмислиш в момента, това си го направил ти. Последните метри ходех и плачех. На върха можеш да останеш кратко, в моя случай 25-30 минути, моя кислород свърши на върха, наложи ми се да смятат кислородната бутилка. Докато е сменят губиш съзнание. Това е зона на смъртта, можеш да си отидеш за минути.
