- Лъчезар Трайков, който ръководи Медицинския университет, ще говори вече от името на 52 висши училища
- Анастас Герджиков изненада, като не се кандидатира на поста отново - май се уморил да е буфер между реформатора министър и ректорите, притеснени от сливания и ниски заплати
Академик Лъчезар Трайков ще води Съвета на ректорите на висшите училища у нас през следващите 2 години. Изборът бе след изненадваща, но тиха революция на 49 от 52 университета, в които недоволството, че преподаватели от висшите училища остават със заплати, по-ниски от учителите, измести очаквания фаворит акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет.
Ректорът на Медицинския университет в София получи 26 гласа, Белоев - 13, а проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство - 4. Белите бюлетини са били 5, а невалидна - една.
Акад. Трайков е
решил да се кандидатира,
провокиран от дебата за 20-те милиона лева, които университетите трябваше да получат за увеличение на заплатите на преподавателите. Според депутати се оказало, че тези пари няма да влязат в актуализацията на бюджета и така правителството все едно е подарило на университетите двата пъти един и същи подарък. Допълнителна мотивация е била неяснотата кой е одобрил спорните таблици за растеж на академичния състав - чиновници в просветното министерство или министърът и ръководството на Съвета на ректорите. И още - несъгласие с начина, по който се предлага отпускането на 2 млн. лева от фонда “Стамболов” за стипендии на студенти в чуждестранни университети, вместо да се стимулира хибридното обучение.
Скандалът с 20-те милиона за заплати тръгна през февруари при приемането на бюджета. В параграф 17 бе записано, че парите ще се дадат, след като университетите започнат да спазват правилник на МС за минималните изисквания за атестирането. Това предизвика бурни реакции в академичните среди. Повод за напрежението и ректорския бунт вероятно е и
изненадващото създаване на
Обществен съвет за развитие на
висшето образование,
оглавен от акад. Белоев. В този нов формат те може би са усетили желание за дублиране на тяхната структура.
63-годишният академик Трайков ще води диалог с властта заедно с преизбрания зам.-председател акад. Белоев и главен секретар проф. Димитър Димитров.
Тези, които са следили изявите ми в публичното пространство, знаят моето категорично становище както по намерението на МОН да започне процедури по сливане на висши учебни заведения с абсолютно неясна мотивация и още по-неясни критерии, така и по желанието на правителството да отпусне допълнителни средства на университетите за заплати на преподавателите срещу задължителното обвързване с промени в правилата за атестиране, предложени от МОН с претенции да бъдат единни за цялата система. И по двата въпроса моето становище беше категорично несъгласие, каза акад. Трайков преди избора.
Акад. Белоев обясни, че се е кандидатирал с оглед на напрежението в системата, защото е ректор от 2007 г. с кратко 2-годишно прекъсване.
Проф. Димитров започна с кратко представяне - от февруари имал 50 интервюта и цитира заглавие на “24 часа”, че сливането на вузове е административен кошмар.
В четвъртък бе вторият опит на Съвета на ректорите, който съществува от 1992 г., да избере свой председател. На 13 май се яви само един кандидат - ректорът на Софийския универститет проф. Анастас Герджиков, който бе досегашен председател.
Никой от колегите му не се е изказал против преизбирането му, но инфарктното гласуване показа съвсем различни настроения.
От 24 ректори 11 са били против кандидатурата на колегата от СУ, 11 са се въздържали, а 2 бюлетини са били невалидни. Неочакваният резултат показа, че в организацията има различни лагери. А до самото гласуване се очакваше бившият кандидат за президент да бъде избран без проблем, тъй като по време на мандата си с помощта на синдикатите проф. Герджиков осигури сериозни допълнителни средства за възнаграждения на преподавателите, като в университети, където те бяха по-ниски, ръстът им достигна 50%. При председателството на Герджиков в предложенията на Съвета на ректорите се вслушваха няколко правителства, което бе почти невъзможно при предишни председатели. През последните години
Съветът на ректорите подкрепи тежки реформи като
промяната на модела за финансиране
на университети от количество към качество, намаляването на броя на студентите и забраната за разкриване на нови направления и филиали в различни части на държавата.
Осуетяването на повторното избиране на Герджиков на 13 май показа, че малките вузове, които нямат сериозен научен авторитет и влияние, не са убедени, че ректорът на най-стария университет в България (обявен вече и за изследователски), ще защитава техните интереси.
Подобни настроения според негови
колеги е имало и преди 2 години,
когато пое организацията.
Други висши училища са притеснени от намеренията на просветния министър за сливане, въпреки че самият акад. Николай Денков на няколко пъти се опита да успокои техните ректори. Герджиков подкрепяше реформите в образованието и при министър Красимир Вълчев, и сега при Денков, въпреки че си позволяваше да критикува отделни техни предложения.
Двете групи на малките университети едва ли са щели да съберат достатъчно гласове, ако не са получили в четвъртък
неочаквана подкрепа на
медицинските, военните и
частните университети
Според различните лагери е имало/нямало лобиране. Самият Герджиков не е споменал на събранието за нередности при гласуването, за които отделни негови колеги алармирали.
