- Отново звъни по телефона на Радев, готов да събере в Париж двете страни. Офертата му - да е гарант на двустранно споразумение
- Българският президент е поискал първо да бъдат изпълнени нашите условия
- Рамо на френския президент дава и канцлерът на Германия
България и Северна Македония да подпишат ново споразумение, в което ясно да е разписано при какви условия българското вето върху началото на преговорите на Скопие за присъединяване към ЕС ще бъде вдигнато.
Гарант по това споразумение да бъде Франция, а
договорът да бъде подписан в Париж
С това предложение на френския президент Еманюел Макрон започна седмица на последна офанзива от страна на ЕС София и Скопие да се разберат.
Този път обаче премиерът Кирил Петков, който е застъпник на бързото решаване на проблемите и формулата въпросите да се изчистват в хода на преговорите между Северна Македония и Брюксел, е оставен встрани от европейския натиск.
Макрон разговаря отново с българския президент Румен Радев и с македонския премиер Димитър Ковачевски. Както “24 часа” разказа наскоро, това не е първият разговор между стопаните на Елисейския дворец и “Дондуков” 2 през последните седмици.
За телефонния разговор на Макрон и Радев съобщиха от Париж късно в понеделник - два дни преди датата, на която политици и медии
очакваха Радев и Петков да пътуват заедно
при френския президент. Подобно обсъждане между Макрон, Радев и Ковачевски имаше по телефона и преди месец, но тогава бе включен и премиерът Петков.
Сегашните разговори обаче идват дни след като подпалването на Българския културен институт в Битоля напрегна допълнително отношенията между София и Скопие. (Кой е подпалвачът - виж долу)
Палежът стана в деня, в който за първи път от месеци външната ни министърка Теодора Генчовска бе в Скопие за преговори с колегата си Буяр Османи.
Макрон, според информацията от френското президентство, е готов
да събере “българските и македонските власти, когато му дойде времето,
с оглед на възможността да бъде сключено двустранното им споразумение”.
Франция настоява
България да отблокира Скопие на срещата на върха на ЕС на 23 и 24 юни -
последната за френското председателство.
Румен Радев засега остава на позициите, че Северна Македония първо трябва да изпълни сегашните български условия и тогава да се говори за отпадане на ветото, стана ясно от съобщение за разговора, разпратено от българското президентство 6 часа след това на Елисейския дворец.
Българският държавен глава изрази очакването на страната ни за конкретни резултати от РСМ в изпълнението на Копенхагенските критерии за членство, които да придвижат напред процеса на европейска интеграция за югозападната ни съседка, сухо описаха разговора от “Дондуков” 2. Офертата на Макрон дори не бе спомената.
Френското предложение обаче не бе възприето като натиск от премиера Кирил Петков.
Това, което се опитваме да направим в момента, е да видим дали нашите желания и нужди за подкрепата на българите в Северна Македония могат да се гарантират през европейския процес, а не някой да ни натиска за каквото и да било, коментира вчера той, с което потвърди подкрепата си за такъв изход от ситуацията - ЕС да е гарант, че този път Скопие ще изпълни договорките.
Радев и Петков не за първи път демонстрират различен подход
Само преди 3 седмици премиерът поиска от президента да свика КСНС, който да обсъди българското вето. Радев отказа и го попита кое от решението на предишния съвет не разбира и не е ли видим за премиера консенсусът в общестото. Поиска първо на 4 очи Петков да му обясни има ли напредък и съгласие по темата в четворната коалиция. Министър-председателят обяви, че веднага ще поиска лична среща с президента, но такава втора седвмица не е проведена.
Френското предложение идва само два дни, преди в София за 4-и път в рамките на три месеца да пристигне еврокомисарят по разширяването Оливер Верхаи. Той ще разговаря отново с Петков и Радев на 9 юни. Верхаи бе в София и Скопие преди по-малко от месец, но без да успее да въздейства за вдигане на ветото, а темата Северна Македония тогава дори не бе спомената в съобщението за разговора му с Кирил Петков, разпратено от МС.
