- Как така престанахме да говорим за Родината като за свещен дълг на всеки осъзнат българин?
- Как така да си родолюбец се превърна в повод за насмешка и кисели физиономии?
- Как така не само престанахме да използваме думата Родина, но и започнахме да се срамуваме от нея, сякаш произнасяме нещо неприлично?
Тези остри въпроси отправи в словото си пред паметника на Христо Ботев в Пловдив директорът на Драматичния театър Кръстю Кръстев и предизвика ръкопляскания от присъстващите.
Десетки се събраха да почетат гибелта на поета-революционер. Освен строената почетна рота и пловдивските първенци, начело с кмета Здравко Димитров, да се поклонят пред войводата, дойдоха и много деца.
Именно към тях специално се обърна Кръстев, преди да започне да задава тежките въпроси.
- Как така състезанието да се окичи всичко родно с отрицание стана доходно и модно?
- Как така да се пренаписва историята, да се разрушават пиедестали, да се забравят герои, да се внушава родов нихилизъм, стана цел на учебници и всякакъв вид литература?
- Как стигнахме дотам, че започнахме в несвят да противопоставяме понятието Европа на думата България?
- Не разбираме ли, че понятието Родина е тежестта в основата на националния ни кораб?
- Че само тази тежест ни удържа живи в бясното световно човешко море?
На този ден не ни е нужна никаква патетика. Нищо гръмогласно няма да ни свърши работа.
На този ден всеки от нас трябва да се изправи пред въпроса "После Родината ли обичам всичко друго?"
И нека всеки от нас да си отговори честно и мълчаливо пред погледа на този (сочи паметника на Ботев - б.р.), който наистина не умира.
След думите му мнозина мълчаха. Последва поднасяне на венци и цветя. Преди това шефът на пловдивския гарнизон ген. Явор Матеев прие почетния строй.
