През последните години културните иновации и туризъм, свързани с нематериалното наследство, се превърнаха във важна сила за развитието на селските райони. Защо нематериалното наследство стана толкова популярно? Какво му прадава такава жизненост?
Уей Пъндзю, директор на института за икономика на културата към Централния университет по финанси и икономика, дава отговор на тези въпроси пред Радио Китай и разяснява ролята на нематериалното наследство за развитието на селата.
Според него погледнато от макро перспектива, причината нематериалното културно наследство да се превърне в популярна тема за културната индустрия за съживяването на селските райони, е тясно свързана с факта, че Китай придава голямо значение на опазването на традиционната култура. С развитието на икономиката търсенето и необходимостта от културни продукти в обществото се увеличава.
Относно връзката между нематериалното културно наследство и реалния живот Уей Пъндзю посочи, че тя е много силна. „Нематериалното наследство е свързано предмино с владеенето на различни умения и бита, които са неделима част от ежедневието. Следователно нематериалното наследство не е абстрактно понятие."
Нематериалното наследство е в състояние да привличе огромен интерес сред обикновените граждани и има потенциала да насърчи изграждането на специфична култура в селата. „Бързия процес на модернизация повлия на много от традиционните умения и начин на живот. Въпреки това обаче те поддържат своята жизненост. Затова след като търсенето се повиши, а културната атмосфера подобри, това наследство отново бе възстановено“, каза Уей Пъндзю.
Според него типичен пример за това са някои традиции в храненето например. „Когато конкуренцията сред ресторантите стане все по-ожесточена, много от тях ще наблегнат на специфични елементи и характеристики на нематериалното наследство. В известен смисъл то ще се превърна в диференцирана конкурентна стратегия за много индустрии.“
Уей Пъндзю обясни, че понятието културна индустрия има тесен и широк смисъл. Първият отговаря директно на специфичните нужди на хората, докато вторият е свързан със стратегията "Култура плюс". Например някои традиционни ястия и облекло са все още популярни в обществото не само, за да задоволят основните нужди на хората, но и заради своето съдържание, естетична стойност, вкусове и други фактори, макар и символично“, уверен е той.
В селските район стойността на нематериалното наследство е изразена по-ясно и привлича по-голямо внимание. Същевременно броят на наследниците на различни занаяти се увеличава непрекъснато. Уей Пъндзю обясни, че през последните години има повече майстори знаятчии, като голяма част от тях са млади хора с добро образование.
Според него държавата обръща голямо внимание на опазването на нематериалното културно наследство и затова традиционните занаяти са толкова популярни. За да се развиват културата и тиризмът в селските райони, е необходимо да се осигурят достатъчно добри условия и среда, уверен е директорът на института.
Уей Пъндзю е не мнение, че обществото, включително академиците, доброволците и хората на изкуството, както и бизнес кръговете, са незаменим източник на енергия за развитието на културните индустрии в селата. Той подчерта, че обучението и подготовката на млади специалисти е от важно значение. „Културната индустрия всъщност е форма на бизнес, който е неделима част от личното творчество и иновации. Например нематериалното културно наследство се нуждае от умения и търпение, които трявба да се възпитават в младите хора“, посочи Уей Пъндзю. Според него в момента в този аспект вече има резултати. „Все повече младежи проявяват желание да работят за тази цел“, подчерта той, добавяйки, че е необходимо да се привлекат повече млади предприемачи и креативни личности в селските райони.