Еврокомисарят се закани, че ще се връща, докато успее да промени ситуацията
В края на седмицата офанзивата по вдигане на българското вето пък ще бъде подхваната от канцлера на Германия Олаф Шолц. Той ще бъде първо в Скопие, а след това и в София в събота в опит също да помогне за разсичане на възела.
Скопие също е подложено на натиск да започне да изпълнява договора за приятелство с България от страна на държавите в ЕС и от САЩ. Преди дни темата е била обсъдена от външния министър Буяр Османи и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Натискът от съюзниците е както заради войната в Украйна и опасенията, че българското вето засилва антиевропейските и проруските настроения в Северна Македония, така и заради Албания. Двете държави са в един пакет за разширяване на ЕС и така българското вето спъва и старта на преговорите на Тирана. България от месеци предлага двете държави да бъдат разделени.
Македонският фейсбук след ареста на певеца подпалвач: “Всички сме Ламбе”
Щяхте ли така да мълчите, ако беше запалена джамия, пише на европейските посланици българският клуб в Битоля
Музикална македонска звезда се оказа подпалвачът на българския културен клуб “Иван Михайлов” в Битоля.
34-годишният певец Ламбе Алабаковски бе задържан вчера, направил е самопризнания. В тях заявил, че
извършил престъплението “от патриотизъм”
“За пореден път показахме, че единствената сила, която има всяка правова държава, е властта да потиска престъпността. И в този сегмент няма “извинете”, няма защитени лица - всички са равни пред закона и всеки, който е съгрешил, трябва да носи отговорност!”, написа във фейсбук вътрешният министър на РСМ Оливер Спасовски.
Българският премиер Кирил Петков
благодари на властите в Скопие
и колегата си Димитър Ковачевски за бързото залавяне на подпалвача. Категорично няма да се поддаваме на провокации, които имат за цел да саботират отношенията със съседите ни, написа също във фейсбук Петков.
Входът на центъра бе опожарен на 4 юни, по време на визита на външната министърка Теодора Генчовска в Скопие. Бе открит два месеца преди това от премиера ни, вицепрезидента, външната министърка, депутати от различни партии. Делегацията ни тогава бе посрещната с плакати “Фашисти”.
Генчовска веднага отиде до Битоля в събота, гледа записа и изрази притеснение от хладнокръвието, с което извършителят вади тубите с бензин, залива входа и пали. С остри реакции излязоха Румен Радев и Кирил Петков, а Скопие обеща бързо да установи извършителя.
Албановски е от преспанското село Любойно, живял е няколко години във Флорида, САЩ. Наскоро се върнал в Битоля с жена си Магдалена и двете им деца Майкъл и Деметриус. Става популярен след победата си в тв формата “Търсене на звезди” през 2004 г., песните му са в челните места на македонските класации.
Според македонски медии по ръцете на певеца имало следи от изгаряне
Това твърдеше и Генчовска - видяла на записа, че огънят лумнал и маскираният подпалвач е пострадал. Ден след палежа Ламбе участвал на “Фолк Фест Валандово”, а колегите му казват, че бил спокоен и не видели да има следи от изгаряния по лицето.
Кампания в социалните мрежи стартираха сънародниците му - сложиха на профилните си снимки във фейсбук надписи “И јас сум Ламбе Алабаковски! Je suis Lambe Alabakovski!”. Адвокати му предложили да го защитатават безплатно, днес ще има протест в негова подкрепа.
Ако беше подпалена албанска джамия, пак ли щяхте да си мълчите, питат пък в писмо до всички посланици на страните-членки от ЕС, в Северна Македония от културния ни център в Битоля. Според тях клубът намало да бъде подпален, ако нашенците в РСМ са само 3500, както твърди последното преброяване там. Определят престъплението като акт на сплашване. “Подпалвачите са от кръговете, които от десетилетия пишат глупости в учебниците, сблъсквайки децата ни със собствения им български народ”, пишат те.