Защо ректорът на СУ не се яви на втория избор, не е ясно. Възможно е да се е уморил да е буфер между министър Денков и ректорите. Вероятно роля е изиграл и аргументът, че ако не бъде председател на съвета, няма да е ограничен в изказванията си от общата позиция на организацията. Ректори цитират думите на Герджиков, че няма значение какво е личното му мнение по една или друга реформа във висшето образование, защото като председател никога не изразява това лично мнение. Това предположение се потвърждава и от факта, че много ръководители на университети са убеждавали проф. Герджиков да се кандидатира отново, но той категорично е отказал.
Във Франция бях професор, покривах всичките им критерии, върнах се тук като главен асистент
- 52-мата в Съвета на ректорите са голяма сила
- Да обърнем посоката - не да плащаме, за да учат децата ни в чужбина, а да привличаме чужди студенти
- Акад. Трайков, защо преди избора пред колегите си заговорихте за подценяването на частното висше образование у нас?
- Не е коректно да се дадат 2 млн. лв. чрез фонда “Стамболов”, за да отидат 12 деца да учат навън. Вярно, в престижни университети. Не сме само ние, но и академиите по изкуствата, и много други университети успяват да привлекат студенти тук. Длъжни сме да обърнем политиката. Държавата трябва да инвестира в нашия имидж навън, а не да пръска пари за 12 деца.
- Как ще стане?
- С финансиране. Тези университети навън също са частни. Извинявайте, защото били между 24-те велики по списък, предложен и одобрен от министерството на образованието. Нали говорим за прозрачност, за обективност. 2 милиона не са малко пари. На всичкото отгоре сега разбираме, че май няма да има актуализация за нас.
- Министърът каза, че парите вече са разделени от атестацията.
- Вчера разбирам, че
пари за актуализация
няма да ми дадат
Аз съм за тази година с 2 млн. и половина по-малко. Само моят университет. Ние сме 52 университета. Дано да дадат и други пари.
- Синдикатите настояват за още 20 млн. лв.
- Дано да е така. Ние чакахме миналата сряда да се гласува в Народното събрание, не го гласуваха. Казаха, че ще го разглеждат тази сряда, но го нямаше в дневния ред. Права е Ива Митева, когато каза: къде е тази точка, защо не я включихте.
- Какво е мнението ви за атестацията на преподавателите?
- Атестацията не може да се прави по този начин. Със Scopus и Web of Science само не можеш да атестираш 52 разнородни университета. Неслучайно хуманитаристите на Софийския университет нададоха такъв вой. Неслучайно там е най-голямото несъгласие. Чухме, че когато министър Денков е ходил там, обстановката е била доста нажежена. Създадоха Националния център за информация и документация (НАЦИД) - система, която още има много несъвършенства, но тя може да се превърна в гарант за създаване на българска база данни, подобно на Scopus и Web Of Science. Там на тези публикации да им се дадат нужните точки. Никой не може да ме убеди, че в нашето пространство няма място за тях. Хуманитаристите са тези, които бележат жалоните на образованието във всички сфери и ние им казваме: 70 на сто от вас не стават.
- Съветът на ректорите има ли силата да се противопостави на тези неща?
- Нямаме законно право. Но когато по-миналата седмица питахме дали няма да участваме на бюджетна комисия, отидох.
- Министърът каза, че ще даде на Съвета на ректорите малко по-голяма тежест.
- А защо тогава създаде този измислен обществен съвет - да олекнем ние. Това е моето обяснение. Не ангажирам никого с това мнение. Половината от колегите даже не бяха и чули за този съвет, камо ли, че Христо Белоев е негов председател, и то посочен от министъра. Не може да има какъвто и да било обществен орган, който уж да контролира или да помага, и неговият председател да бъде определен от този, когото контролираш. Това според мен е, за да олекне малко нашата роля.
Тези 52-ма души
са голяма сила
Те се опитват да ги делят - бедни, богати, малки, големи, частни, държавни, точни науки, хуманитаристи, всякакви. Само преди месец аз имам публикация в National Genetics. Мен не ме заплашва нищо. Не може да направиш с европейски критерии от вчера за днес. Аз се върнах от Франция след 9 години престой. Там бях професор, тук - главен асистент. Покривах всички критерии за професор във Франция, за да ми даде техният национален съвет титлата. Когато дойдох тук, ВАК ми каза: Ние нямаме договорка с Франция, така че не ти признаваме нито една диплома, ако обичаш, почвай да ги защитаваш отново тук. Започнах да си вървя по реда. Тогава пак се намери някой, който смени от днес за вчера критериите. Както в един момент бяха влезли европейските, появи се думата импакт фактор, проектно начало. Това беше поводът да се върна и си казах, че ще тръгнем по правилния път. Но не съм отишъл в министерството да тропна по масата и да кажа: това са моите критерии, който не отговаря на тях, веднага да го пенсионирате или да го уволните. Не. Създадох си екипа бавно и постепенно. 25 години създавам хора, които имат същите критерии. Това е начинът. Знам какво иска Европа, но това, че нямаме всички същите критерии, не значи, че сме полуидиоти. Ние правим качествена наука. И изкуствата в момента имат студенти отвсякъде. Ама не знаели за нашите университети и ще разберат, като ги обединим. Кого ще обединявате?!
