Германският лекар Карл Ото фон Айкен лекувал гласните струни на Адолф Хитлер в продължение на десет години и се доближил до фюрера така, както само малцина могли.
Години по-късно швейцарски потомък на лекаря намерил непубликувани писма, които ни дават по-добра представа за света на Хитлер, предаде vesti.bg.
На 23 май 1935 г. Катл Ото фон Айкен оперирал Адолф Хитлер в Берлин.
Операцията "мина необичайно гладко", пише Карл Ото фон Айкен, най-известният специалист по уши, нос и гърло в Германия по това време, в едно от писмата до братовчедка му Мари Стенеберг, които в момента са в "NZZ am Sonntag".
Отстраняването на приблизително един сантиметър полип от гласните струни на неговия пациент протекло без усложнения и така историята от двадесети век поела своя чудовищен ход.
Въпреки че в досиетата се споменава за „Адолф Мюлер“, 46-годишният пациент с отличителния мустак всъщност е бил Адолф Хитлер.
За здравословното състояние на Хитлер се знае много, има книги за неговата пристрастеност към амфетамините, но един от най-големите му инструменти на властта често е бил пропускан - гласът му, който става все по-дрезгав от 1935 г. нататък поради речите му, с които той мобилизира хората. Хитлер е бил хипохондрик - постоянно се страхувал да не се разболее от рак на гърлото и да загуби гласа си като император Фридрих III.
„Това ме очарова толкова много“, казва Робърт Допген - „че някой от семейството ми е могъл да начертае историята“. 21-годишният Допген е израснал в Базел и е пра-правнук на Карл Ото фон Айкен.
Допген казва, че е бил в час по история и неговият учител в гимназията говорел за личния лекар на Хитлер - Теодор Морел, когато му хрумнало, че един от предците му също е лекувал Хитлер. И тъй като търсил тема за матурата си и разбрал, че не е писано много за фон Айкен, той решил да направи семейно проучване. Той бил загрижен за въпроса дали фон Айкен е трябвало да действа по различен начин.
С помощта на майка си - журналистката Валери Венденбург, Допген събрал непубликуваната досега кореспонденция, в която докторът гордо докладва подробно за срещите си с Хитлер.
Карл Ото фон Айкен израства в семейство на тютюневи предприемачи от горната класа в Хамбург, учи медицина в Кийл и се обучава за специалист по уши, нос и гърло в университетските болници в Базел и Фрайбург. Той преживява четири политически режима в Германия – и се примирява с тях, както пише неговият потомък Допген: от ерата на императорите до Ваймарската република и диктатурата на Хитлер до ГДР.
Допген намерил в писмата точни описания на операциите и подробни коментари за семейството, но лекарят не казвал и дума за световната ситуация, лишенията и страданията. „Той е бил аполитичен човек“, заключил Допген - изглежда е бил почти сляп за случващото се около него, защото можел да си го позволи: той произхождал от добро семейство и имал късмет - като „арийски“ мъж - цял живот е бил на печелившата страна.
През 1922 г. Карл фон Айкен е бил назначен в Берлинската „Шарите“ - известна университетска клиника. Заедно със съпругата си и деветте си деца, той се преместил в апартамент на отлично място на Курфюрстендам, а по-късно във вила в Далем, когато вече се смятал за светило с международна репутация.
Когато Хитлер завзел властта, неговата мания за расовата чистота се разпространи из болниците. От 1939 г. под името „Action T4“ болните хора и нуждаещите се от грижи систематично се записвали като „баластни същества“ - „паразити в германското общество“ и били убивани.
Вината на лекарите
Бившият президент на Германската медицинска асоциация Йорг-Дитрих Хопе, който е разследвал участието на лекарите в политиката на нацистите за евтаназия, също е сигурен, че убийствата не биха могли да се извършат без активното участие или поне пасивното съгласие на немски лекари. Хопе стигнал до заключението, че лекарите са водени не само от страхливост или опортюнизъм, но и от убеждения. "Огромното мнозинство от лекарите мълчали или се съгласявали."
Трудно е да се прецени дали Карл Ото фон Айкен е подкрепял расовата теория на Хитлер. Според изследването на Робърт Допген и майка му, той се присъединил към Нацистката медицинска асоциация на 20 февруари 1942 г., което показва известно безпокойство. Също така е под въпрос дали той е бил член на Националсоциалистическа германска работническа партия - както около 45 процента от германската лекарска професия. На въпросник през 1936 г. той отрича членство в партията, но партиен номер се появява в личното му досие.
Това, което е сигурно обаче, е, че като уважаван член на медицинския факултет на Берлинската „Шарите“ от 1933 г., той наблюдавал как неговите еврейски колеги по медицина са били уволнявани и изчезвали и как новата водеща идеология на социално-дарвинистката расова хигиена подкопавала Хипократовата клетва да се помага на всички.
Също толкова сигурен е фактът, че приближените на Хитлер щателно проверили политическите наклонности на фон Айкен, преди да му позволят да се приближи до врата на техния фюрер със скалпел в ръка.
На 15 май 1935 г. за първи път са били изследвани гласните струни на Хитлер. Фюрерът очевидно е бил убеден, че е сериозно болен. "Ако се случва нещо лошо, аз задължително трябва да знам за това“, казва той на Айкен.
Първата успешна операция върху гласните струни на Хитлер е била последвана от десетки консултации и срещи до смъртта на Хитлер и края на войната.
Водачът не бил единственият, който бил впечатлен от уменията на лекаря. Йозеф Гьобелс, германски политик и министър на пропагандата и просвещението на Нацистка Германия, писал в дневника си в края на юни 1935 г., след като фон Айкен отново е прегледал Хитлер: „Той е напълно възстановен. Притеснявахме се да няма рак на гърлото. А то беше безобиден растеж."
Десет години по-късно, когато войната приключила и Европа била в руини, фон Айкен бил разпитан от американската тайна служба и попитан за отношението му към националсоциализма, той отговорил: „Намерих гоненето на евреите за възмутително“.
Хитлер знаел силата на своя глас. За политически цели говорът е много по-добър от писането, пише самият той в своята книга "Моята борба" - „Знам, че всяко голямо движение на тази земя дължи своя растеж на великите оратори, а не на великите писатели."
